Иван Саръилиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Саръилиев
български философ
Роден
Починал
23 май 1969 г. (81 г.)

Учил вПарижки университет
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на 20 век
Школапрагматизъм, континентална философия
Интересилогика, етика
ПовлиянБъркли · Кант · Карлайл · Бергсон · Шилър · Пърс · Джеймс
Иван Саръилиев в Общомедия

Иван Саръилиев (р. 1 юни 1887 г. – п. 23 май 1969 г.) е български философ, ректор на Софийския университет (1946).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1905 г. Иван Саръилиев завършва с пълно отличие класическия отдел на Първа мъжка гимназия. Спечелва стипендия за обучение в Сорбоната и от есента на същата година е студент по философия в Париж. Сред неговите преподаватели там е Анри Бергсон, а в архива на Саръилиев, съхраняван в Нов български университет, се пазят записани от него лекции именно на Бергсон.[1]

През 1909 г. Иван Саръилиев се дипломира в Сорбоната. По негова молба срокът на стипендията му е удължен с една година и той заминава за Оксфорд, за да усъвършенства английския си език и да продължи обучението си. Там установява личен контакт с Томас Карлайл и Фердинанд Шилър, един от най-известните представители на прагматизма.[2]

След едногодишния си престой в Оксфорд Саръилиев се връща в София, където няколко години преподава логика и етика в Първа мъжка гимназия.[2]

Между 1916 и 1918 г. е аташе по печата, първо в Германия, после в Швейцария.[2]

Повече от тридесет години (1919 – 1950 г.) Иван Саръилиев е преподавател в Софийския университет. Води и цели курсове върху отделни философи, например Имануел Кант, Бъркли, Бергсон.

Сградата, в която живее и твори български философ Иван Саръилиев

Иван Саръилиев има две по-големи специализации – през 1924 – 25 г. в Англия и през 1931 – 33 г. със стипендия от Рокфелеровата фондация – в САЩ. Посещава „големите американски университети“ – Харвард, Йейл, Принстън, Корнел, Калифорнийския университет, – и изпраща за в. „Мир“ обширни текстове, в които запознава българския читател с тяхната история и организация на работа. [3]

През 1935 г. Саръилиев основава Философския клуб в София и става негов председател. В клуба членуват най-изтъкнатите български учени, които изнасят лекции на актуални философски теми пред широката аудитория. Дейността на клуба продължава до 1944 г.

Иван Саръилиев е канен и взема участие във всички големи международни конференции и конгреси по философия. Член е и на българската правителствена делегация в Румъния през 1943 г., чиято цел е установяване на по-близки културни връзки между двете страни.[2]

Три пъти е избиран за декан на Историко-Филологическия факултет на Софийския университет, а след 1936 г. завежда катедрата по История на философията.[2]

Установяването на комунистическия режим в България слага принудителен край на кариерата на проф. Иван Саръилиев. За новата власт той е буржоазен философ, представител на западните капиталистически учения бергсонизъм и прагматизъм, и затова трябва да бъде отстранен. През юни 1946 г. проф. Иван Саръилиев е избран за ректор на Софийския университет, но само няколко месеца по-късно, през декември същата година, е принуден от властта да напусне тази длъжност. През 1950 г., след няколко неуспешни опита да пречупят волята на Саръилиев и да го „приобщят“ към идеите марксизма-ленинизма, комунистите го принуждават да подаде оставка и като професор. Забранено му е да преподава, да публикува, а достъпът до книгите му в обществените библиотеки е ограничен. Трудовете му на практика са недостъпни за аудиторията. Дори и студентите му не могат да се срещат с него. Остатъка от живота си Иван Саръилиев прекарва в пълна изолация и забрава.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Иван Саръилиев е учен полиглот – владее седем езика, сред които и класическите латински и старогръцки. Превел е „Принципите на човешкото познание“ от Джордж Бъркли (1914). Автор е на много статии и студии, както и на седем книги. Сред тях са „Родовите идеи“ (1919), „За волята“ (1924), „Съвременната наука и религията“ (1931), „Прагматизъм“ (1938) и „Сократ“ (1947). С „Родовите идеи“ и „За волята“ той се утвърждава като един от първите прагматици в Европа и първият в Източна Европа. „Съвременната наука и религията“ предизвиква една от най-шумните дискусии в междувоенна България – между Иван Саръилиев и Димитър Михалчев. „Прагматизъм“ е първото и единствено изследване на тази традиция в американската философия на български език.

Семейството на Иван Саръилиев. Костенец, август 1914 г.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Паметта за него се възражда благодарение на проф. Иван Младенов, който подготвя ново издание на най-важното съчинение на Саръилиев – „Прагматизмът“. Дарението на архива на проф. Саръилиев на НБУ през 1999 г. поставя и крайъгълния камък на цял архивен отдел към Библиотеката на университета[4]. В Нов български университет на името на Саръилиев е кръстена аудитория.[5] Осъществена е научна конференция, а през 2005 г. са разчетени и издадени негови дневници. През 2012 г. Ясен Захариев му посвещава научната биография Философия и биография. А през 2013 г. е публикувано изследването на Андрей Ташев „Прагматизмът и Иван Саръилиев“.

Иван Саръилиев със сестрите, братята и баща си. София, 6 ноември 1913 г.

На проф. Иван Саръилиев по инициатива на НБУ и предложение на общинския съветник от ДСБ Вили Лилков е наименована и безименна улица в Студентски град в София.[6]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Прагматизъм, София: издание на НБУ, 2002.
  • Усилието да узнаваш, София: НБУ, 2004.
  • Meditationes, София: НБУ, 2005.
  • „История на английската философия“. – сп. Философски алтернативи, 2007, бр. 6.
  • Аристотел, София: Издателски център „Боян Пенев“, 2013.

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Ivan Mladenov. „Ivan Sarailiev – An Early Bulgarian Contributor to Pragmatism“. – In: Peirce Project Newsletter, 2000, Volume 3, № 2, Indiana University Purdue University Indianapolis, 2000.
  • Кристиан Банков. „Проф. Иван В. Саръилиев, езикът и семиотиката“. – В: Иван Саръилиев. Усилието да узнаваш. София, 2004.
  • Ясен Захариев. Философия и биография. София: Нов български университет, 2012, 176 с. (ISBN 978-954-535-713-8).
  • Андрей Ташев. Прагматизмът и Иван Саръилиев. Към корените на семиотичното мислене в България. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2013, 252 с. (ISBN 978-954-322-667-2; 978-954-07-3589-4).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фонд „Проф. Иван Саръилиев“, Нов български университет.
  2. а б в г д е Андрей Ташев, „Шепотът на мисълта и отблясъците на идеите“, електронно списание LiterNet, 14.07.2010, № 7 (128).
  3. Надежда Александрова, „Публицистиката на проф. Иван Саръилиев“, сп. „Библиосфера“.
  4. Ясен Захариев, „Личните архиви в Нов български университет“, „Библиосфера“, 2009, №11.
  5. Аудитории на НБУ на сайта на НБУ.
  6. Решение 635 на Столичния общински съвет от 18 ноември 2010 г. Архив на оригинала от 2013-03-18 в Wayback Machine..

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]