Децим Магн Авзоний

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Децим Магн Авзоний
римски политик и поет
Ausonius.jpg
Роден
Починал
395 г. (85 г.)
Децим Магн Авзоний в Общомедия

Децим Магн Авзоний (на латински: Decimius Magnus Ausonius; * 310, Бурдигала, днес Бордо, Франция; † 393 г., Бурдигала) е древен висш гало-римски държавен служител, възпитател на принц и поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Авзоний в Милано от Giovanni Pietro Lasagna

Той е вторият син от четирите деца на лекаря Юлий Авзоний и Емилия Еония, която произлиза от знатния род Едуи. Расте при баба си Емилия Мавра и следва реторика в Толоза (днес Тулуза), където чичо му Емилий Магн Арборий се грижи за него. От 345 г. там той е прочут учител по граматика и реторика. Жени се за сенаторската дъщеря Атузия Лукана Сабина и има три деца. Жена му умира на 28 г.

Вероятно през 365 г. император Валентиниан I го извиква в императорския двор в Трир да стане учител и възпитател на най-големия му син Грациан. Авзоний пътува с каляска дотам по Римския път, който носи от Средновековието и днес неговото име Via Ausonia (Ausoniusstraße). След императорския поход против алеманите и Бургундия през 365 – 367 г., където той пише доклади, се жени за алеманското пленено момиче Бисула от територията на Дунавските извори, взема я в Италия и пише за нея стихове.

През 370 или 371 г. е издигнат на comes и 375 г. на quaestor sacri palatii (QSP;: „квестор на свещения Палат“, подобно на правен министър). По времето на император Грациан той става през 378 г. преториански префект на Галия. През 379 г. е консул заедно с Квинт Клодий Херногениан Олибрий.

От 388 г. той живее в чифлика си в Галия, където се занимава с литературните си произведения. Той притежава лозе в Lucaniacus (днес Saint-Émilion).

Негови произведения[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Roger Green: The Works of Ausonius. Oxford University Press, Oxford 1991.
  • Paul Dräger (Hrsg.): Mosella (lateinisch–deutsch). Paulinus-Verlag, Trier 2001, ISBN 3-87760-167-7
  • Monumenta Germaniae Historica. Karl Schenkl (Hrsg.): Auctores antiquissimi 5,2: D. Magni Ausonii Opuscula. Berlin 1883

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за