Копривщенци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Копривщенци (единствено число копривщенец, копривщенка) са жителите на с град Копривщица, България.

Родени в Копривщица[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

  • Дончо Ватах (началото на 19 в. – ок. 1860) – хайдушки войвода
  • Доротей Врачански (1830 – 1875) – Врачански и Скопски митрополит
  • Димитър Кацаров (1866 – 1958) – генерал-майор от артилерията
  • Димо Пиринджиев (1886 – 1941) – български комунистически деец
  • Дончо Плачков (Дончо Дойчов Плачков) (1835[1] – 1876) – свещеник, посечен от турците (Изпратен в края на въстанието от копривщенските първенци при турската войска със златни дарове и молба да пощадят града) Записки по Коприщенското въстание в 1878 г.

И[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

  • Филип Кривиралчев (1932 – 2019) – треньор на националния отбор по класическа борба, почетен гражданин на Копривщица

Х[редактиране | редактиране на кода]

  • Христо Догана (неизв. – 1835) – благодетел
  • Хр. Петров (неизв.) – български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[4]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с града[редактиране | редактиране на кода]

Деятели на културата, родени в града[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

  • Александър Божинов (1926 – 2003) – журналист и художник
  • Андон Геров (1904 – 2000) – професор по животновъдсво, почетен гражданин на Стара Загора
  • Атанас Душков (1909 – 2000) – детски писател, почетен гражданин на Копривщица (посмъртно), почетен гражданин на София

В[редактиране | редактиране на кода]

  • Веселин Груев (1833 – 1860) – учител
  • Вельо Дебелянов (1892 – 1973) – архитект
  • Велика Душкова (1896 – 1967) – учител, туристически деятел
  • Виргиния Косева – Матеева – (1939 – ) – учител, режисьор, почетен гражданин на Копривщица
  • Васил Юруков (1921 – 2001) – учител, диригент

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Никола Беловеждов (1856 – 1930) – поборник и историограф
  • Нончо Воденичаров (1955 – 2009) – поп-певец, актьор, каскадьор, кмет на Раднево, почетен гражданин на Копривщица
  • Найден Геров (1823 – 1900) – писател
  • Никола Доганов (1843 – неизв.) – читалищен деятел
  • Нона Каблешкова (1842 – 1918) – Работила е като учителка в Македония, радетелка за развиването на българското девическо образование.
  • Недельо Меслеков (1934 – 2002) – учител, режисьор
  • Найден Попстоянов (1830 – 1876) – революционер, хилядник на въстаниците, народен учител, съосновател на читалището
  • Нешо Попбрайков (1840 – 1927) – учител, поборник и църковен деятел

П[редактиране | редактиране на кода]

  • Петър Жилков (1840 – 1909) – учител и поборник
  • Петко Теофилов (1919 – 1971) – радетел на музейното и туристическото дело, писател, почетен гражданин на Копривщица (посмъртно)

Р[редактиране | редактиране на кода]

  • Рада Киркович (1848 – 1941) – учител
  • Райна Косева (1903 – 1986) – учител, народен лечител, актьор, туристически деятел
  • Рашко Маджаров (1874 – 1943) – залесител, туристически деятел, политик и министър
  • Рашко Чорапчиев (1837 – 1993) – лекар и революционер

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

  • Христо Г. Данов (1828 – 1911) – учител и книжовник
  • Христо Енчев (неизв. – 1893) – иконописец
  • Христо Пулеков (1817 – 1889) – учител, преводач и историограф, композитор
  • Христо Пухов (1891 – 1954) – кинооператор, музикант и читалищен деятел

Деятели на културата, свързани с града[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

Ж[редактиране | редактиране на кода]

  • Жоржета Ножарова (1904 – 1991) – учител, диригент
  • Желязко Петков (1923 – 2000) – анархист и революционер, журналист и дърворезбар

З[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

  • Тошко Живков (1940 – ) – лекар, народен лечител

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

  • Цоньо Неделкин (1930 – 2021) – народен учител, поет и писател, почетен гражданин на Копривщица

Копривщенци, участници в Априлското въстание[редактиране | редактиране на кода]

Кратък и непълен списък с имената на граждани на град Копривщица взели участие в Априлското въстание от 1876 година.

През 1878 г. отрядът на полковник Комаровски освобождава Копривщица.[7]

Атанас Бучков – общественик, уста-башия на еснафа в Копривщица и въстаник от 1876 г. Подарил всичката си стока от платове и дрехи за обличане на въстаниците. Затварян и изтезаван от турците.[8]

Брайко Енев – стотник на въстаниците, убит от турците след Априлското въстание 1876 г.[9]

Вельо Атанасов Сейреков (Сиреков) – роден около 1842 г. в семейството на Атанас и Невена Сирекови. По професия дърводелец, грамотен, починал на 1 декември 1912 г. в Пловдив.[10]

Вельо Николов Бояджиев – роден около 1850 г. в семейството на Никола Кр. Бояджиев и Куна Цанчова. По професия търговец, бояджия, грамотен, починал на 1 декември 1915 г. в Копривщица.[10]

Гаврил Нончов Татарлиев – роден около 1848 г. в семейството на Нончо Татарлиев и Теодора Стойкова. По професия дребен търговец, грамотен, починал след 1914 г. в Копривщица.[10]

Гавраил Хаджитодоров Ганчов – роден около 1841 г. в семейството на х. Тодор Ганчов и Мария Хаджинейкова. По професия производител на кашкавал, грамотен, починал на 3 декемри 1914 г. в Копривщица.[10]

Галактион Искров Кесяков – роден около 1835 г., хаджия, роден в семейството на Искро Кесяков и Лула Хаджигруева, търговец, грамотен, починал след 1914 г. в Копривщица.[10]

Гаврил Груев Хлътов – роден през 40-те години на XIX в. в семейството на Грую и Нона Хлътови. По професия революционер, грамотен, убит на 12 май 1876 г. в Тетевенския балкан.[10]

Георги Дойчов Шулев – роден през 40-те години на XIX в., починал около 1880 г. в Копривщица.[10]

Георги Костов – роден около 1851 г. по професия кръчмар, грамотен, живял в Кнежа, п0чинал след 1911 г.[10]

Георги Николов Каменаров – роден около 1844 г. в семейството на Никола Каменаров и Тана Янтахова. По професия кръчмар, грамотен, починал на 4 декемри 1914 г. в Копривщица.[10]

Георги Салчев – пренася Кървавото писмо до панагюрския комитет и Георги Бенковски когато е 19-годишен, и изминава 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят му издъхва от натоварването.

Георги Нешов Тиханек – роден през 1845, началник на комитетската стража, дал първия изстрел във въстанието, починал през 1915 в Копривщица.[10]

Георги Тосунов – по време на на въстанието арестуван и затворен в подземието на църквата Св. Николай, където оставя паметен надпис, написан с въглен. Търговец в Абисиния.[8]

Генчо Костов Белчев – роден на 1 декември 1826 г., учител, след Освобвождението се ръкополага за свещеник, почива на 17 юли 1892 г. в Копривщица.[11]

Грую Кунчов Старибратов – роден около 1849 г. в семейството на Кунчо Старибратов и Цона Кунчова. Заможен, грамотен, починал на 29 януари 1928 г. в Пловдив.[10]

Делчо Найденов Бурнусузов – роден около 1845 г., син на Найден Ненчов Бурнусузов, също участник във въстанието, починал след 1924 г.[10]

Дончо Дойчов Плачков роден през 1835 свещеник, посечен през 1876 г. от турците, изпратен в края на въстанието от копривщенските първенци при турската войска със златни дарове и молба да пощадят града.[12]

Парашкева (Евлампия) Стоева Векилова – родена през 1834 г., монахиня, по професия учителка във Враца, Русе, Силистра и Пловдив, ушила знамето на копривщенските въстаници, починала в Пловдив през 1908 г.[13]

Иван Генов Муховски – Фурнаджи – роден през 40-те години на XIX в., починал преди май 1896 г.[10]

Иван Ерчев – свещник, баща на Костадин Попиванов Ерчев, също въстаник.[12]

Иван Стоянов Янтахов – роден около 1854 г. в семейството на Стоян Алексов Янтахов и Стойка Стоянова. По професия скотовъдец, грамотен, починал на 14 декемри 1913 г. в Копривщица.[10]

Илия В. Мангъровроден през 40-те години на XIX в., живял и починал в Добрич на 29 май 1899 г.[10]

Илия Георгиев (Георгьов) Бабанков – роден около 1850 – 1856 г. По професия говедар, неграмотен, починал на след 1911 г. в Копривщица.

Илия Кацаров – свещеник.[12]

Йове (Иван) Петков Стефлеков – по професия кръчмар и ахчия (гостилничар), грамотен, починал след 1905 г. в Русе.[10]

Костадин Попиванов Ерчев – роден около 1851 г. в семейството на поп Иван Ерчев и Велика Стаева Сиврева. По професия мелничар, грамотен, починал след 1914 г. в Копривщица.[10]

Костадин (Константин) Николов Юруков – роден през 40-те години на XIX в., след Освобождението полицейски стражар, починал преди 1896 г. в Копривщица.[10]

Лала Тодорова Главчова – родена през 40-те – 50-те години на XIX в., След Освобождението живяла и починала в Пловдив след 1908 г.[10]

Любен Стойчев Каравелов – роден през 1834 или на 21 януари 1879, председател на БРЦК. По професия писател и журналист, починал на 21 януари 1879 г. в Русе.

