Флавий Руфин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Флавий Руфин (Flavius Rufinus; * 335 г. в град Оз в Аквитания; † 27 ноември 395 г.) е източноримски военачалник и политик през 4 век.

Руфин e християнин и идва при Теодосий I. През 388 г. той е magister officiorum. През 392 г. Руфин става преториански префект на Изтока и едновремено консул заедно с Аркадий. През 395 г. след смъртта на Теодосий той поема грижата за най-големия му 17-годишен син Аркадий и управлението на Източната римска империя.

Той отказва предложената помощ от западноримския генерал Стилихон в борбата с разбунтувалите се през 395 г. вестготи на Аларих и ги заселва в Илирия, след което вестготите разрушават Македония и Гърция и след това се отправят на запад.

Руфин иска да омъжи дъщеря си Мария за Аркадий, но планът му е развален от министъра Евтропий, който се погрижва Аркадий да се ожени за Елия Евдоксия, дъщерята на Бевтон.

Руфин е убит през ноември 395 г. от генерал Гаинас, вероятно по нареждане на Стилихон. [1] Имуществото му е конфискувано. Жена му и децата му през 396 г. са изпратени в изгнание в Иерусалим. Сестра му Силвия Аквитанска е светица.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Alan Cameron: Claudian. Poetry and Propaganda at the Court of Honorius. Oxford 1970, S. 63ff.
  • John R. Martindale: „Fl. Rufinus 19“, The Prosopography of the Later Roman Empire. Band I, Cambridge 1971, S. 778-781. ISBN 0-521-07233-6

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Зосим, iv.51.