Брайко Хаджилуков
| Брайко Хаджилуков | |
| български деец на БРСДП (т.с.) | |
| Роден |
1880 г.
|
|---|---|
| Починал | 1925 г.
|
| Учил в | Средно училище „Любен Каравелов“ |
Брайко Луков Хаджинейков е деец на БРСДП (т.с.), родом от град Копривщица.
Бащата на Брайко, хаджи Нейко, бил търговец по пазарите на Мала Азия и в края на 1878 г. се завърнал в току-що освободена България като вече позастаряващ ерген. В тези години се задомява с Гана Хаджипалавеева, сестра на хаджи Ненчо Дончев Палавеев, а през 1880 г. му се ражда син.[1][2]
В града на априлци Брайко Хаджилуков завършва с успех копривщенската прогимназия. След това като много други заминава за Пловдив, за да продължи образованието си. В града на тепетата се запознава с левите идеи и започва участие в марксистки кръжок под ръководството на Димитър Благоев. По-късно заминава да изучава правни науки в Женева, където взима участие в сбирки на руски революционни емигранти.[1]Тук се е срещал с Владимир Ленин и Георгий Плеханов.[2]
След завръщането си в Пловдив отново започва партийна дейност в тясно взаимодействие с Васил Коларов. Поради тежко инфекциозно заболяване не взима участие в Първата световна война. След войната се премества да живее в София и отново е в близкото обкръжение на Коларов. Като член ЦК на БКП е избран за общински съветник в столицата. Това предрешава по-сетнешната му съдба. През 1923 г., заплашен от арестуване, Брайко Хаджилуков минава в нелегалност, а когато излиза от нея, се оказва безработен.[1]
След известно време е нает като помощник-адвокат в кантората на доктор Исаков, а по-късно и като юрисконсулт в тютюневия консорциум. След атентата в църквата „Света Неделя“ Брайко Хаджилуков е изведен посред нощ от дома му и е откаран в подземията на Дирекция на полицията. От тогава дирите му се губят и има подозрения, че е ликвидиран заедно с Гео Милев и Христо Ясенов.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Теофилов, Петко. В бой с фашизма. Брайко Хаджилуков. Копривщица, Дирекция на музеите, 1968. с. 11.
- ↑ а б Информационна система на държавните архиви // 5 януари 1955. Посетен на 23 август 2022.