Лука Брайков Шушулов – роден около 1854 г., по професия кръчмар, заможен, грамотен, починал след 1908 г. в Пловдив.[10]

Лулчо Славов Шоторов – роден около 1842 г., по професия търговец, заможен, починал след 1899 г. в София.[10]

Матей (Матея) Нешов Кривиралчев – роден около 40-те години години на XIX в., починал през 1905 г. в Копривщица.[10]

Михаил Вельов Купчийски – роден около 1843 г. неграмотен, починал след 1912 г. в София.[10]

Найден Ненчов Бурнусузов – роден в първата четвърт на XIX в. По професия дърводелец, починал през 1897 г. в Копривщица.[10]

Найден Панчов Въжаров – роден около 1854 г., По професия шивач, починал след 1902 г. в Копривщица.[10]

Найден Попстоянов (Попов) – роден през 30-те години на XIX в. По професия учител, делегат на събранието в Оборище. Хилядник на копривщенските въстаници, загинал през 1876 г. в Търновския затвор.[10]

Нешо Попбрайков – роден около 1840 г., историограф на града, починал около 1927 г. в София.

Никола Геров Белчов роден около 1833 г. Ръкоположен е за свещеник. През 1876 г. е обесен в Пловдив.

Никола Караджов – пренася екземпляр от Кървавото писмо в Клисура.

Недялко (Неделчо) Нешов Тиханов (Тиханек) – роден в семейството на Нешо Тиханов и Лала Т. Арджавелова, грамотен, след Освобождението работи като разсилен (чистач), починал на 4 декешмври 1913 г. в Копривщица.[10]

Ненчо Искров Налбантов (Налбатина) – роден около 40-те – 50-те години на XIX в., живял в Старо ново село и Карлово, починал преди 1896 г. в Карлово.[10]

Ненчо Николов Ослеков – роден 1821 г. По професия абаджия и търговец, грамотен, обесен през 1876 г. в Пловдив.[14]

Никола Вельов (Вълов) – роден през първата половина на XIX в., общински съветник по време на въстанието, починал преди 1896 г. в Копривщица.[10]

Никола Георгиев Гайтанеков – роден около 1843 г. След въстанието е общински кантонер, починал на 4 декември 1901 г. в Копривщица.[10]

Никола Илиев Беловеждов – роден на 25 октомври 1856 г. По професия учител, починал на 4 ноември 1930 г. в София.[10]

Панчо (Павел, Патьо) Нягулов Млъчков – роден около 1837 – 1839 г. По професия заможен търговец, грамотен, починал на 26 ноември 1911 г. в София.[10]

Пейо (Пею) Кръстев Бояджиев – роден през първата половина на XIX в., убит на 2 август 1876 г. в Пловдив.[10]

Петко Тодоров Бояджиев – роден през 1840 г., по професия кундурджия (обущар), грамотен, почнал през 1901 г.[15]

Петър Михалев Жилков роден през 1845 г. По професия учител, починал през 1909 г. в Кпоривщица.[16]

Петко Николов Разлошков (Разложков) – роден около 1835 г. По професия пандурин (въоръжен пазач), кираджия (каруцар), грамотен, починал след 1908 г. в Копривщица.[10]

Рашко Нешов Нончев – роден около 1838 г. в семейството на Нешо и Тодора Нончеви, малоимотен, грамотен, починал на 12 август 1921 г. в Копривщица.[10]

Рашко Панчов Радомиров – роден през 1853 г. По професия абаджия, грамотен, починал на 31 май 1904 г. в Копривщица.[10]

Рашко Хаджистойчев – в неговата къща заседава революционния комитет при взимане решението за обявяване на въстанието.[17]

Станьо (Стефан) Божилов Дюлгеров – роден през 1853 г., грамотен, След Освобождението живее в Пловдив, почивнал във Варна след 1931 г.[10]

Спас Иванов – брат е на Митрополит Доротей. Дипломиран лекар, в Копривщица през 1864 и участник в Априлското въстание.[8]

Танчо (Атанас) Вельов Шабанов – роден през 1845 г. По професия е чехлар, грамотен, след Освобождението издава спомените си, починал на 13 септември 1918 г. в Копривщица.[10]

Тодор Бучков – Свещеник.[12]

Тодор Искров (Искрюв) Тодоров (Налбатинът) роден около 1843 – 1844 г. в семейството на Искрю Т. Тодоров и Неда Искрюва, налбатин, грамотен, починал на 16 януари 1926 г. в Карлово.[10]

Тодор Лулчов Ка̀блешков – роден на 13 януари 1851 г. в семейството на Лулчо Дончов Каблешков и Стойка Каблешкова с втора майка Пена, железничар, грамотен, основен организатор на въстанието, убит на 16 юни 1876 г. в Габрово.

Тодор Малеев – въстаник, обесен в София през 1876 г.[8]

Тодор Лулчов Моравенов (Моровенов) – роден около 40-те години на XIX в. Починал след 1894 г. в Копривщица.[10]

Тодор (Теодор) Москов Тумангелов – роден през 1853 г. в семейството на Моско Нягулов Тумангелов и Дона Хаджитодорова Тороманова. По професия касапин, грамотен, починал на 27 юли 1935 г. в Копривщица.[10]

Тодор (Теодор) Петров Козинаров – роден около 40-те години XIX в. виден търговец, починал преди ноември 1893 г. в Копривщица.[10]

Тодор Рашков Карамосков – роден около 1827 г., починал на 5 октомври 1898 г. в Копривщица.[10]

Цанчо Найденов Клисаров – роден на 15 март 1845 г. в семейството на Найден Клисаров и Парашкева Найденова, малоимотен, грамотен, починал след 1909 г.[10]

Цоко И. Будин – роден през 1830 г. По време на Априлското въстание е командир на чета от 250 души. Грамотен. С още 63 въстаници е откаран в Пловдив, където е затворен в Панаир хан и осъден на смърт чрез обесване.[18]

Цоко Петков Сапунджиев – роден около 1858 г. грамотен, след Освобождението работи като просбописец, починал на 24 април 1917 г. в Оряхово.[10]

Войводи и четници от Копривщица[редактиране | редактиране на кода]

Войводи и четници копривщенци хайдутували (на някои места се употребява изразът: върлували, подвизавали се)[19] в народоосвободитените войни на българското население против Османската империя преди и след Освобождението.[8]Из Средна гора водят дружини Ангел, Матей Лудов, Добри Кескинеков и други.[20]

  • Богдан войвода (неизв.) – подвизава се с дружината си из копривщенското Средногорие. Защитник на населението срещу изтъпленията по това време. На него е кръстен връх Богдан.[8]
  • Бойко Нешов (неизв.) – четник в Първата българска легия на Раковски и в четата на Панайот Хитов[21]
  • Детелин войвода (неизв.) – причината да стане бунтовник е, че турски бей му откраднал хубавата годеница. Отмъщавал заедно с другаря му Дончо Ватаха, но Детелин бил хванат и убит в Пловдив.[8]На неговото име са наречени големите скали под връх Богдан – „Детелинова грамада“.
  • Добри войвода (неизв.) – бил е в четата на Ангел войвода, после байрактар на Лефтер войвода. Към 1868 – 1870 г. върлува в западната част на Казанлъшко. През 1870 г. Добри войвода устройва засада на богат казанлъшки търговец, при която е убит.[19]
  • Добра войвода (неизв.) – войводката от Копривщица.[22]
  • Дочо войвода – Ватаха (началото на 19 в. – ок. 1860) – легендарният български бунтовник събира дружина от отбор юнаци и продължава делото. Брани той населението около 12 години. Лятно време се движил из Средногорието, а зимно – из Одринският вилает. Бил е голям юнак и боец, не се страхувал да влиза в бой и с редовна турска войска. В едно сражение, от 200 низами, останали живи само 60 и от тогава аскера започнал да говори, че Дончо войвода куршум не го лови и сабя – го не сече. Обирал той златото на богаташите и го раздавал на бедните българи, чичо е на революционера Тодор Каблешков. Водил е жена, сестра на бащата на революционера.[8][23]
  • Драгой войвода (неизв.) – закрилник на овчарите от Копривщица, действа в Панагюрище и околните селища. Убежище му е усойната гора на връх „Климаш“ и местността „Златьовица“.[20]
  • Иван Раков (неизв.) – български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака [24]
  • Мангър войвода (неизв.) – движил се с малка дружинка из Копривщенско, защитник на населението.[8]
  • Михаил Герджиков войвода (1887 – 1947) – ратник за свобода на останалите поробени братя след освободителната война. Движи се с четата си главно из Одринско, Тракия и Македония. През голямото Одринско въстание, едва 27 годишен, той командва 20 000 въстаници. В Балканската война 1912 – 1913 година участва с голяма самостоятелна чета и подпомага твърде много действията на българската армия. Само за бойни отличия е произведен в чин капитан от армията и награден е с ордени.[25][8]
  • Ралчо войвода (мустакатият) (неизв.) – движил се е из Средногорието и Пловдивското поле.[8]
  • Стефан Д. Векилов (неизв.) – български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията на два пъти[26]
  • Христо П. Зжингов (неизв.) – секретар на войвода и четник из Битолско, Кичевско и други места. Работи около 10 години за свободата на Македония преди и по време Балканската война.[8]
  • Хаджи Михал (неизв.) – храбър водач от гръцката революция от 1821 г., загинал при освобождението на о. Крит.[22]
  • Хр. Петров (неизв.) – български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[27]

Бележити копривщенци по списъка на Борис Пулеков[редактиране | редактиране на кода]

Копривщенци упоменати по категории от Борис Пулеков в неговият „Туристико-исторически водач за град Копривщица“.[8][28]

Борис Лулчев Пулеков е български журналист, илюстратор и картограф. Внук е на Христо Пулеков – възрожденски учител, композитор, преводач и църковен деятел, участник в Априлското въстание. Тримата заедно с професор д-р. архимандрит Евтимий Сапунджиев са първите историографи на град Копривщица.

