Емили Странгфорд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емили Странгфорд
Lady Emily Strangford
английска общественичка, пътешественичка, филантропка
Лейди Странгфорд
Лейди Странгфорд

Родена
Великобритания
Починала
Погребана Великобритания
Семейство
Баща Френсис Бофорт
Емили Странгфорд в Общомедия

Лейди Емили Ан Смит, виконтеса Странгфорд (на английски: Emily Anne Smythe, Viscountess Strangford) е английска общественичка, пътешественичка, филантроп и радетелка за България по времето на Априлското въстание и след Освобождението.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Eмили Ан Бофорт е родена през 1826 г. в семейството на британския морски адмирал сър Френсис Бофорт, създател на скалата за измерване на силата на ветровете, и Алиша Магдалина Бофорт. Има 4 братя и 2 сестри [1]. Младостта ѝ преминава в пътувания на кораба на баща ѝ, които през 1858 г. решава да опише в книга.

Рисуван портрет на лейди Странгфорд

През 1861 г. в Лондон е публикувана двутомната ѝ книга „Египетски гробници и сирийски светилища“, която била популярна за времето си [2]. Книгата получава остра отрицателна рецензия в „Saturday Review“ от Пърси Елън Фредерик Уилям Смит, 8-ми виконт Странгфорд (Percy Ellen Frederick William Smythe Strangford), човек със задълбочени интереси в културологичните и лингвистичните изследвания и ориенталистиката. Резултатът от отрицателната рецензия обаче е необичаен: рецензентът и авторката се влюбват и сключват брак на следващата година [3].

Съпругът лорд Пърси Странгфорд е дългогодишен дипломат в британското посолство в Истанбул и специалист по Източния въпрос. Подкрепя българите по време на борбата за църковна независимост[4]. Смята се, че той е първият британски дипломат, който е разкрил пред английската общественост националната идентичност и култура на българите и предположил, че при залеза на Османската империя българите, а не сърбите, ще имат водеща роля в политиката на Балканите[3]. В своите мемоари лейди Странгфорд пише: „Покойният ми мъж често е заявявал да направя това, което е възможно, макар и малко да е то, в полза на българите“[5].

След смъртта на съпруга си през 1869 г. тя редактира и издава сборник от избрани негови текстове по политически, географски и социални проблеми (A Selection from the Writings of Viscount Strangford on Political, Geographical and Social Subjects, 1869)[3]. Записва се в училище за медицински сестри и посвещава живота си на благотворителност и подпомагане на болници, домове и кухни за бедни.

Интересът на лейди Странгфорд към България, завещан ѝ от съпруга ѝ, се засилва след известията за жестокото потушаване на Априлското въстание в Батак, Брацигово, Перущица и други селища в България. Заедно с Джанюариъс Макгахан – журналист и кореспондент на „Дейли Нюз“, Емили Странгфорд също има роля за формирането на британското обществено мнение за тежката участ на българите.

Музеят на село Радилово се помещава в сградата, оборудвана за болница от лейди Странгфорд. В една от стаите ѝ е посветена отделна експозиция.

Тя се обръща с призив към британската общественост и европейците в Цариград да подпомогнат българите и създава фондация за набиране на средства, наречена „Bulgarian Present Relief Fund“. Пристига в България през септември 1876 г. и до пролетта на 1877 г. със събраните почти 30 000 британски лири оборудва 6 болници в най-опустошените селища след въстанието – Батак, Радилово, Перущица, Панагюрище, Карлово и с. Петрич. Обикаля общо около 59 селища в Пловдивско и Пазарджишко, снабдявайки жителите им с дрехи, храни, медикаменти, покъщнина. Накратко за нейния престой в Перущица в свои монографии пишат проф. Константин Гълъбов и Иван Кепов[5]. Иван Вазов ѝ посвещава написаното на 19 септември 1876 г. стихотворение „На леди Странгфорд“, част от стихосбирката „Тъгите на България“.

По време на Англо-египетската война от 1882 г. Емили Странгфорд заминава за Египет, където открива болницата „Виктория“ в Кайро. При завръщането си в Англия кралица Виктория я награждава с Ордена на Червения кръст.[2]

За втори път лейди Странгфорд посещава България през 1884 г., отново по маршрута Цариград – Пловдив. Според вестник „Народний глас“ при пребиваването си в България тя остава доволна да види значителните успехи на българите, постигнати след Освобождението[5].

През 1887 г. Емили Странгфорд събира пари за построяване на болница в Порт Саид. Въпреки разклатеното си здраве тя заминава по море на 5/17 март, за да открие болницата, но умира на борда на кораба от мозъчен инсулт на 12/24 март. Нейното тяло е балсамирано в Неапол и след това изпратено в Англия, където е погребана на 6/18 април до гроба на нейния съпруг.[5].

След смъртта на съпруга си лейди Странгфорд публикува редактираните от нея негови писма и текстове: Original Letters and Papers upon Philology and Kindred Subjects (Оригинални писма и статии по филология и сродни теми)[3].

Наследство в България[редактиране | редактиране на кода]

Иван Вазов посвещава стихотворението „На леди Странгфордъ“, написано на 19 септември 1876 година. Това стихотворение е издълбано и върху бюст-паметника ѝ, който се намира в малка закътана градинка в гр. Хисаря, редом с паметник в памет на финландските войници, загинали по време на Руско-турската война.

В Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив се съхранява относително слабо известният хербарий от водорасли, събиран от Емили Странгфорд в периода 1843 – 1845 г., докато тя плава с корабите на баща си по крайбрежието на островите Оркни (Северна Шотландия) и на Ирландия. Странгфорд подарява колекцията си през 1883 г. на Вълко Шопов, кмет на Пловдив и неин секретар и преводач при обиколката ѝ на България след Априлското въстание през 1876 – 1877 г.[6].

В Историческия музей в Пловдив се съхранява писалището на лейди Странгфорд.

На 16 август 2008 г. в Копривщица по инициатива на Общото копривщенско настоятелство е открита паметна плоча на лейди Странгфорд. Плочата е поставена на фасадата на къщата, където днес се намира Здравната служба, в която през 1876 г. Странгфорд открива трапезария за бедни[7].

Паметна плоча има и в село Радилово на сградата, в която лейди Странгфорд открива 1 от 6-те лечебници.

Улици в градовете София и Пловдив носят името на лейди Странгфорд.

Паметник на лейди Странгфорд има и в Батак.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Информация на Емили Ан Бофорт, thePeerage.com
  2. а б ((en)) Autograph Letter Collection: Women in Medicine, nationalarchives.gov.uk
  3. а б в г ((en)) Статия за виконт Странгфорд, базирана на статията от 11-тото издание на Енциклопедия Британика (1911)
  4. ((bg)) Енциклопедия „България“, том 6, 1988, стр. 498
  5. а б в г ((bg)) Лейди Странгфорд и Перущица, Александър П. Маринов
  6. ((bg)) Малко известен хербарий на лейди Емили Странгфорд, Павел Стефанов, сп. Historia Naturalis Bulgaria, Издателство на БАН, кн. 4/1993, ISSN 0205 – 3640
  7. ((bg)) "Новини", сайт на Общото копривщенско настоятелство

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Румен Генов, „Източният въпрос, Априлското въстание и английската филантропия: семейството Странгфорд и българите“, 2007, ISBN 978-954-9800-59-3

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]