Никола Радомиров
| Никола Радомиров | |
| български жудожник | |
| Роден |
1891 г.
|
|---|---|
| Починал | 1969 г.
|
| Учил в | Робърт колеж |
| Награди | Св. св. равноапостоли Кирил и Методий |
| Семейство | |
| Баща | Рашко Радомиров |
Никола Рашков Радомиров е български художник, роден в семейството на поборника от Априлското въстание от 1876 г. Рашко Радомиров в село Копривщица.
Роден е в многодетно семейство, в което е най-малък от всички. След смъртта на баща си заминава в Цариград при брат си Тодор Радомиров и получава образование в Робърт колеж. По това време рисува, където намери – по учебниците и тетрадките си, дори по прозорци. През 1909 г. вече се изучава в Рисувалното училище в София при професорите Стефан Иванов и Цено Тодоров. Тук се увлича в модерните тенденции на френския импресионизъм. След приключването на това образование е назначен за учител по рисуване в Панагюрище, където рисува предимно пейзажи.[1] Радомиров през 1907 г. е един от първите настоятели на новоучреденото Дружество за залесяване „Средна гора“, заедно с други изявени ентусиасти от Копривщица.[2]
По време на Първата световна война е изпратен като военен кореспондент-илюстратор на фронта. След войната се премества да живее в Пловдив през 1919 г., където е приет за член на Съюза на българските художници и още през 1920 г. взима участие в художествени изложби. Тук вече се проявява като живописец и портретист, с работи на тема „Пловдивски тепета“. Неговите портрети на Райна Княгиня и този на Георги Бенковски са намирани за най-правдоподобните на тези революционни деятели. Портретът на Бенковски е изложен в Художествената галерия в град Панагюрище.[1]
През 60-те години на XX век негови произведения са изложени в Националната художествена галерия, Градската художествена галерия в Пловдив, в Копривщица и Панагюрище, както и в частни колекции.[1]
За своето многобройно по размер и значение творчество, Никола Радомиров е награден с Орден Св. св. Китил и Методий – I степен. От уважение към паметта на баща им, неговите деца Маглена и Рашко подаряват над сто негови картини на градовете Панагюрище и Копривщица.[1]
Никола Радомиров е член на Дружеството на южнобългарските художници със седалище в Пловдив.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. София, Симелпрес, 2017. ISBN 978-619-183-005-3. с. 192 – 194.
- ↑ Виларова, Райна. Залесяването в околностите на Копривщица от 1904 до 1944 година // Институт за исторически изследвания при БАН, 2023. с. 66 – 69. ISSN 0323-9748
- ↑ На днешният ден: Преди 108 години е съждаденио Дружеството на южнобългарските художници // plovdivtime.bg, 30 май 2020. Посетен на 16 октомври 2023.