А само преди един човешки живот се казва, от тук са поемали дъллъг път тежки кервани, коли или са тръгвали мъдри джелепи със стадата си – надолу, към Тракия, към Анадолука. Пари са играли в кожените кесии, поясите са пращели от лири и смехът никога не слизал от здравите, румени лица на момите.

И днес – всичко това сякаш не е било.

Пустош е простряла тъмните си крила над необитаваните домове, над пречупените позеленели покриви, над тесните и криви улички.

…И все пак не всичко е умряло.

— Цветан Минков, Вместо предговор.

Преди Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стоян Чалъков – голям търговец и благодетел, ръководил тайно организирането на въоръжено въстание против турската държава от цялото поробено християнско население заедно със сърби и гърци.
  2. Лулчо и Гена Стефлекови – благодетели и черковни дарители, ктитори на Рилския манастир. Нарисувани са там в черквата на стените, наред със светиите.
  3. Петко и Рада Доганови – също като Стефлекови.
  4. Тодор Доганов – също като Стефлекови.
  5. Стойчо Каравелов – баща на Л. Каравелов, също като Стефлекови.
  6. Георги Попгруев (1832 – 1899) – представител в Църковно-народния събор, председател на дружество „Читалище“ и „Македонска дружина“ в Цариград, Екзархийски секретар, придружил първия Български Екзарх в заточението му. Висш съдебен магистрат в Източна Румелия и Съединена България.
  7. Гаврил Моровенов – общественик, виден борец за църковна свобода.
  8. Найден Кръстевич – чорбаджия, преселник в Одрин и виден дарител на просветата там.
  9. Цоко Д. Каблешков – енергичен първенец и благодетел в Пловдив.
  10. Андон Кесяков – хаджия, дългогодишен учител в Търново, Ески-Джумая, Силистра и пр.
  11. Костадин Геров – учител в Пловдив и в София.
  12. Нешо Теодорович Чалъков – чорбаджия, общественик и благодетел. Неговата дъщеря е майка на бившия министър Ив. Евст. Гешев.
  13. Тодор Мирчов – известен народен и църковен благодетел. Помагал с големи суми да се строят черкви, училища, чешми и др. Обличал с дрехи бедните ученици всяка зима.
  14. Тодор Ив. Доросиев – учител в Копривщица.
  15. Атанас Кесяков – учител в Копривщица.
  16. Никола Тороманов – учител в родния град.
  17. Тодор Бенев – интилигентен момък, учител в Копривщица.
  18. Ненчо Марков – учител по-късно свещеник в града.
  19. Харитина Мильова – учителка в родния си град Копривщица.
  20. Груйо Генчов – учител.
  21. Тодор Л. Малеев – учител.
  22. Христо Попмарков – учител, съчинявал и печатал учебници.
  23. Иванчо х. Христов – съзаклятник при Левски, училищен настоятел и общественик.
  24. Лука Искров – учител и общественик.
  25. Тодор Бучков – учител и свещеник.
  26. Тодор Табаков – учител и общественик.
  27. Груйо Н. Манев – учител и църковен псалт.
  28. Нешо Манев – учител и общественик.
  29. Тодор Минчов – учител.
  30. Атанас х. Славчев – учител и църковен псалт.
  31. Рашко Петров – доктор по медицина, работил в в Пловдив през 1866 г.
  32. В. Марков – медицински лекар в Копривщица.
  33. Илия Каблешков – бегликчия в Бяла Черква, построил 1835 г. училище със свои средства в същия град.
  34. Трифон Драгиев – съучастник в революционните борби от времето на Левски и народен благодетел.
  35. Атанас Узунов – копривщенец, преселен в Одрин, апостол-революционер преди Освобождението и първия заместник на Левски след обесването му.

През следосвободителната епоха[редактиране | редактиране на кода]

Професори, гимназиални и други учители[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стоян К. Киркович – д-р., професор по вътрешна медицина, бивш ректор на университета, бивш член и председател на Върховния медицински съвет, главен редактор на „Медицинско списание“.
  2. Иван В. Сарджилиев – професор в държавния университет. Редовен член държавния институт по философия в Лондон и Белград.
  3. Лука П. Въжаров – бивш инспектор в Министерството на просветата.
  4. Лука Доросиев – бивш инспектор и началник на първоначалното образование в Министерството на просветата. Писал статии по педагогически и административни въпроси. Завещал библиотеката си на копривщенското читалище.
  5. Драгия Делирадев – д-р., бивш началник отделение в Министерството на просветата. Голям дарител на същото министерство.
  6. Ст. Ал. Найденович – асистент в университета.
  7. Геро Пеев – Плачков – бивш подначалник в Министерството на просветата и директор на ХІ софийска прогимназия. Превел от немски „Флорентински нощи“ и „От Мюнхен до Генуа“ от Х. Хайне.
  8. Лука Ослеков – бивш гимназиален директор и училищен инспектор, географ и автор на голямото и обширно историческо, географско, етнографско и стопанско описание на гр. Копривщица, поместено в сборника „Копривщица“ І и ІІ част. Съчинявал и печатал множество книги по специалността си.
  9. Кръстьо Радомиров – гимназиален учител по чежди езици в София.
  10. Драгия Тумангелов – музикант и композитор (специализирал в Германия), преподавател във Военната гимназия. Организатор и диригент на най-големия смесен хор в България от 800 души. Диригент и на юнкерския хор.
  11. Владимир Тодоров – Хиндалов – турколог, преподавател във Военното училище. Автор на книгите „Народни движения и възстания от предосвободителната епоха, според турски официални документи“ и „Видинското въстание през 1850 г., според турските официални документи“.
  12. Анд. Т. Чипев – д-р. по философия, написал и напечатил на немски философска научна статия 1930 г.
  13. Иванка Чипева – д-р. по история на изкуствата.
  14. Малея Малеева – бивш учител в София.
  15. Славчо Кесяков – бивш учител в София.
  16. Динчо Гугов – бивш гимназиален учител, съчинявал и печатал учебници в Пловдив.
  17. Харетина Пеева – Плачкова – академик, литератор.
  18. Христо М. Данов – д-р., археолог, завеждащ отдел при Народния археологически музей в София.
  19. Атанас Прахов – бивш гимназиален учител в Пловдив.
  20. Харитина Г. Пеева – академик по Славянска филология.
  21. Годор Малеев – гимназиален учител в Пловив.
  22. Ненчо Марков – свещеник, гимназиален учител.
  23. Ненчо Козинаров – бивш учител в Копривщица.
  24. Петко Сейреков – бивш учител в Копривщица.
  25. Парашкева Босилкова – Станимирова – гимназиална учителка.
  26. Вельо Мандулов – бивш учител, читалищен деец и общественик в Копривщица.
  27. Георги Узунов – бивш учител, свещеник и общественик в Копривщица.
  28. М. Дилсизов – свещеник, бивш учител в Копривщица.
  29. Димитър Събев – бивш учител и кмет в Копривщица.
  30. Христо Дрехаров – бивш учител и член на учебния комитет при Министерството на Народното Просвещение. Съчинявал и печатал учебници.
  31. Иван Десев – гимназиален учител в София.
  32. Славчо Бозов – бивш учител в Копривщица.
  33. Недялка Бозова – бивша учителка в Копривщица.
  34. Елена Табакова – Баркаш – бивша учителка.
  35. Десьо Десев – бивш учител в гр. Клисура.
  36. Гаврил Душков Бойдашеков – учител
  37. Славчо Кацаров – бивш прогимназиален учител и общественик. Незаменим в работата си.
  38. Тана Загорчинова – Маврудиева – бивша учителка
  39. Стоян Васев – учител в Духовната семинария в София.
  40. Радка Брайкова – учителка.
  41. Мария Дебелянова – Григорова – учителка в Самоков.
  42. Георги Доросиев – бивш учител.
  43. Тодор Бояджиев – бивш учител и домакин на Военното училище – София.
  44. Никола Радомиров – учител, художник в Панагюрище.
  45. Лучка Малеева – учителка художничка в Пловдив.
  46. Панка Малеева – учителка в Панагюрище.
  47. Евдокия Гугува – Чолакова – академична учителка по музика.
  48. Ан. Ст. Каблешкова – академична учителка по музика.
  49. Панка Т. Малеева – прогимназиална учителка в Пловдив.
  50. Мария Нейкова – учитлека.
  51. Стоянка Малеева – учитлека.
  52. Гинка Панайотова – майор Янкова – прогимназиална учителка в София.
  53. Марийка Димчева – гимназиална учителка в Карнобат.
  54. Недялка Говедарова – учителка в Пловдив.
  55. Пенка Г. Тумангелова – гимназиална учителка в Пловдив.
  56. Лучка Г. Тумангелова – учитлека.
  57. Кирил Г. Тумангелов – учител.
  58. Дамян Брайков – учител по музика в Копривщенската гимназия и диригент на духовия и струнен оркестър.
  59. Вера Маркова – бивша учителка.
  60. Невена Биволарова – Доганова – учителка в София.
  61. Анка Саханекова – учителка в Копривщица.
  62. Мара М. Пеева – Филипова – гимназиална учителка в Стара Загора.
  63. Михаила М. Пеева – гимназиална учителка в София.
  64. Найден Бозов – бивш гимназиален учител в София.
  65. Зорница Василева – Копринарова – гимназиална учителка и голяма обществена деятелка в Пазарджик.
  66. Райна Вранева – учителка в София.
  67. Христо Вълков – бивш гимназиален учител.
  68. Т. Вълкова – гимназиална учителка.
  69. Геновенка Г. Тороманова – певица (музикална консерватория в Париж).
  70. Христо Р. Цървулджиев – бивш учител.
  71. Анка Христова – д-р Петрова – юристка.
  72. Христо Бакърджиев – гимназиален учител в София.
  73. Верка Иванова Дебелянова – висша социална школа в София.
  74. Тодорка К. Кантарджиева – гимназиална учителка.
  75. Марийка Кесякова – бивша учителка и дарителка на Българската Академия на науките.
  76. Христина Н. Бенева – учителка в Софийската Търговска гимназия.
  77. Никола Сиреков – гимназиален учител в Копривщица.
  78. Мария Панайотова – гимназиална учителка в Плевен.
  79. Здравка Панайотова – гимназиална учителка в Горна Оряховица.
  80. Мария Маркова – учителка в София.
  81. Бонка Златарева – учителка във Френския колеж в Пловдив.
  82. Ел. Госбарова – учителка в Пловдив.
  83. Филип Палавеев – учител в Копривщица.
  84. Тодора В. Саржилиева – учителка в София.
  85. Васил Дебелянов – бивш учител.
  86. Нешка Лютова – учителка в Копривщица.
  87. Анка Каблешкова – учителка в Пловдив.
  88. Ст. Сапунджиев – главен учител в Пловдив.
  89. Сапунджиева – учителка в Пловдив.
  90. Георги Герджиков – главен учител в Пловдив.
  91. Ал. Алексиев – учител в Образцова прогимназия – Пловдив.
  92. Владимир Мандулов – прогимназиален директор в Пловдив.
  93. Налбантова – главна учителка в Пловдив.
  94. Радка Дебелянова – учителка в София.
  95. М. Дебелянова – Джейкова – учителка.
  96. Катя Г. Кацарова – оперна артистка (Виенска консерватория) в София и солистка на хора на българските учителки.
  97. Марийка Т. Алексиева – учителка в с. Чардак.
  98. Надежда Алексиева – Попова – учителка.
  99. Елисавета Дебелянова – учителка в София.
  100. Събева – учителка в с. Душанци.
  101. Атанас Герасимов – прогимназиален директор.
  102. Мария Ценова – учителка.
  103. Христина В. Христова – прогимназиална учителка в Софийско.
  104. Мария Л. Цанкова – прогимназиална учителка.
  105. Невена Василева – прогимназиална учителка.
  106. П. Каравелова – прогимназиална учителка в Копривщица.
  107. Надежда П. Бояджиева – учителка.
  108. Пенка Драгийска– учителка в с. Стряма, Пловдивско.
  109. Мина Н. Лятова – учителка в с. Дюлево, Пловдивско.
  110. Райна Стоянова – учителка в с. Панчарево.
  111. Стефания Иванова Загорчинова – учителка по килимарство.
  112. Мария Иванова Загорчинова – учителка по килимарство.
  113. Пенка Доросиева – учителка в с. Княжево.
  114. Милка Иванова Дебелянова – учителка.
  115. Надежда Илиева Будинова – главна учителка.
  116. Мария Пеева – учителка.
  117. Мика Бончева – учителка в Копривщица.
  118. Койчо Дебелянов – прогимназиален директор в с. Мало Бучино, Софийско.
  119. Пенка Тороманова – учителка в Копривщица.
  120. Мария Каравелова – учителка.
  121. Катя Радомирова – учителка.
  122. Дончо Г. Карагьозов – основна учителка.
  123. Цветанка Иванова Дебелянова – учителка.
  124. Вел. Д. Цицелкова – Панайотова – учителка в училище „Бенковски“ – София.
  125. Мария Пейчева – учителка в София.
  126. Мара Пеева – Маврудиева – бивша учителка.
  127. М. Станьова Маврудиева – учителка в Голямо Конаре.
  128. Мария Каблешкова – Бояджиева – учителка в Златица.
  129. Харетина Чолакова – Трашлиева – учителка в Бургас.
  130. Райна Петрова – учителка в София (у-ще „Априлов“).
  131. Елена В. Саржилиева – Арнаудова – академик по естествени науки.
  132. Пепа Каравелова – Хаджиева – учителка.
  133. Любомир Н. Бучков – юрист и журналист.
  134. Мара Басмаджиева – Бабулкова – учителка в София.

