Тодор Карапетков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодор Карапетков
участник в Априлското въстание
Роден
1853 г.
Починал
1922 г. (69 г.)

Тодор Иванов Карапетков е активен участник в подготовката на Априлското въстание в село Копривщица.

Като човек, занимаващ се с търговия, Карапетков пътува усилено между Копривщица, Филибе и околните селища. Това му служи, за да укрива оръжие измежду стоките, които пренася във връзка с бъдещия бунт. На място взима участие в общото дело, като лее куршуми и дарява три коня. По време на самото въстание е член като съгледвач на Комитетскста стража.[1]

След разгрома на въстанието Тодор Карапетков е арестуван и конвоиран в Пловдив, а по-късно и в София. Освободен е по настояване на Международната комисия при разследване на жестокостите при потушаване на въстанието.[1]

След време Тодор предприема пътуване до Сърбия, като по пътя дотам, близо до Цариброд попада на овчар на голямо стадо овце и става негов помощник. С тях той пътува до Мала Азия, където се запознава с други избягали затворници и след известни перипетии се завръща в Копривщица. Създал семейство с Анна Цакова по идея на баща си, започва да се занимава с производство на кашкавал. Баща му е изучил занаята при прочутия майстор на кашкавал Аврам Пано. С труд и усилия Тодор създава мандри в копривщенските местности Азан, Чумина и Климаш. Така започва търговия, с която стига дори до Цариград.[1]

Превърнал се в създател на българската млекопреработвателна промишленост, Тодор Карапетков на Международното търговско изложение печели златен медал и диплом за най-качествен кашкавал. След като се позамогнало семейството му, с припечелените средства подпомага бедни граждани на Копривщица.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. София, Студио 18, 2017. с. 135 – 136.