Захарий Круша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Захарий Круша
Български просветител и учител
Роден
Починал
18 ноември 1881 г. (73 г.)
Научна дейност
Област Етнография
Захарий Круша в Общомедия

Захарий Христов Икономович Круша или Крушев или Крушевич[1] e виден български възрожденец, участник в борбата за българска църковна независимост, просветител, фолклорист, книжовник, учител и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Захарий Икономович е роден на 11 февруари 1808 година в град Самоков. Син е на самоковския свещенник Христо Круша и софиянката Мария Манчева. Учи в Самоков и при Неофит Рилски в Габрово до 1829 година.

Учител[редактиране | редактиране на кода]

Страници от учебник по география на Захарий Круша, източник ДА „Архиви“

Работи като учител в Самоков (1829-1832, 1854-1855 и 1860-1861). Преподава в Копривщица (1833-1835 и 1857-1858), Враца (1846-1849), Одрин (1855-1857), Панагюрище (1858-1859), Радомир (1868-1870) и София(1839-1845, 1850-1853, 1862-1864, 1866-1867 и 1871-1877). На 2 май 1839 година започва въвеждането в софийското училище при църквата „Света НеделяБел-Ланкастерската метода,известна в България като взаимно-учителна. Усвоена е от него в Габрово при Неофит Рилски.

В 1845 година е изгонен от Софийското училище и преподаването в него започва да става само на гръцки език.[2]

Просветител[редактиране | редактиране на кода]

Поддържа активна кореспонденция с учителя си Неофит Рилски. Събира много богата лична библиотека, издирва фолклорни и етнографски материали. Някои негови песни са включени в антологията на Огюст Дозон „Chansons populaires bulgares inédites" (Париж, 1875). Други 17 песни, 288 пословици и поговорки и изследването му „Обичаи, които се держат от софийските жители и някои достопримечателни назначения" са част от ръкописния сборник на Найден Геров за българския фолклор. Ръкопис на гръцко-българска граматика съставена от него се съхранява в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Той превежда от гръцки „Календар, сочинен от знаменитаго астронома Казамия за лято 1854" издаден от Никола Карастоянов. Автор е на революционната песен „България се оплакува на Росия и Сербия за освобождение“, която е конфискувана през 1861 година от турската власт.

На него са наименувани улица в София до 19-та гимназия „Елин Пелин“ и 139-то ОУ „Захари Круша“ в квартал Лозенец.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Жечев, Николай, Иван Сестримски. Радетели за просвета и книжнина. София, Държавно издателство „Народна просвета“, 1986. с. 78.
  2. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 65.