Децим Магн Авзоний

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Паметник на Авзоний в Милано от Giovanni Pietro Lasagna

Децим Магн Авзоний (Decimius Magnus Ausonius; * 310 г. в Бурдигала (Бордо); † 393 г. в Бурдигала) е древен виш гало-римски държавен служител, възпитател на принц и поет.

Той е вторият син от четирите деца на лекаря Юлий Авзоний и Емилия Еония, която произлиза от знатния род Едуи. Расте при баба си Емилия Мавра и следва реторика в Толоза (Тулуза), където чичо му Емилий Магн Арборий се грижи за него. От 345 г. там той е прочут учител по граматика и реторика. Жени се за сенаторската дъщеря Атузия Лукана Сабина и има три деца. Жена му умира на 28 г.

Вероятно през 365 г. император Валентиниан I го извиква в императорския двор в Трир да стане учител и възпитател на най-големия му син Грациан. Авзоний пътува с каляска дотам по Римския път, който носи от Средновековието и днес неговото име Via Ausonia (Ausoniusstraße).

След императорския поход против алеманите и Бургундия през 365–367 г., където той пише доклади, се жени за алеманското пленено момиче Бисула от територията на Дунавските извори, взема я в Италия и пише за нея стихове. 370 или 371 г. той е издигнат на comes и 375 г. на quaestor sacri palatii (QSP;: „квестор на свещенния Палат“, подобно на правен министър). По времето на император Грациан той става през 378 г. преториански префект на Галия. През 379 г. Авзоний става консул заедно с Квинт Клодий Херногениан Олибрий.

От 388 г. той живее в чифлика си в Галия, където се занимава с литературните си произведения.

Неговите произведения са:

  • Mosella, за пътуването му 371 г. в 483 хекзаметри
  • Bissula, песни за алеманското момиче Бисула
  • Ordo urbium nobilium, стихотворения за: Рим, Константинопол, Картаген, Антиохия, Александрия, Трир, Милано, Капуа, Аквилея, Арлес, Емерита Августа, Кордоба, Тарагона, Брага, Атина, Сиракуза, Катания, Тулуза, Нарбона и Бордо.
  • Versus Paschales, великденска молитва за Валентиниан I.
  • Писмата с приятеля му Павлин
  • Caesares, сбирка от стихотворения за императорите до Елагабал
  • Epigramata de diversis rebus
  • Ephemeris
  • Parentalia
  • Commemoratio professorum Burdigalensium or Professores
  • Epitaphia
  • Ordo urbium nobilium
  • Ludus VII Sapientium [1]

Той притежава лозе в Lucaniacus (днес Saint-Émilion).

Литература[редактиране | edit source]

  • Roger Green: The Works of Ausonius. Oxford University Press, Oxford 1991.
  • Paul Dräger (Hrsg.): Mosella (lateinisch–deutsch). Paulinus-Verlag, Trier 2001, ISBN 3-87760-167-7
  • Monumenta Germaniae Historica. Karl Schenkl (Hrsg.): Auctores antiquissimi 5,2: D. Magni Ausonii Opuscula. Berlin 1883

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ludus VII Sapientium.
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за