Флавий Помпей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Флавий Помпей (на латински: Flavius Pompeius; + 19 януари 532 г. в Константинопол) е сенатор на Източната Римска империя и племенник на византийския император Анастасий I.

Син е на Флавий Секундин (консул 511 г.) и Цезария, която е сестра на Анастасий I (упр. 491–518). Брат e на Флавий Хипаций (консул 502 г.) и братовчед на Проб (консул 502 г.).

Жени се за Анастасия и е баща на Йоан (John), който между 546–548 г.се жени за Прайекта, която е сестра на император Юстин II (упр. 565–578).

Помпей е консул през 501 г. заедно с Флавий Авиен Млади. През 517/518 г. Помпей става magister militum per Thracias (на Тракия) и е командир на поход против навлезлите на Балкана анти и има победа при Адрианополис.

Когато бездетният му чичо Анастасий умира през 518 г. двамата братя не са в Константинопол и не играят роля в определянето на последника му. Помпей остава лоялен към новите императори и през началото на управлението на Юстиниан I е издигнат на magister militum praesentalis.

По време на Ника-размириците брат му Хипаций е провъзгласен на 18 януари 532 г. от бунтовниците в Константинопол за геген - император в Хиподрума. Императорските войски нападат Цирка и правят голямо клане. Арестуват Помпей и Хипаций и на 19 януари ги убиват, a труповете им хвърлят в морето.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Теофан Изповедник, A.M. 6024.
  • Geoffrey Greatrex: Flavius Hypatius, Quem vidit validum Parthus sensitque timendum. An investigation of his career. In: Byzantion 66 (1996) S. 120–142.
  • John Robert Martindale: Pompeius 2. In: The Prosopography of the Later Roman Empire (PLRE). Band 2, Cambridge University Press, Cambridge 1980, ISBN 0-521-20159-4, S. 898–899.
  • Mischa Meier: Der „Kaiser der Luppa“: Aspekte der politischen Kommunikation im 6. Jahrhundert n. Chr. In: Hermes 129 (2001), S. 410–430.