Артисти, писатели, поети и художници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мария Тороманова – бивша артистка от Народния театър – София.
  2. Пенка Тороманова – Радева – професор, артистка от Народната Опера в София и преподавател в Музикалната Академия.
  3. Лука Ослеков – писател, историк и георгаф.
  4. Мария х. Бонева – оперна артистка в София.
  5. Бончо х. Бонев – писател.
  6. Ник. Герджиков – бивш актьор в Пловдивския градски театър.
  7. Никола Гаврилов Кантарджиев – голям пианист и диригент.
  8. Никола Радомиров – художник – пейзажист и живописец. Направил 10 самостоятелни изложби.
  9. Лучка Малеева – художничка – скулптурка. Участвала в много художествени изложби.
  10. Дора Пеева – Плачкова – художничка.
  11. Борис Лулчев Пулеков – художник – график и жудожник – мулажист в Медецинския факултет.

Общественици и политици[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тодор Искров Кесяков – първият български министър на правосъдието в Източна Румелия.
  2. Г. Вълкович – д-р., първият български министър на търговията в Източна Румелия.

Копривщенски зетьове – министри[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тодор Тодоров – бивш министър-председател.
  2. Тодор Радев – генерал, бивш министър на правосъдието.
  3. Н. П. Николаев – д-р., министър на вътрешните работи.

Дипломати и придворни[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лука Моровенов – бивш съветник на Княз Батемберг и на Цар Фердинанд. Голям дарител на „Червения кръст“.
  2. Павел Груев – съветник на Н. В. Цар Борис ІІІ.
  3. Мария Петрова – Чомакова – придворна дама на Н. В. Княгина Евдокия.
  4. Петър Нейков – д-р., пълномощен министър в Будапеща.
  5. Богдан Кесяков – д-р., легационен съветник. Написал книгата „Принос към дипломатическата история на България“ в 4 тома.
  6. Анд. Нейков – д-р., о.з., майор, бивш флигел-адютант на Българския цар – Борис ІІІ и аташе по печата в Прага.
  7. Стефан Станимиров – д-р., аташе при външното министерство.

Висши и други военни[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илия Раев – генерал от пехотата, голям боец през Европейската война. Копривщенин.
  2. Иван Делчев – генерал, военен съдия.
  3. Атанас Христов – генерал от генералния щаб, артилерист, бивш Генерал – Адютант на Цар Борис ІІІ. Редактор на Военно – Историческата комисия, професор във Военната академия. Автор на военно – историческите трудове.
  4. Станьо Топалов – генерал от генералния щаб, пехотинец.
  5. Михаил Иванов – генерал, пехотинец.
  6. Никола Каблешков – генерал, героят артилерист от Одрин (1913) и Дойранската епопея – 1918 г. Много уважаван от англичаните, заради големите му бойни качества. Голям Общественик.
  7. Илия Каблешков – генерал от генералния щаб, обществен и спортен деятел.
  8. Босилков – генерал, кавалерист.
  9. Н. Жилков – генерал, инспектор на конницата.
  10. Лука Бозов – полковник, пехотинец, началник на школата за запасни подпоручици.
  11. Тодор Главчев – полковник, началник военния конезавод „Божурище“.
  12. Млъчков – полковник, пехотинец.
  13. Петко Попстоянов – полковник, участник в Освободителната война, автор на първото българско съчинение по военна организация и др.
  14. Петко Христов – полковник, пехотинец
  15. Пейо Старибратов – полковник, командир на инжинерен полк.
  16. Стоян Рашков – о.з., полковник артилерист, герой от Дойранската епопея – 1918 г.
  17. Стойчо Рашков – о.з., полковник, артилерист.
  18. Стоянов – о.з., полковник, пехотинец.
  19. Ст. Попович – о.з., полковник, пехотинец.
  20. Иван Д. Цицелков – полковник.
  21. Илия В. Саржилиев – о.з., полковник от инжинерните войски. Следвал като военен степидиант в Брюксел – военно инжинерство. Боец от фронта от Балканската и Европейските войни
  22. Петко Г. Сапунджиев – о.з., полковник в Пловдив.
  23. Стоян Иванов Тороманов – о.з., полковник, пехотинец.
  24. Нягулов – о.з., полковник, пехотинец.
  25. Стоян Жилков – о.з., полковник, артилерист.
  26. Коста Карагьозов – о.з., полковник, артилерист.
  27. Цанко Бозов – о.з., полковник, пионер.
  28. Асен Д. Тосунов – подполковник, във военното министерство.
  29. Цветан Цаков – о.з., подполковник, пионер.
  30. Чипев – о.з. подполковник, кавалерист.
  31. Павел Лютов – о.з. подполковник, пехотинец.
  32. Брайков – о.з., подполковник, пехотинец.
  33. Дрехаров – д-р., подполковник, командир на артилерийски полк.
  34. Хр. Н. Тъпчилещов – о.з., директор на д-во „Сингер“.
  35. Панчо С. Чернев – о.з., подполковник, пехотинец.
  36. Панчо Бозов – о.з., майор, пионер.
  37. Цанчо Дрехаров – о.з. майор, артилерист.
  38. Н. Азманов – о.з., майор, пехотинец.
  39. Борис Стоянов – майор, пехотинец.
  40. П. Загорчинов – о.з., майор.
  41. Георги Тумангелов – майор, пехотинец.
  42. Георги В. Сарджилиев – д-р., майор, кавалерист. През 1912 – 13 г. взел участие в Балканската война при обсадата на Одрин.
  43. Б. Ст. Попович – майор, пехотинец.
  44. Лука Главчев – майор, артилерист.
  45. Л. Доросиев – о.з., майор, артилерист.
  46. Лука Малеев – о.з., майор, артилерист, бивш адютант на главнокомандващия през 1918 г. Автор на книгата „Лудендорф клевети“.
  47. Иван В. Сиреков – о.з., пехотинец.
  48. Асен Ст. Тороманов – капитан.
  49. Тодор Алексиев – о.з., капитан, пехотинец.
  50. Костадин Д. Драгийски – капитан, авиатор в Пловдив.
  51. Цицелков – мичман от флота.
  52. Шушулов – капитан, пехотинец.
  53. Тодор Л. Крадлеков – о.з., капитан.
  54. Рошавелов – капитан, от генералния щаб, пехотинец.
  55. Иван Рашков – о.з., капитан, артилерист.
  56. Борис Млъчков – о.з., капитан, пехотинец.
  57. Михаил Гугов – о.з. капитан, съдия.
  58. Цанчо Дебелянов – о.з., капитан, пехотинец.
  59. Любен Каравелов – поручик, гвардеец.
  60. Лука Личев – о.з., поручик, пехотинец.
  61. Тодор Христов Пеев – поручик, кавалерист.
  62. Нешо Илиев – о.з., поручик, пехотинец.
  63. Иван К. Кереков – о.з., поручик, пехотинец.
  64. Дрехаров – поручик, пехотинец.
  65. Зарко Манолов – поручик, авиатор.
  66. Кацаров – поручик, кавалерист.
  67. Гаврил Рашков – о.з., поручик, пехотинец.
  68. Димитър Ст. Маврудиев – поручик, пехотинец
  69. Недко Рашков – о.з., поручик, пехотинец.
  70. Апостол Владимиров – поручик, понтонер в Никопол.
  71. Васил Палавеев – поручик, пехотинец.
  72. Владимир Христов – подпоручик, авиатор.
  73. Павел Гугов – о.з., подпоручик, пехотинец
  74. Георги Загорчинов – о.з., подпоручик, пехотинец
  75. Веселин Шабанов – о.з., подпоручик, артилерист.
  76. Васил Сивриев – подпоручик, пехотинец 30-ти пехотен полк – Симеоновград.
  77. Александър Стоянов – подпоручик.

