Цанко Бозов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Цанко Бозов
български офицер от инженерните войски
Войни Сръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.

Цанко Павлов Бозов е български офицер, полковник от инженерните войски, завеждащ преправите в Инженерните войски през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на инженерните войски във Варненския укрепен пункт през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Цанко Бозов е роден на 20 февруари 1866 г. в Копривщица. Взема участие в Сръбско-българската война (1885) в редовете на Ученическия легион. През 1886 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, достига до звание юнкер, дипломира се 52-ри по успех от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в пионерните части.[1] Служи в пионерния полк. На 18 май 1890 е произведен в чин поручик, а на 2 август 1894 в чин капитан. През 1900 г. служи като ротен командир в 3-та пионерна дружина.

През 1903 е произведен в чин майор, а на 31 декември 1906 г. в чин подполковник. През 1909 г. заема длъжността временен началник на строителната част в Инженерната инспекция, след което от 1911 г. е командир на понтонната дружина. Като подполковник командва 5 пионерна дружина от състава на 5 пехотна дунавска дивизия с щаб в Търново. На 22 септември 1912 г. е произведен в чин полковник. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като завеждащ преправите в Инженерните войски. През януари 1915 е назначен за командир на 2-ра сборна пионерна дружина. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е началник на инженерните войски във Варненския укрепен пункт. През 1918 г. за „за бойни отличия и заслуги във войната“ е награден с Народен орден „За военна заслуга“, III степен с военно отличие[2], която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната.[3] През 1918 г. е уволнен от служба.

Полковник Цанко Бозов е женен и има 2 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България