Вирий Никомах Флавиан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Никомах.

Вирий Никомах Флавиан (на латински: Virius Nicomachus Flavianus; * 334; + 394 г.) е граматик, историк и политик на Римската империя през 4 век.

Флавиан е езичник, произлиза от знатна фамилия от Рим. През 364/365 г. Флавиан е управител на Сицилия. Император Грациан го прави vicarius Africae през 377 г. При император Теодосий I става през 388 г. quaestor sacri palatii (отговаря за писане на закони). От 390 до 392 г. той е преториански префект на Италия, Илирия и Африка. След смъртта на Валентиниан II Флавиан поддържа узурпатора Евгений и военачалник Арбогаст. Става отново преториански префект от 393 до 394 г. През 394 г. до септември той е назначен от Евгений за консул за Запада, което Теодосий не признава. След смъртта на Евгений и битката при Фригид на 6 септември 394 г. в Словения Флавиан се самоубива и получава damnatio memoriae.

Флавиан e приятел на Квинт Аврелий Симах и синът му Никомах Флавиан Младши се жени през 393 г. за неговата дъщеря Гала. През 431 г. Флавиан Млади и синът му, видният сенатор Апий Никомах Декстер, го реабилитират. Поставя му се статуя и императорите Валентиниан III и Теодосий II държат пламенни речи.

Флавиан издава с други от „кръга на Симах“ отново историческото произведение на Ливий и Енеида на Вергилий, чийто ръкопис се намира днес във Ватикан (Cod. Vat. lat. 3225; Vergilius Vaticanus). Флавиан пише история за Теодосий I с титлата Annales и превежда произведения от гръцки на латински.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Bruno Bleckmann: Bemerkungen zu den Annales des Nicomachus Flavianus. In: Historia. Band 44, 1995, S. 83–99.
  • Herbert Bloch: The Pagan Revival in the West at the End of the Fourth Century. In: Arnaldo Momigliano (Hrsg.): The Conflict Between Paganism and Christianity in the Fourth Century. Oxford 1963, S. 193–218.
  • Robert Malcolm Errington: The Praetorian Prefectures of Virius Nicomachus Flavianus. In: Historia. Band 41, 1992, S. 439–461.
  • Thomas Grünewald: Der letzte Kampf des Heidentums in Rom? Zur posthumen Rehabilitation des Virius Nicomachus Flavianus. In: Historia 41, 1992, S. 462–487.
  • Charles W. Hedrick Jr.: History and Silence: The Purge and Rehabilitation of Memory in Late Antiquity. Austin 2000, ISBN 0-292-73121-3.
  • Tony Honoré, John Matthews: Virius Nicomachus Flavianus. Konstanz 1989.
  • Arnold Hugh Martin Jones, John Robert Martindale, John Morris: Virius Nicomachus Flavianus 15. In: The Prosopography of the Later Roman Empire (PLRE). Band 1, Cambridge University Press, Cambridge 1971, ISBN 0-521-07233-6, S. 347–349.
  • James J. O’Donnell: The Career of Virius Nicomachus Flavianus. In: Phoenix. Band 32, 1978, S. 129–143.
  • Otto Seeck: Flavianus 14). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band VI,2, Stuttgart 1909, Sp. 2506–2511.
  • Jelle Wytzes: Der letzte Kampf des Heidentums in Rom. Brill, Leiden 1977.

Източници[редактиране | редактиране на кода]