Копривщенци, загинали през Балканските и Първата световна войни[редактиране | редактиране на кода]

Офицери
  1. Полковник Гаврил Кантарджиев – загинал геройски за отечеството, в бой през Европейската война – в Добруджа.
  2. Полковник Тодор С. Палавеев – загинал в бой през Европейската война.
  3. Полковник Михаил Пеев – Плачков – кавелерист, доблестен офицер, загинал в Балканската война.
  4. Майор Владимир Пеев – Плачков – пехотинец, загинал славно за родината, в бой през Балканската война.
  5. Майор Атанас Пеев – Плачков – от Генералния щаб, пехотинец (трети брат), загинал геройски в бой през Европейската война в Македония.
  6. Майор Яким Кесяков – артилерист, загинал за Родината през Балканската война при Радовиш.
  7. Капитан Ст. Душков – загинал за свободата на брата – роб.
  8. Поручик Динчо Дебелянов – пехотинец, загинал геройски за Отечеството, в бой с англичаните през Европейската война – в долината на р. Струма.
  9. Поручик о.з. Иван Михалев Маджаров – загинал в бой през Балканската война.
  10. Поручик Лука Тумангелов – загинал за родината през Европейската война – в Македония.
  11. Поручик Станьо Найденов – загинал в бой с румънците през Европейската война.
  12. Поручик Иван Илиев Кацаров – пехотинец, загинал в Европейската война.
  13. Поручик Антон Каблешков – кавалерист храбрец, загинал геройски в бой с турците през Балканската война в Тракия.
  14. Подпоручик Н. Радомиров – загинал храбро в сражение в Европейската война.
  15. Подпоручик Андон Бойков – загинал за Родината през Европейската война в Македония.
  16. Подпоручик Недельо Козинаров – загинал в бой през Европейската война.
  17. Подпоручик Борис Динчов – загинал в бой през Европейската война.
  18. Подпоручик Кунчо Драгиев Драгийски – загинал в бой през Европейската война при Велес.
Подофицери
  1. Кръстьо Петков – 1913 г.
  2. Драгоя Будаков – 1912 г.
  3. Кунчо Д. Панчов – 1915 г.
  4. Рашко Вакарелов – 1913 г.
  5. Павел Т. Главчев – 1913 г.
  6. Павел Ц. Бозов – 1916 г.
  7. Стойчо К. Гърнев – 1916 г.
  8. Иван Н. Пиринджиев – 1916 г.
  9. Генчо Дапков – 1912 г.
  10. Дончо Тороманов – 1912 г.
  11. Гаврил Д. Ревов – 1916 г.
  12. Петко Мерджанов – 1912 г.
  13. Димитър Паничаров – 1916 г.
  14. Петкьо Гьотлиев – 1916 г.
  15. Георги Царвулджиев – 1915 г.
  16. Георги Д. Панеков – 1918 г.
  17. Петко Младенов – 1915 г.
  18. Ненчо Н. Косьов – 1916 г.
  19. Найден Петков – 1916 г.
Редници
  1. Генчо П. Стрелков – 1912 г.
  2. Христо Кофарджиев – 1916 г.
  3. Христо Г. Панчаров – 1916 г.
  4. Тодор Д. Чорапчиев – 1916 г.
  5. Андон Г.Терзиев – 1918 г.
  6. Павел Н. Бербетов – 1912 г.
  7. Ланко М. Карамунчев – 1913 г.
  8. Рашко Гайтанеков – 1916 г.
  9. Илия П. Василев – 1913 г.
  10. Дончо П. Василев – 1913 г.
  11. Никола П. Врабеков – 1916 г.
  12. Рашко Хр. Добреков – 1913 г.
  13. Матея Р. Немиркин – 1916 г.
  14. Рашко Д. Стипчеков – 1918 г.
  15. Гаврил Стипчеков – 1917 г.
  16. Павел Сим. Нинов – 1916 г.
  17. Филип Р. Хейников – 1917 г.
  18. Тодор Кр. Райков – 1913 г.
  19. Дончо Ив. Воденичаров – 1916 г.
  20. Иван Радоев – 1916 г.
  21. Цанчо Н. Калканов – 1912 г.
  22. Сабо П. Стайков – 1916 г.
  23. Дело Н. Самодивеков – 1916 г.
  24. Петър Н. Геов – 1912 г.
  25. Генчо П. Мрънков – 1913 г.
  26. Динчо П. Мрънков – 1916 г.
  27. Георги Р. Златарев – 1917
  28. Димитър С. Тороманов – 1913 г.
  29. Атанас Н. Райков – 1917 г.
  30. Славчо С. Банчев – 1912 г.
  31. Груйо Т. Тороманов – 1912 г.
  32. Иван Т. Тороманов – 1917 г.
  33. Вельо Хр. Калев – 1918 г.
  34. Панчо Хр. Тороманов – 1913 г.
  35. Георги Л. Табаков – 1913 г.
  36. Дончо Г. Дончев – 1913 г.
  37. Димитър Н. Налбантов – 1913 г.
  38. Иван Н. Орашъков – 1912 г.
  39. Стойко Н. Орашъков – 1915 г.
  40. Нанчо Ив. Златаров – 1915 г.
  41. Нойо К. Джоголанов – 1915 г.
  42. Енчо К. Пандуров – 1913 г.
  43. Салчо П. Азманов – 1913 г.
  44. Памел М. Тънкикожов – 1918 г.
  45. Груйо Н. Палавеев – 1918 г.
  46. Брайко Н. Киндеков – 1912 г.
  47. Тончо П. Козлеков – 1916 г.
  48. Нетко П. Младенов – 1915 г.
  49. Тодор П. Бурносузов – 1916 г.
  50. Славчо Р. Радомиров – 1918 г.
  51. Сабо Стан. Воденичаров – 1916 г.
  52. Георги Томев – 1917 г.
  53. Лулчо х. Г. Кесяков – 1917 г.
  54. Александър Д. Бернусунов – 1912 г.
  55. Кунчо Ив. Сапунджиев – 1916 г.
  56. Гаврил Ил. Татарлиев – 1915 г.
  57. Илия Р. Герасимов – 1915 г.
  58. Йовко Ив. Главчев – 1918 г.
  59. Станьо Ст. Воденичаров – 1915 г.
  60. Гаврил Ст. Воденичаров – 1918 г.
  61. Димо Н. Ревов – 1912 г.
  62. Нешо К. Юруков – 1913 г.
  63. Георги Н. Банчев – 1916 г.
  64. Найден Н. Стефлеков – 1915 г.
  65. Матея Н. Новаков – 1918 г.
  66. Банчо Н. Тодоров – 1913 г.
  67. Панчо Н. Дюлгяров – 1916 г.
  68. Никола Н. Дюлгяров – 1916 г.
  69. Матея Ив. Паралеев – 1915 г.
  70. Пейо Сим. Нинов – 1916 г.
  71. Найден Н. Бозов – 1916 г.
  72. Тодор П. Гърмидолов – 1913 г.
  73. Петко Р. Кълев – 1913 г.
  74. Найден С. Новаков – 1912 г.
  75. Петър Сп. Петров – 1912 г.
  76. Гаврил Т. Киндеков – 1912 г.
  77. Павел Ц. Фурнаджиев – 1916 г.
  78. Петър К. Златаров – 1915 г.
  79. Атанас Г. Каменаров – 1918 г.
  80. Вельо Г. Димитров – 1917 г.
  81. Стоян Г. Белайков – 1915 г.
  82. Стоян Д. Толинов – 1918 г.
  83. Кунчо Ив. Фитлеков – 1918 г.
  84. Петко Хр. Доганов – 1913 г.
  85. Груйо Станьов – 1916 г.
  86. Недко Р. Паничаров – 1913 г.
  87. Алекса П. Кесяков – 1918 г.
  88. Иван П. Динчев – 1913 г.
  89. Лулчо Ц. Биволаров – 1915 г.
  90. Рашко Г. Каменаров – 1913 г.
  91. Петър П. Младенов – 1916 г.
  92. Цвятко Т. Вълчинов – 1912 г.
  93. Луко Т. Вълчинов – 1916 г.
  94. Илия Ц. Дрехаров – 1916 г.
  95. Найден Н. Лалов – 1917 г.
  96. Ганчо В. Врачов – 1916 г.
  97. Павел Г. Гайтанеков – 1915 г.
  98. Найден Ив. Лалов – 1917 г.
  99. Павел Сп. Тороманов – 1915 г.
  100. Лулчо Рал. Пеев – 1918 г.
  101. Лулчо Вел. Вътев – 1918 г.
  102. Вельо К. Мангъров – 1917 г.
  103. Гаврил Ст. Кунчев – 1913 г.
  104. Сабо Г. Тиханеков – 1917 г.
  105. Тодор Д. Дуплеков – 1915 г.
  106. Пейо Хр. Пеев – 1912 г.
  107. Цанчо П. Въжаров – 1915 г.
  108. Тодор Искр. Йончев – 1917 г.
  109. Илия Н. Косьов – 1912 г.
  110. Иван Т. Юруков – 1915 г.
  111. Бенко М. Битолов – 1916 г.
  112. Луко Р. Скоклеков – 1918 г.
  113. Кръстьо Ф. Белайков – 1918 г.

