Хубава си, моя горо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хубава си, моя горо
Песен
Стил Елегия
Изпълнители Валя Балканска
Теодоси Спасов
Грета Ганчева
Ричард Клайдерман
Детски радиохор на БНР
Райна
Куийн

Хубава си, моя горо е лирично стихотворение от Любен Каравелов.

Написано е в емиграция и отразява носталгията на автора към родната природа. Композиторът Георги Горанов написва музика към текста. Елегията е възприемана като неофициален химн на гр. Копривщица и на Националния събор на българското народно творчество[1].

И под студа и под снега живот се захваща
Той не може да те заборави...


Любен Каравелов

Текст[редактиране | редактиране на кода]

Хубава си, моя горо

Хубава си, моя горо,
 миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
 само скръб и жалост:

който веднъж те погледне,
 той вечно жалее,
че не може под твоите
 сенки да изтлее,

а комуто стане нужда
 веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
 да те заборави.

Хубава си, моя горо,
 миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
 само скръб и жалост,

твоите буки и дъбове,
 твоите шуми гъсти,
и цветята и водите,
 агнетата тлъсти,

и божурът, и тревите
 и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаш
 като куршум пада

на сърцето, което е
 всякогаш готово
да поплаче, кога види
 в природата ново,

кога види как пролетта
 старостта изпраща,
и под студа и под снега
 живот се захваща.

„Знание“, г. I, кн. 9, 15 май 1875

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „х. Ненчо Палавеев“. Копривщица, 2011 стр. 122
     Портал „Култура“         Портал „Култура          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „България“         Портал „България