Сабиниан Магн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сабиниан.

Сабиниан Велики (Sabinianus Magnus; + 481 г.) e висш военачалник и областен управител в Източната Римска империя през 5 век при император Зенон. За етническия произход на Сабиниан няма категорични донни.

Описван е като ревностен крепител на воинската дисциплина. Подкрепя сенатската институция и се бори против падането на законовия ценз в държавата. Сравняван е с древните римски пълководци.

В 479 г. Сабиниан е назначен за военоначалник на българите, управител на Воден и областен началник - magister militum per Illyricum на Илирия и Македония. Тогава в 479 г.[1] император Зенон за да предотврати заплахата от готите, се объръща за помощ към тракийските хуни и българите, пише Йоан Антиохийски в своята хроника De insidiis [2], и назначава за пълководец на българскo-източноримската войска най-добрия си военноначалник магистър Сабиниан Велики, който маневрирайки с българските си и римски отряди успял да прогони готите на остготския крал Теодорих Велики като им нанася решително поражение [3], според Марцелин Комес Теодорих ги „отблъснал повече с ум, отколкото с храброст“[4] разбивайки отряда от войската им командван кралския брат Теудимунд в който са майката и сестрата на краля, само това, че изоставя войните си на произвола на съдбата и дори разрушава спасителният за тях мост позволява на Теудимунд с майка си да не падне в плен, но войната продължава и по-късно той все пак е убит. Сабиниан заедно с преторианския префект на Илирия Йохан убеждава император Зенон да не сключва мир с Теодорих Страбон, получава значителни подкрепления и разгромът на краля е неизбежен, но магистъра става жертва на интрига и е убит с измама от императора в 481 г.[5]

Баща е на Флавий Мошиан (консул 512 г.) и на Флавий Сабиниан (консул 505 г.) който Тицинският епископ Енодий (* 473 - † 524), съвременник на епохата, в панегирика си към Теодорих еднозначно определя като "Началник на българите" (Vulgarum ductor)[6].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Успенский, История, I, стр. 340, датира това събитие в 479 г. Ал. Бурмов датира това събитие през 480 г.
  2. Ioannes Antiocheni, De insidiis,11-96, ГИБИ,БАН,София 1960, стр.32
  3. MarceUinus Comes s.a. 479 : Chronica minora, ed. Th Mommsen, II, p. 91.ГИБИ,БАН,София 1960, стр.33
  4. Комес Марцелин. Хроника. ЛИБИ. БАН. София, 1958. стр. 311.
  5. Ioannes Antiocheni, De insidiis,12-97, ГИБИ,БАН,София 1960, стр.33
  6. ((la)) Magnus Felix Ennodius,Panegyricus Theoderico regi dictus.
  • Arnold Hugh Martin Jones, John Robert Martindale, John Morris, "Sabinianus Magnus 4", The Prosopography of the Later Roman Empire, Cambridge University Press, 1971, ISBN 0521201594, p. 967.