Направо към съдържанието

Захарий Круша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Захарий Круша
Български просветител и учител
Роден
Починал
18 ноември 1881 г. (73 г.)
Научна дейност
ОбластЕтнография
Захарий Круша в Общомедия

Захарий Христов Икономович Круша, още Крушев или Крушевич,[1] e виден български възрожденец, участник в борбата за българска църковна независимост, просветител, фолклорист, книжовник, учител и преводач.

Захарий Икономович е роден на 11 февруари 1808 година в град Самоков. Син е на самоковския свещеник Христо Круша и софиянката Мария Манчева. Учи в Самоков и при Неофит Рилски в Габрово до 1829 година.

Страници от учебник по география на Захарий Круша, източник ДА „Архиви“

Работи като учител в Самоков (1829-1832, 1854-1855 и 1860-1861). Преподава в Копривщица (1833-1835 и 1857-1858), Враца (1846-1849), Одрин (1855-1857), Панагюрище (1858-1859), Радомир (1868-1870) и София(1839-1845, 1850-1853, 1862-1864, 1866-1867 и 1871-1877). На 2 май 1839 година започва въвеждането в софийското училище при църквата „Света НеделяБел-Ланкастерската метода, известна в България като взаимно-учителна. Усвоена е от него в Габрово при Неофит Рилски.

В 1845 година е изгонен от Софийското училище и преподаването в него започва да става само на гръцки език.[2]

Поддържа активна кореспонденция с учителя си Неофит Рилски. Събира много богата лична библиотека, издирва фолклорни и етнографски материали. Някои негови песни са включени в антологията на Огюст Дозон „Chansons populaires bulgares inédites" (Париж, 1875). Други 17 песни, 288 пословици и поговорки и изследването му „Обичаи, които се держат от софийските жители и някои достопримечателни назначения" са част от ръкописния сборник на Найден Геров за българския фолклор. Ръкопис на гръцко-българска граматика, съставена от него, се съхранява в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Той превежда от гръцки „Календар, сочинен от знаменитаго астронома Казамия за лято 1854" издаден от Никола Карастоянов. Автор е на революционната песен „България се оплакува на Росия и Сербия за освобождение“, която е конфискувана през 1861 година от турската власт.

Захарий Круша има многолюдно семейство. Първият му брак е за Аника, която умира пет години след бракосъчетанието им. Вторият му брак е с Мария Хаджиниколова Бакалбашийска (Мица Захариевица) от Враца, която го дарява с шест деца. Две от тях получават високо образование и продължават просветното му дело.

Дъщеря му, Олга Захариева Круша е родена в София. Учи в Алексеевския девически манастир (1872–1874) и Ермоло-Мариинския институт (до 1879), които завършва със стипендия от руското правителство. След завръщането си през 1879 г. става учителка в Държавната девическа гимназия в София.[3]

Синът му Христофор Захариев Круша е роден в София. Учи в класното училище в София при възрожденския учител Сава Филаретов[4] [5], гимназия (1866–1868), а след това завършва Богословското училище в Белград (1871). Учителства в Свищов (1871–1872), Видин (1872–1873), София (1873–1874, 1876 – 9 окт. 1877). След Освобождението на България е учител в Богословското училище в Самоков. Умира на 3 април 1880 г.[6]

На Захарий Круша са наименувани улица в квартал „Крива река“ (Карта) и 139-о ОУ „Захари Круша“ в квартал Лозенец в София.

Личният архивен фонд № 119К „Круша, Захари Икономович (1808–1881)“ се съхранява в Централен държавен архив. Съставен е от 81 архивни единици.[7]

  1. Жечев, Николай, Иван Сестримски. Радетели за просвета и книжнина. София, Държавно издателство „Народна просвета“, 1986. с. 78.
  2. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 65.
  3. Централен държавен архив, ф. 119К, оп. 1, а.е. 1, Информационна система на Държавните архиви. Посетена на 18 август 2021 г.
  4. Централен държавен архив, ф. 119К, оп. 1, а.е. 71, Информационна система на Държавните архиви. Посетена на 18 август 2021 г.
  5. Централен държавен архив, ф. 119К, оп. 1, а.е. 21, Информационна система на Държавните архиви. Посетена на 18 август 2021 г.
  6. Тодев, Илия. Захарий Круша. В: Радетели за просвета и книжнина. – Жечев, Николай, Сестримски, Иван. С., 1986. с. 77–82.
  7. Централен държавен архив, ф. 119К, Информационна система на Държавните архиви. Посетена на 18 август 2021.