Копривщенски журналисти[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Бачко“ – псевдоним на редактора на местния копривщенски вестник „Тръба“, излизащ преди Освобождението, който се е списвал на ръка.
  2. Г. Кереков – началник българската телеграфна агенция.
  3. Лука Говедаров – дългогодишен журналист, главен редактор на в. „Юг“ в Пловдив. Автор на пиесата „Война и хора“.
  4. Спас Икономов – дългогодишен журналист.
  5. Борис П. Пулеков – дългогодишен сътрудник на няколко вестници и списания.
  6. Иван Ив. Джартазанов – бивш редактор на в. „Средногорие“.
  7. Христо Басмаджиев – репортер във в. „Слово“.
  8. Атанас Ценов – млад журналист, участва във вестници и списания.
  9. Никола Каменаров – д-р., редактор – стопанин на в. „Ктопанска просвета“ и съредактор на списание „Стопанска мисъл“, орган на дружеството на икономистите-академици.
  10. Стоян Нейков – уредник във в. „Заря“.

Копривщенски лекари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стоян Доганов – доктор във Виена и София.
  2. Доганов – доктор в Русе.
  3. Стоян Киркович – професор, доктор в София.
  4. Иван Кесяков – доктор в Пловдив и в София, бивш главен директор на Народното здраве. Дарител на БАН и секретар на д-во „Червен кръст“.
  5. Душков – Кесяков – доктор в София, голям приятел на средната класа. Бивш главен асистент при университетската пропедевтична вътрешна клиника. Написал и напечатил книги.
  6. Дойчо Шулев – доктор виден хирург в Александрия.
  7. Зъбол Каблешков – доктор в София.
  8. Пашмаганов – доктор в София.
  9. Душков – доктор в София. Ветеринар.
  10. Иван Н. Каблешков – доктор в Пловдив.
  11. Иван Малеев – доктор в София. Той е първият българин, който се е изкачил на най-високия връх в ЕвропаМонблан – 1909 г.
  12. Н. Млъчков – доктор в Бургас.
  13. Г. Н. Пранчов – доктор в Пловдив.
  14. Невена Вълкова – Моллова – доктор в София.
  15. Н. Драгиев – доктор в Пловдив. Ветеринар.
  16. Прахов – доктор в София. Ветеринар.
  17. Клисаров – доктор в Пловдив. Ветеринар.
  18. Чернев – доктор в Пловдив.
  19. Попстоянов – София.
  20. Посланеков – доктор в Искрец.
  21. Саханеков – доктор в Мездра.
  22. Койка Радомирава – доктор в София.
  23. Н. Райчинов – доктор в Пловдив.
  24. Иван Беловеждов – доктор в София.
  25. Христо Душков – в доктор в София.
  26. П. Григорчев – доктор в София.
  27. Личев – доктор в Перник.
  28. Надежда Ст. Кантарджиева – Кожухарова – доктор в София.
  29. Татяна Кантарджиева – доктор в София. Зъболекар.
  30. Димитър Панайотов – хирург, управител на болницата в Карлово.
  31. Руска Бабулкова – Найденова – доктор в София. Зъболекар.
  32. Николай Цв. Цаков – в доктор с. Раковица, Кулско.
  33. Бор. Д. Дишлиев – доктор.
  34. Иван Р. Доросиев – доктор във Варна. Аптекар
  35. Лука Т. Бенев – доктор в Перник. Аптекар
  36. Нестор К. Тодоров – доктор в Цариград. Аптекар
  37. Гаврил Владимиров – доктор в Горна Оряховица.

Инженери и архитекти от Копривщица[редактиране | редактиране на кода]

  1. Андон Прахов – инженер, бивш началник отделение в министерството на железниците.
  2. Павел Прахов – машинен инженер във фабрика „Картел“.
  3. Лука Н. Бенев – електро-инженер в София, главен представител на радио „Телефункен“.
  4. Георги Т. Бенев – електро-инжинер в София, главен представител на радио „Телефункен“.
  5. Димитър Кубин – машинен инженер, началник вагонното отделение при гара София.
  6. Стойчо Каравелов – инженер в София. Първият българин минен инженер и металург.
  7. Александър Г. Тумангелов – инженер в Пловдив.
  8. Кирил Крадлеков – инженер в Перник.
  9. Веселин Панайотов – инженер в София.
  10. Димитър Г. Золотович – инженер в трамвайното депо в София.
  11. Пленимир Ст. Попович – електро-инженер.
  12. П. Ст. Кантарджиев – архитект в София.
  13. Тодор Ст. Кантарджиев – инженер в София.
  14. Б. Пранчов – инженер в Пловдив.

Копривщенски съдии[редактиране | редактиране на кода]

  1. Антон Каблешков – бивш прокурор и председател на отделение във Върховния касационен съд. Бивщ длгогодишен член и секретар на философско-обществения клон на БАН и неин дарител (фонд Антон С. Каблешков”). Бивш преподавател на държавния университет по облигационно гражданско и търговско право. Доблестен общественик.
  2. Стоян Вълков Каблешков – мирови съдия в Пловдив.
  3. Костадин Малеев – апелативен съдия.
  4. Доганов – апелативен съдия в Русе.
  5. Драгиев – бивш член в софийски окръжен съд.
  6. Тодор Цаков – апелативен съдия в Русе. Преводач на книги в областта на правото.
  7. П. Сапунджиев – бивш мирови съдия.
  8. Б. Чолаков – мирови съдия.
  9. Н. Малеев – бивш мирови съдия в София.
  10. Малеев – общински съдия в София.
  11. Л. Малеев – полицейски следовател в София.
  12. Господин Малеев – държавен юрисконсулт.
  13. Тодор Г. Тумангелов – мирови съдия.
  14. Нестор П. Лютов – мирови съдия.
  15. Лука Пулеков – нотариус.

Общественици, дарители, стопански и културни деятели[редактиране | редактиране на кода]

