Флавий Меробавд
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Флавий Меробавд (Flavius Merobaudes; † 383 или 388 г.) е офицер на Римската империя през 4 век и произлиза от франките.
Той служи при император Валентиниан I и става през 372 г. или 375 г. magister militum. Участва в провъзгласянето на Валентиниан II за император и има голямо влияние върху него и Грациан.
През 377 г. Меробавд става консул заедно с император Грациан. През 383 г. е отново консул. Колега му е Флавий Сатурнин. През 388 г., по някои източници той става за трети път консул, по други той вероятно е умрял през 383 г.[1].
Той е погребан вероятно в Трир.[2]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Arnold Hugh Martin Jones, John Robert Martindale, John Morris: Merobaudes 2. In: The Prosopography of the Later Roman Empire (PLRE). Band 1, Cambridge University Press, Cambridge 1971, ISBN 0-521-07233-6, S. 598–599.
- Helmut Reimitz: Merobaudes. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde. Band 19, 2001, S. 572–573.
