Йоан Скита

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Йоан Скита (на латински: Iohannes Scytha; гръцки: Ἰωάννης ὁ Σκύθης) e политик и генерал на Източната Римска империя през края на 5 век.

Той е офицер от източноримската войска. През 482 г. се бие в Илирия. През 483 г. император Зенон го произвежда на magister militum per Orientem (командир на Изтока).

Император Анастасий I го прави командир на войската по време на исаврийската война (492–498), в която участва заедно с генерал Флавий Йоан. През 497 г. Скита залавя исаврийските военачалници Лонгин от Кардала и Атенодор и ги изпраща в Константинопол.

През 498 г. той става консул. На Запад консул е Флавий Павлин.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Jones, Arnold Hugh Martin, John Robert Martindale, John Morris, "Ioannes Scytha 34", Prosopography of the Later Roman Empire, Volume 2, Cambridge University Press, 1992, ISBN 0521201594, pp. 602–603.