Генчо Шулев
| Генчо Шулев | |
| копривщенски поборник от Априлското въстание | |
| Роден |
1840 г.
|
|---|---|
| Починал | 1879 г.
|
Генчо (Георги) Дойчов Шулев е копривщенски поборник от Априлското въстание от 1876 година.
Генчо Шулев е роден в град Копривщица в семейството на абаджия. Наследявайки занаята на баща си, се озовава в Цариград, където покрай търговията открива и нови, по-широки хоризонти за добиване на опит.[1] Тук той се свързва с „истинския книжовен център на хъшовската преса“, както е наричана българската книжарница, управлявана от Иван Говедаров. Внасяните от Румъния каравелови вестници „Свобода“ и „Независимост“ при пътуванията си Генчо Шулев донася в родния си град, а заедно с тях и семената на революцията.[2]
Генчо Дойчов Шулев се завръща в Копривщица малко след пристигането на Панайот Волов в града, през февруари 1876 г. По време на проведеното в къщата на Тодор Каблешков заседание на въстаническия комитет Генчо полага клетва над Евангелието, Разпятиято, пищова и камата пред отец Никола Белчов в името на започнатото дело.[1]
В хода на подготовката на въстанието Шулев поема подсигуряването и доставката на необходимия шаяк за ушиване на въстаническите униформи. Униформите били потапяни във восък и лой, за да станат водонепропускливи. По изработката на мунициите и снаряжението на бунтовниците било ангажирано цялото население на града. Хората участват кой с каквото може – аби, шаяк, медни и калаени съдове и др.[1]
На 18 срещу 19 април 1876 г. е проведено последното мирно съвещание на комитета в къщата на Патьо Млъчков.
На извънредно свиканото заседание на комитета в дома на Рашко Хаджистойчев и в последвалите събития по обявяването на въстанието Генчо Шулев взима дейно участие с оръжие в ръка. Радостта от победата обаче трае кратко време. На 10 май Генчо Шулев е заловен, завързан и откаран пеш в Пловдив, където е изтезаван и бит жестоко. Тук, заедно с Никола Беловеждов, Тодор Душанов, Павел Млъчков, Свещ. Ерчев, Свещ. Белчев, Лука Атанасов, Георги Каменаров и Георги Тиханек,[3] набързо е осъден на смърт. Поради изразеното възмущение в европейската преса тази присъда е отменена. На 10 юли 1876 г., заедно с други единадесет поборници, е осъден на седем години каторга. За назидание на населението седем затворници заедно с него, с провисени на вратовете копия от присъдите им, са разкарвани под стража в центъра на Пловдив.[1]
| Осъдени на процеса[4] | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Име | Присъда | От | |||
| Цоко Будин | бесило | Копривщица | |||
| Тодор Душанов | бесило | Душанци | |||
| Никола Белчов | бесило | Копривщица | |||
| Спас | бесило | Пещера | |||
| Лука Атанасов | затвор 15 г. | Копривщица | |||
| Нешо Попбрайков | затвор 10 г. | Копривщица | |||
| Патьо Млъчков | затвор 10 г. | Копривщица | |||
| Петър Жилков | затвор 10 г. | Копривщица | |||
| Генчо Белчев | затвор 10 г. | Копривщица | |||
| Никола Илиев | затвор 10 г. | Копривщица | |||
| Генчо Шулев | затвор 7 г. | Копривщица | |||
Окован като животно с халка на врата и масивни синджири на 22 август 1876 г., той е откаран в затвора в град Синап в Анадола (днес град Самсун) на брега на Черно море. Заедно с други копривщенски затворници е освободен на 23 март 1878 година. Тогава се отправя за Александрия с намерение да възстанови търговските си дела. Вследствие от мъченията и болестите, придобити от тях по време на заточението, умира в този град.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Станчев, Дойчо. Хроника на един копривщенски род. София, Симелпрес, 2016. с. 19 – 26.
- ↑ Говедаров, Иван. Копривщица във връзка с духовното ни и политическо възраждане. Симелпрес, 1921, 2011.
- ↑ Беловеждов, Никола. Спомнени. София, 20 априлъ 1876, 1926. с. 109 Т. I.[неработеща препратка]
- ↑ Белчев, Генчо. Дневникъ отъ 1876 г. София, 20 априлъ 1876, 1926. с. 76 Т. I.[неработеща препратка]
