Драгия Тумангелов
| Драгия Тумангелов | |
| български композитор | |
 | |
| Роден |
13 февруари 1886 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Средно училище „Любен Каравелов“ |
| Награди | Св. св. равноапостоли Кирил и Методий |
| Музикална кариера | |
| Инструменти | цигулка |
Драгия Нягулов Тумангелов е български композитор, хоров диригент и музикален педагог.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 13 февруари 1886 г. в Копривщица. Като ученик учи цигулка и пее в училищния хор. Живее в София от 1906 г. и учи цигулка при Неда Фтичева и теория на музиката при Добри Христов. През 1909 – 1912 г. следва в Консерваторията във Вюрцбург. Учи композиция и диригентство при Оберслебен. Започва да композира от 1915 г. След завръщането си в България е учител по музика във Втора мъжка гимназия, Първа мъжка гимназия и Военното училище в София. През 1924 – 1925 г. работи като диригент в хор „Родна песен“. Преподава в детски музикални школи в София и Самоков. Почива на 11 април 1961 г.[1]
През 1960 г. е удостоен с орден „Кирил и Методий“ I степен.[1]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Пише множество хорови и детски песни, повечето от тях са разработки на народни песни:[1]
- „Тръгнали моми невести“ (1920)
- „Гу, гу, гу, галено де“ (1935)
- „Сватбата тръгва“ (1936)
Друга част от песните му са резултат на градската маршова песен:[1]
- „Поклон“ (Иван Вазов)
- „Мила родино, здравей“ (Иван Вазов)
- „Русия“ (Петко Славейков)
Трудове[редактиране | редактиране на кода]
Автор е на множество учебници по пеене за ученици от началните и прогимназиалните училища.[1]