  1. Андон Драгийски – общественик и бивш финансов инспектор.
  2. Атанас Т. Алексиев – академик, географ в картографския институт – София.
  3. Д. Цицелков – директор на клона от БН. Банка – Пазарджик.
  4. Адам Нейчев – бивш народен представител, аптекар и общественик.
  5. Асен Д. Кацаров – д-р., спец. агроном, началник отделение при земеделската опитна станция в София. Бивш асистент при Агрономическия факултет.
  6. Борис П. Калъчев – академик по търговски науки (в Германия).
  7. Богдан П. Малеев – спортен деятел в „Юнак“ и „Ф.К.13“ , печелил награди и лавров венец от Софийско д-во „Юнак“ – 4 при големи състезания. Загинал за спорта.
  8. Братя Касърови – придворни книжари в София.
  9. Бойко Нешов – бивш Софийски пом. кмет. Голям дарител на д-во „Червен кръст“, подарил също къщата си в София на ул. Бенковска, струваща около 2 000 000 лв.
  10. Вельо Сираков – кооперативен деятел в София, член на управителния съвет на подуенската популярна банка, неин основател.
  11. Вельо Саржилиев – бивш помощник кмет на София и стар общественик.
  12. Величка Д. П. Иванова – общественичка в София.
  13. Васил Палавеев – кооперативен деятел в София и член в управителния съвет на Ючбунарската популярна банка.
  14. Велислав Ив. Кацаров – о.з. поручик – артилерист в Берковица. Председател на Популярна банка там и член на висшия съвет при съюза на Народните кооперативни банки. Бивш кмет на града. Като такъв построил електрическата юзина и халите. Голям общественик (братов син на генерал Д. Кацаров). Редактор на в. „Берковски новини“.
  15. Георги А. Шулев – общественик и български търговски представител в Александрия.
  16. Георги Д. Тосунов – чиновник в Ючбунарската Популярна Банка – София.
  17. Гарвил Рашков – завършил френски лицей в Цариград и право в Софийския университет. Стопански деятел и инспектор при застрахователно д-во „Балкан“.
  18. Георги Говедаров – голям общественик в Пловдив, народен представител от Пловдивско, председател на Парламентарната комисия по Министерството на Външните работи и пръв делегат на България в Международната Интерпарламентарна конференция. Дългогодишен публицист.
  19. Георги Михаелов Маджаров – общественик и бивш кмет на София.
  20. Георги Пройчев – директор при Българска Народна Банка.
  21. Гаврил Тумангелов – архиерейски наместник и общественик в Карлово.
  22. Георги Ст. Попович – агроном в Средногорието.
  23. Григор Сарджлиев – бивш семинарист, учител и после голям юрист и общественик.
  24. Георги Тороманов – дворцов чиновник.
  25. Гаврил Зайков – лесничей.
  26. Гаврил Б. Душков – началник на телеграфо-пощенска станция в София.
  27. Гаврил Хлътьов Кузманов – племенник на Георги Бенковски, кооперативен деятел в София и член-делегат в управителния съвет на Ючбунар популярна банка.
  28. Гроздьо П. Бозов – виден индустриалец и търговец – житар в Карнобат.
  29. Димитър Тороманов – общественик и дворцов чиновник в София.
  30. Дончо П. Пеев – инспектор при БЦЗ. и Кооперативна Банка.
  31. А. Каблешков – бивш директор на Българската Централна Кооперативна Банка.
  32. Дончо Клисаров – бивш кмет на Копривщица и голям туристически деятел.
  33. Душко Цаков – общественик и бивш кмет на с. Райна княгиня.
  34. Дончо Палавеев – общественик и голям стопански деятел в София.
  35. Д. Раев – началник отделение при Дирекция на държавните дългове.
  36. Екатерина П. Каравелова – копривщенска снаха, жена на бившия министър-председател Петко Каравелов, голяма общественичка и ръководителка на много дружества и благотворителни начинания в София.
  37. Илия Брайков – общественик, бивш началник – клон Българска Народна Банка.
  38. Илия Стайков – спортен деятел и директор на „Английски феникс“ в София
  39. Иван К. Кереков – прокурист на Ипотекарна банка.
  40. Иван Личев – меценат и колекционер на скъпи картини и антични предмети. Секретар и основател на д-вото на „Приятели на изкуството“.
  41. Иван Нейков – индуструалец в Пловдив и фабрикант на барут и ловни материали.
  42. Иван Тодоров – общественик, кооперативен деятел и член от управителен съвет на Софийската популярна банка. Бивш многоуважаван кмет на гр. Ниш през Европейската война.
  43. Иван Палавеев – индустриалец в София.
  44. Иван Брайков Касъров – виден столичен търговец, придворен книжар и издател на сп. „Деница“ с редактор Иван Вазов.
  45. Йонко Кехайов – виден столичен адвокат.
  46. Илия Будинов – герой от Сливница, произведен за отличие в чин кандидат-офицер и награден с множество ордени. Основател на Доброволческата организация в България и дългогодишен редактор на в-к „Сливница“. Бивш окръжен инспектор на труда в Одрин.
  47. Иван Илиев Кацаров – брат на генерал Кацаров, бивш общественик, околийски началник и депутат в Берковица. Основател на ловното д-во там. Ловният дом в Берковица носи неговото име.
  48. Иван Т. Доросиев – бивш началник на централното сметководство на БДЖ., автор на книгата „Финансово изследване върху Българските държавни железнции“.
  49. Иван Я. Доросиев – притежател на мина в Австралия.
  50. Константин Янков Кереков – доктор по правото, (следвал в Германия), виден одрински гражданин. Представител на българите в Мезлиша, бивш кмет на град Одрин през 1912 – 1913 г.
  51. Константин Белчев – общественик, виден столичен адвокат и общински съветник.
  52. Кръстьо Балабанов – д-р., секретар на Италианската търговска камара в София.
  53. Кунчо Тодоров (капитан Кунчо) – виден търговец в Цариград, притежател на голямата гемия „Славен моряк“ (Джелайн-бахри). Дохождал в България да участва в Балканската и Европейската войни, произведен за отличие старши-подофицер и награден с кръст за храброст.
  54. Кръстю Бал. Маврудиев – в Пловдив, подофицер, през време на антигръцкото движение носи трикольорно знаме начело на манифестацията, която превзема гръцката черква в Пловдив и пада убит от гърците на вратата на черквата.
  55. Лука Т. Чипев – член от фирмата Т. Ф. Чипев, известен библиогност, книжар и издател.
  56. Лука Илиев Бенев – ловен деятел в Пловдив.
  57. Лука Доросиев – началник отделение в БДЖ и делегат на Българското параходно дружество.
  58. Личо Недков Каблешков – юрист в Пловдив.
  59. Лука Петров Жилков – инпектор БЦЗК. Банка.
  60. Лука Ц. Главчев – началник служба в БДЖ.
  61. Лука Доросиев – инспектор в БДЖ.
  62. Л. Лахтариев – индустриалец в с. Куртово Конаре (има фабрика за доматено пюре).
  63. М. Минчев – д-р., общественик и виден юрист в София.
  64. Матей П. Карамунчев – голям търговец – милионер в Сан Франциско.
  65. Нешо Личев– кмет на гр. Пешера.
  66. Никола Ф. Чипев – свещеник, учител и секретар на одринската митрополия. Архиерейски наместник и деец от Революционното движение в Македония. Брат е на известния книжар Т. Ф. Чипев.
  67. Никола Каменаров – д-р, началник отделение на М-вото на железниците.
  68. Н. Чипев– общественик и аптекар в Пловдив.
  69. Ненчо Бозов – голям туристически деятел и дългогодишен н-к служба при Софийската община.
  70. Нестор Бучков – общественик, виден софийски гражданин. Бивш финансов инспектор.
  71. Найден Малеев – общественик и юрист в София.
  72. Н. Драголов – пловдивски областен управител и голям общественик.
  73. Нешо Чипев – д-р., общественик и общински съветник в София.
  74. Найден Пранчов – общественик и публицист в Пловдив.
  75. Недко Белчев – общественик и индустриалец.
  76. Нестор Мандулов – свещеник и общественик в Пловдив.
  77. Невена Стоянова – Лулчева – копривщенска снаха, дългогодишна гимназиална учителка в София (II девическа гимназия) и незаменима специалистка по физическо възпитание. Много уважавана и обичана от своите колеги и ученички. Инициаторка на много благотворителни начинания в училищата. Наградена с дамския кръст – III степен.
  78. Никола Келчов – и синове големи индустриалци (мелничари) и земеделци в с. Кнежа.
  79. Нонка Т. Ф. Чипева – видна столична гражданка, съпруга на известния български книжар и издател Т. Ф. Чипев, правела много благодеяния и дарения.
  80. Никола Иванов Тороманов – лесничей.
  81. Николай Минчев – дългогодишен кмет на Българската община в Цариград.
  82. П. Радомиров – агроном.
  83. П. Райчинов – агроном.
  84. Петко Беловеждов – общественик, търговски деятел и книжар в Пловдив.
  85. Панчо Радомиров – общественик и бивш главен инспектор в БЦ. КООП. Банка.
  86. Петко Будинов – общественик в град Копривщица и музеен деятел.
  87. Рашко Куйлеков – общественик, бивш виден анадолски търговец и кмет на град Копривщица.
  88. Радка Иванова – Вис – обществена деятелка в Женева, основателка и председателка на д-во „България“ със седалище в Цюрих. Обучила децата и мъжа си на български език. Къщата си устроила по копривщенски.
  89. Р. Рашков – д-р., висш чиновник в Б. Н. Банка.
  90. Рашко Душков – голям стопански и занаятчийски деятел в София.
  91. Рашко Т. Чипев – общественик, търговски и спортен деятел в София.
  92. Станьо Сапунджиев – началник телеграфо-пощенска станция в София.
  93. Сергия х. Стоянов – виден търговец в Цариград, дългогодишен „устабашия“ на абаджийския еснаф там.
  94. Стоян Христов Киндеков – виден индустриалец, фабрикант на мебели в София.
  95. Славчо Ив. Карамунчев – предприемчив човек. При странструването си из света загива при катастрофата с големия параход Титаник.
  96. Св. Беловеждов – бивш легационен чиновник в Прага и Цариград.
  97. Стоян Пранчов – общественик в Пловдив.
  98. Смил Томов – бивш помощник Кмет в София, голям банков и занаятчийски деятел. Председател на Софийската Популярна банка и член в управителния Съвет на Съюза на Народните кооперативни Банки.
  99. Станьо Р. Маврудиев – стопанин и занаятчийски деятел в София, член от управителния съвет на Соф. Популярна банка.
  100. Стоян Барболов – индустриалец в гр. Русе. Притежава фабрика „Електрон“, за парно боядисване.
  101. Тодор Герджиков – бивш окръжен управител в София и обществен деец.
  102. Тончо Тр. Драгиев – издател и печатар в София. Придворен книговездец. Почитен председател на Соф. колоездачно д-во и благодетелен член на колоездачния съюз.
  103. Тодор Панчев – общественик и писател. Написал и печател книгите: „Писмата на Найден Геров“ и „Найден Геров – сто године от раждането му“.
  104. Т. Ф. Чипев – известният голям български книжар и издател в столицата. Първият издател на Вазовите съчинения: „Видул“, „Под игото“ и др. Получил ордени и множество награди в България и странство за добро издаване на книги („Сребърната книга“ на Американския пълномощен министър Шумейкър, награди от Париж, Прага, Загреб и др.).
  105. Тодор Т. Драгиев – столичен печатар и книговезец. Завършил търговското училище при С. Т. Кам.
  106. Тодора Саръилиева – живее в село Дебърщица, Пазарджишко. Подарила няколко ниви с овощни дървета (орехи) за благотворителни цели на местната църква.
  107. Тодор П. Грозлеков – началник застраховат. служби при Българска Земделска Кооперативна Банка. Дългогодишен секретар на Копривщенската дружба в София.
  108. Филип Чипев – енергичен труженик за издигане на българската илюстрована детска книга. Член от фирмата Т. Ф. Чипев, получила много награди за добро издаване на книги в България и странство.
  109. Христо Минчев – лесничей, деятел по залесяванията и организатор на временната трудова повиност.
  110. Христо Иванов Тодоров – спортен деятел ски-шампион. Загинал за спорта.
  111. Христо Кесяков – д-р., общественик и бивш кмет на гр. Копривщица. Публицист и дарител на БАН.
  112. Харалампи Орошаков – общественик, юрист и бивш кмет на София.
  113. Христо Лулчев – дипломиран майстор на струнни музикални инструменти и притежател на единственото ателие за такива в София.
  114. Харалампи Натов Попов – подначалник на занаядчийския отдел при Соф. Търговско-индустриална Камара.
  115. Христо Кехайов – виден столичен адвокат.
  116. Цоко Грозлеков – виден Пловдивски гражданин и голям търговец.
  117. Цанчо Дебелянов – общественик, запасен офицер и голям боец от фронта. Бивш кмет на Копривщица, а сега на с. Радуил.
  118. Цветан Цаков – бивш пом-началник служба при БДЖ. и спестро-деятел.
  119. Цонка Петрова – общественичка и стопанка на Кооперативен театър – София. Меценатка.
  120. Петър Петров – спортен деятел в София.
  121. Янко Доросиев – голям български предприемач. Строил здания и в Софийския дворец.
  122. Башулков – д-р., юрист и кмет в провинцията.
  123. Христо Стоилов – пом. кмет в София.
  124. Динчо Шопов – съученик на Л. Каравелов, заселил се отдавна в гр. Карнобат. Залесил голия и пуст карнобатски баир с различни дървета, превърнал го на парк, единственото място за разходка там. Сега носи неговото име: „Дядо Динчовия баир“.
  125. Христо Иванов Клинков – голям търговец, стопански деятел, притежава големия хотел „Клинките“, в град Карнобат.
  126. Ральо П. Бозов – виден търговец-житар в Карнобат.
  127. Ненко Иванов Клинков – търговец и стопански деятел в Карнобат.
  128. Славчо П. Бозов – чиновник в Земеделска Банка в Карнобат.
  129. Петко Р. Бозов – заселил се в село Ачларе, Карнобат, земеделец и скотовъдец с 250 глави едър добитък.
  130. Павел Паисиев – главен касиер на Кооперативна Централа „Напред“ в София.
  131. Петър Калъчев – виден гражданин на столицата един от първите печатари и дарители на Копривщенското читалище.
  132. Любен Камбанов – юристконсулт в Пловдивската община.
  133. Тодор Катранушков – лесовъд, пом. Инспектор в София.
  134. Пеьо Г. Томов – академик по финансови науки, чиновник Е.Н. Банка.
  135. Хермина Далтон – Панайотова – копривщенска снаха (от щата Масачузетс) гимназиален учител в американското у-ще в София.
  136. Георги Р. Радомиров – генерален представител на Istituto Sieroterapiko Milanese „Belfanti“ – Милано и др. фирми за медикаменти.

