Ясен Захариев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ясен Захариев
български философ
Роден

Образование Софийски университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Съвременна философия
Интереси История на философията, епистемология

Ясен Захариев Захариев е български философ, културолог, университетски преподавател и винолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 декември 1973 г. в София. Завършил е философия в СУ „Св. Кл. Охридски“ (1998, магистърска степен), където защитава и докторската си дисертация на тема „Проекции на философията в България от края на XIX до средата на XX век“ (2003).

Хоноруван асистент по „Съвременни философски направления“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ (1998-1999) и по „Теория на познанието” в СУ „Св. Климент Охридски“ (2001-2007). Щатен асистент по философия в департамент „Антропология“ (2005-2006) и главен асистент по философия в департамент „Философия и социология“ в Нов български университет (2006-2012). От 2012 г. е редовен доцент в департамент „Философия и социология“.

Директор на програма „Artes Liberales“ в НБУ (2005-2006).

Директор на „Център за документи и архивни фондове“ в НБУ (2006-).

Член основател на Института за българска философска култура.

Ясен Захариев е и винен специалист. В дегустациите на DiVino отговаря за Калифорния, Австралия и Нова Зеландия. За пръв път участва във винарска кампания в Калифорния през 1999 г. Работил е последователно в няколко изби в Калифорния и Южна Австралия. През 2006 г. е поканен при учредяването на клуб „Винен наблюдател“, където и до момента участва в редовните месечни дегустации. Участва и в месечните дегустации към Националния институт за изследване на вино и спиртни напитки „Винен индекс“. Дегустирал е за сп. „Бакхус“, www.e-vestnik и др. От 2007 г. Ясен Захариев поддържа собствен блог за вино.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Магарето на Минерва. София: Нов български университет, 2011, 236 с. (ISBN 978-954-535-644-5)[1].
  • Философия и биография. София: Нов български университет, 2012, 176 с. (ISBN 978-954-535-713-8)

Редакции и съставителства[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Михалчев, „Философия на историята (Записки по лекциите на проф. Димитър Михалчев)“. - сп. Философски алтернативи, 2010, бр. 6.
  • Иван Саръилиев, „История на английската философия“. – сп. Философски алтернативи, 2007, бр. 6.
  • Иван Саръилиев, Meditationes, София: НБУ, 2005.
  • Иван Саръилиев, Усилието да узнаваш, София: НБУ, 2004.
  • Дейвид Едмъндс и Джон Айдинау. Ръженът на Витгенщайн: Историята на един десетминутен спор между двама велики философи, София: 41Т, 2004.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Мери Дъглас, Как мислят институциите, София: 41Т, 2004.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Невена Панова, „Мислители и метаморфози. Между чуждото и своето, между совата и магарето“, рец. на сайта Human and Social Studies Foundation (Sofia)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]