Флавий Сатурнин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Флавий Сатурнин (Flavius Saturninus; † след 400 г.) e политик и magister militum на Римската империя през 4 век.

Сатурнин е християнин. Известно е, че е близък с един владика, подарява един манастир и си пише с Григорий Назиански. [1]

Прави кариера във войската и се бие през 377/378 г. против готите.

През 377 г. той участва в битката при Ад Залици (Ad Salices) до Дунав в Долна Мизия на 15 км от Марцианопол (днес в България) против Фритигерн. След това императорът на Изтока Валент го прави magister equitum и го изпраща с кавалерия в Тракия при Траян, magister peditum на Тракия.[2] Двамата блокират прохода в Стара планина, откъдето трябва да минат готите.[3] [4]

Като magister militum per Thracias (на Тракия) той сключва по нареждане на императора на Изтока, Теодосий I, в началото на октомври 382 г. един договор с готите, който им дава земя на Долен Дунав, за което те в случай на война да служат като федерати (foederati). [5] За благодарност през 383 г. той става консул заедно с Флавий Меробавд. (На Запад до март консул е Теодосий I). По време на празненството прочутият оратор Темистий държи хвалебна реч за него и Теодосий.[6]

Сатурнин служи и при император Аркадий на Изток. През 400 г. е свален и изгонен от силният magister militum Гаинас. Малко след това той умира.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hartmut Leppin: Theodosius der Große. Darmstadt 2003, S. 275 (Index, siehe dort Saturninus).
  • Adolf Lippold: Saturninus 4. In: Der Kleine Pauly. Bd. 4, Sp. 1570.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lippold, Saturninus.
  2. Амиан Марцелин, XXXI VIII,3.
  3. Амиан Марцелин, XXXI VIII,1, 5, IX,1.
  4. Амиан Марцелин, XXXI VIII,4-6.
  5. За договора: Leppin, Theodosius der Große, S. 45ff.
  6. За речта (or. 16): Hartmut Leppin, Werner Portmann, Themistios. Staatsreden, Stuttgart 1998, S. 265ff.