Видни Копривщенски зетьове[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тодор Тодоров – бивш министър-председател.
  2. К. Вакарелски – бивш пълномощен министър.
  3. Драгомиров – генерал, общественик.
  4. Христо Бурмов – генерал,общественик и военен писател. Герой от голямата битка при Криволак.
  5. Н. Никифоров – генерал, старият ветеран.
  6. Т. Радев – генерал, бивш министър.
  7. Золотов – полковник, общественик.
  8. Н. Алтънов – дипломат.
  9. Пею Яворов – известен поет.
  10. Вас. Моллов – в, професор д-р., медицинския факултет. Дописен член на Академия на Науките.
  11. Никола Маринов Анчев – доктор в с. Бисер, Харманлийско.
  12. Желю Ганчев – професор от Държавния университет.
  13. Обрейко Обрейков – д-р., председател на Пловдивската търговска камара, голям стопански деец и организатор на прочутия Пловдивски мострен панаир.
  14. Алфред Лауфер – д-р., германски дипломат.
  15. Димитър П. Иванов – професор от музикалната академия.
  16. Владислав Земжуски – секретар в Полската легация.
  17. Георги Вълков – генерал.
  18. Шапкаров – полковник, началник отделение при миниатерствовото на Железниците.
  19. Георги Кожухаров – д-р., от Сафия.
  20. Еню Бомбалдаков – н-к отдел в Дирекция на пощите.
  21. Константин Гълъбов – професор от Държавния университет.
  22. Станчев – инженер от София.
  23. Йордан Мичковиц – виден юрист.
  24. Искър Аврамов – търг. академик.
  25. Георги А. Георгиев – 0.з., капитан, академик (Лайпцинк) и инспектор при Българска народна банка.
  26. Димитър Хр. Стоянов – академик по финансови науки.
  27. Марко Петров – доктор от София.
  28. Стоян Иванов – инспектор-агроном.
  29. Б. Попов – подполковник, пехотинец.
  30. Г. Кисьов – майор.
  31. Йорданов – капитан, военен художник.
  32. Милош Данов – стопански и културен деец в Пловдив и София, член от книгоиздателство „Христо Г. Данов“.
  33. Самсаров – инженер, директор на д-во „Гранитоид“.
  34. Павлов – инженер от София.
  35. Петър Малчев – директор на Търговската гимназия в Пловдив.
  36. Симеон Василев – стопанин на книжарницата-книгоиздателство „Отец Паисий“ в Пловдив.
  37. Атанас Чолаков – академик по търговски науки.
  38. Георги Арнаудов – началник занаятчийския отдел при Софийската търговско-индустриална камара.
  39. Ив. Трашлиев – инженер-Бургас.
  40. Коста Балтов – голям чифликчия в Пловдив и специалист земеделец.
  41. Стоян Груев – о.з. капитан, кмет на с. Владая.
  42. Стефан Алб. Гечев – драгоманин (водач) в Атинската делегация.
  43. Милош Вълчев – бивш народен представител и виден индустриалец.
  44. Станимир Станимиров – директор, ръководител на гимназиалното образование, бивш директор на народната библиотека, главен секретар на Св. Синод, голям общественик дал много научни трудове.
  45. Алекс Т. Марков – генерал, бригаден командир. Сътрудник във Военно-историческата комисия. Автор на много научни трудове.
  46. Г. Золотович – д-р., запасен санитарен полковник на Върховният Медицински Съвет и дворцов лекар.
  47. Стефан Стойнов – полковник от 1-ви пехотен полк.
  48. Димитър Янков – майор от Генералния Щаб във Военното книгоиздателство – София.
  49. Тодор Панайотов – гимназиален учител.
  50. Хр. Христакиев – бивш съдя, околийски началник и кмет на гр. Брезник.
  51. П. Катранушков – д-р., гинеколог в мини „Перник“.
  52. Асен Цанков – виден столичен адвокат.
  53. Георги Петров – директор на 5-та прогимназия и старейшина на прогимназиалните директори в София.
  54. Христо Кабакчиев – художник от Търново.
  55. Кирил Бабулков – гимназиален учител в София.
  56. П. Тихолов – инженер, главен инспектор при БДЖ.

Видни Копривщенски шуреи[редактиране | редактиране на кода]

  1. Владимир Василев – писател, директор на Народния театър в София.
  2. Цветан Стоянов – историк, общественик и преподавател в Военната гимназия.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Geni.com. Информация за Дончо Плачков в geni.com/people Посетен на 3 юли 2021
  2. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
  3. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34, 42
  4. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
  5. Тодор Ненов, Георги Чорчопов, Веселин Ненов. Средна гора. Гара Копривщица. Исторически бележки. Посетен на 5 юли 2021.
  6. Koprivshtitsa-bg.com. д-р Екатерина Ослекова – заслужил гражданин на Софийска област Посетен на 18 септември 2021
  7. Средна гора. Тодор Ненов, Георги Чорчопов, Веселин Ненов. Град Копривщица. Исторически бележки. Посетен на 5 юли 2021.
  8. а б в г д е ж з и к л м н Пулеков, Б.. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Копривщица, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.
  9. Rooms.bg. Хотел Хаджиите. Посетен на 27 октомври 2021
  10. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Кирила Възвъзова – Каратеодорова. Непубликувани документи за участници в Априлското въстание в Копривщица. София, Издателство на Отечественият фронт, 1980. с. 148 – 188.
  11. Видни личности Архив на оригинала от 2014-03-09 в Wayback Machine. Посетен на 19 април 2014
  12. а б в г Vreme2001.com. Духовници от четвърти панагюрски революционен окръг – участници в Априлското въстание. Посетен на 24 септември 2021
  13. Starasilistra.com. Велислав Райков. Евлампия Стоева. Посетен на 27 август 2021
  14. Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 32 – 34.
  15. Каблешкова, Р. Сто видни копривщенци. Пловдив. с. 75 – 76 ISBN 978-619-7249-29-3
  16. Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Симелпрес, 2014. с. 89.
  17. Цитира с текста от паметния надпис поставен на портата на дома му
  18. Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 53 – 55.
  19. а б Чудомир. Хайдути в Казанлъшко. Chitanka.info, (Публикуван във в. „Септември“ (Стара Загора), X, бр. 557 от 15.XII.1954 г.) Посетен на 5 октомври 2021
  20. а б Освободителни борби. Direkciamuzei.com Посетен на 7 октомври 2021
  21. Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 84.
  22. а б Град Копривщица. Исторически бележки. Тодор Ненов, Георги Чорчопов, Веселин Ненов. Средна гора. Посетен на 10 октомври 2021
  23. История на българите с поправки и добавки от самия автор акад. Константин Иречек (Издателство Наука и изкуство, 1978) под редакцията на проф. Петър Хр. Петров
  24. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
  25. Бележка на автора на Туристико-исторически водач за град Копривщица Б. Пулеков: М. Герджиков, след половин век тръгва по стъпките на другия копривщенин, легендарния Д. Ватаха.
  26. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34, 42
  27. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
  28. Някои имена, включени в списъка на Борис Пулеков, но отразени в горните раздели, не са приложени и тук.