Ясен Захариев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ясен Захариев
български философ
Роден
7 декември 1973 г. (45 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Съвременна философия
Интереси История на философията, епистемология

Ясен Захариев Захариев е български философ, културолог, университетски преподавател и винолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 декември 1973 г. в София. Завършил е философия в СУ „Св. Кл. Охридски“ (1998, магистърска степен), където защитава и докторската си дисертация на тема „Проекции на философията в България от края на XIX до средата на XX век“ (2003).

Хоноруван асистент по „Съвременни философски направления“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ (1998-1999) и по „Теория на познанието” в СУ „Св. Климент Охридски“ (2001-2007). Щатен асистент по философия в департамент „Антропология“ (2005-2006) и главен асистент по философия в департамент „Философия и социология“ в Нов български университет (2006-2012). От 2012 г. е редовен доцент в департамент „Философия и социология“.

Директор на програма „Artes Liberales“ в НБУ (2005-2006).

Директор на „Център за документи и архивни фондове“ в НБУ (2006-).

Член основател на Института за българска философска култура.

Ясен Захариев е и винен специалист. В дегустациите на DiVino отговаря за Калифорния, Австралия и Нова Зеландия. За пръв път участва във винарска кампания в Калифорния през 1999 г. Работил е последователно в няколко изби в Калифорния и Южна Австралия. През 2006 г. е поканен при учредяването на клуб „Винен наблюдател“, където и до момента участва в редовните месечни дегустации. Участва и в месечните дегустации към Националния институт за изследване на вино и спиртни напитки „Винен индекс“. Дегустирал е за сп. „Бакхус“, www.e-vestnik и др. От 2007 г. Ясен Захариев поддържа собствен блог за вино.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Магарето на Минерва. София: Нов български университет, 2011, 236 с. (ISBN 978-954-535-644-5)[1].
  • Философия и биография. София: Нов български университет, 2012, 176 с. (ISBN 978-954-535-713-8)

Редакции и съставителства[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Михалчев, „Философия на историята (Записки по лекциите на проф. Димитър Михалчев)“. - сп. Философски алтернативи, 2010, бр. 6.
  • Иван Саръилиев, „История на английската философия“. – сп. Философски алтернативи, 2007, бр. 6.
  • Иван Саръилиев, Meditationes, София: НБУ, 2005.
  • Иван Саръилиев, Усилието да узнаваш, София: НБУ, 2004.
  • Дейвид Едмъндс и Джон Айдинау. Ръженът на Витгенщайн: Историята на един десетминутен спор между двама велики философи, София: 41Т, 2004.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Мери Дъглас, Как мислят институциите, София: 41Т, 2004.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Невена Панова, „Мислители и метаморфози. Между чуждото и своето, между совата и магарето“, рец. на сайта Human and Social Studies Foundation (Sofia)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]