Терми
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Термите (от гръцки термос – „горещ“) са антични бани в класическа Гърция.
Строени са към големи домове и гимназиони. В елинистичния период са били ползвани от цялото градско население.
В Древен Рим термите са възникнали по гръцки образец и са станали център на обществения живот. Оттогава понятието „терми“ се свързва с големи имперски къпални комплекси.
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Термите обикновено се изграждали с тухлена зидария. Вътре са били покривани с мрамор, украсявани с мозайки, скулптури и мраморни колони, прозорците и вратите били от бронз. Термите са имали следните помещения, през които се е преминавало последователно при къпането: съблекалня (apodyterium), зала с басейн със студена вода (frigidarium), зала с басейн с топла вода (tepidarium) и зала с басейн с гореща вода (caldarium). Някои бани имали и парно отделение (sudatorium) Съществувала специална отоплителна система (hypocaustum), чрез която се затопляла водата и се отоплявали помещенията с помощта на печки (praefurnium).
Голямо предимство за строеж на терми са имали местата в близост до топли минерални извори.
Известни терми в България са Одесоските терми, Пауталските терми и Термите на Диоклецианопол в Хисаря, Дебелт.
- Римски терми в България