Утигури

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Утигурите са група прабългарски племена от хунски произход[1][2][3][4][5][6][7][8] обитавали през V-VI век степната зона североизточно от Черно море и източно от река Дон. Те са родствени с кутригурите, живели на запад от тази река на територията на днешна Украйна.[9] Късно-античните историци като Агатий, Менандер Протектор и Теофилакт Симоката използват имената хуни, българи, утигури и кутригури взаимозамеяеми.[10][11] Според Агатий, Менандер Протектор и Теофилакт Симоката утигурите и техните роднини кутригурите са едни и същи като хуните, облечени са по същият начин като тях и говорят същият език.[12][13] Според съвременните историци данните са недостатъчни за да бъдат ясно отличени хуни, прабългари и авари едни от други,[14] поради което е въведен термина хуно-българи.[15][16]

Въпреки това, редица автори заключават, че претенцията за хунска връзка на прабългарските племена показва по-скоро преплитане на европейските хунски елементи с новопристигналите огурски тюркски племенни групи.[17][18][19][20] Някои учени като Александър Бурмов оспорват дори прабългарската принадлежност на утигурите.[21] Други, като Димитър Ангелов пък приемат, че през VI в. кутригурите и утигурите били различни от прабългарите, но с течение на времето съществуващите отлики, намалявали и към средата на VII в.в резултат на продължителния съвместен живот в пределите на общото политическо обединение те вече почти не се различавали помежду си.[22] Съществуват и различия по въпроса за идентифицирането на утигурите от уногундурите и оногурите, но е прието че те са били едни и същи племена.[23]

Прокопий цитира легендарен разказ, според който кутригури и утигури първоначално живеели в една държава. Вероятно през първата половина на V век те нападат готите на запад от Дон и ги изтласкват от Черноморска Скития. Кутригурите се установяват в новозавладените земи, а утигурите се връщат източно от реката. Археологическите разкопки в тези райони, потвърждават присъствието на две сродни, но различни племена. В Източното Приазовие гробовете са предимно със северна ориентация характерна за утигурите, но има и известен брой некрополи (Пашковският и Ясеновополянският некропол) със западна ориентация. Западната ориентация е разпространена най-вече сред българите-кутригури, населявали земите западно от Дон.[24]

Сведенията за историята на утигурите до средата на VI век са оскъдни, тъй като те са сравнително отдалечени от Римската империя на изток. Около 551 ромеите се споразумяват с княза на утигурите Сандилх, който с войска от утигури и тетраксити напада територията на кутригурите, чиито основни войски в този момент са на Балканския полуостров. Походът е успешен и хиляди ромеи, държани в плен, са освободени и се завръщат в империята. Част от победените кутригури също са приети от императора и се заселват в Тракия.

През 558 г., по време на нов поход на кутригурският княз Заверган на Балканите, княз Сандилх, подкупен от император Юстиниан I, отново напада земите на кутригурите. Войните между кутригури и утигури продължават и през следващите години.

Около 558 г. северно от Каспийско море се появяват аварите и сключват съюз с Източната Римска империя срещу аланите. Преследвани от тюркския военачалник Истеми, те продължават да се придвижват на запад и в началото на 60-те години подчиняват утигурите.

Няколко години по-късно в региона пристигат войските на Истеми хан. Не по-късно от 568 г. те подчиняват утигурите, като известен брой от тях се преселват на запад при аварите. Останалите утигури остават в рамките на Тюркския хаганат. През 576 г. войска от тюрки и утигури обсажда и превзема Боспор, но започналата гражданска война в хаганата ги принуждава да изоставят града. През VII век утигурските племена, вече известни като „уногундури“', възстановяват независимостта си и заедно с кутригурите образуват държавата Велика България, оглавявана от хан Кубрат.

Етимология и произход[редактиране | редактиране на кода]

Юри Зуев и някои съвременни български учени идентифицират българите утигури като едно от племената на Юеджите.[25][26][27] Според Юри Зуев и Едвин Пулейбланк утигурите на Менандер са Ути, и думата Ути е била истинският прототип на транскрипцията Юеджи < ngiwat-tie < uti.[28] Хуните и прото-българите са практикували изкуствена черепна деформация[29] и нейният кръгов вариант е използван за да се проследи, че хуните започват своята миграция от северен Китай, преминават в степите на централна Азия, и впоследствие в степите на южна Русия.[30][31] Хората които практикуват изкуствена черепна деформация в централна Азия са Юеджите/Кушаните.[32][33] Новите таксономични анализи на изкуствено деформирани черепи от 5-6 век (Хуно-Германски период) намерени в североизточна Унгария показват, че нито един от тях няма монголоидни черти и всички черепи принадлежат на Европеидната раса.[34]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. "The Huns, Rome and the Birth of Europe", 2013, Hyun Jin Kim, page 141:  " Utigurs, Kutrigurs and Onogurs were in all likelihood identical with the Bulgars", https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false
  2. "SOME REMARKS ON THE CHINESE “BULGAR”", 2004, SANPING CHEN: " In fact contemporary European sources kept equating the Bulgars with the Huns. At the very least, the Hun-Bulgar connection was much more tangible than the Hun-Xiongnu identification. " http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Sanping_Chen_SOME_REMARKS_ON_THE_CHINESE_BULGARIAN.pdf
  3. "History of the Later Roman Empire", J.B. Bury: " The Kotrigurs, who were a branch of the Hunnic race, occupied the steppes of South Russia, from the Don to the Dniester, and were probably closely allied to the Bulgarians or Onogundurs — the descendants of Attila's Huns — who had their homes in Bessarabia and Walachia. They were a formidable people and Justinian had long ago taken precautions to keep them in check, in case they should threaten to attack the Empire, though it was probably for the Roman cities of the Crimea, Cherson and Bosporus, that he feared, rather than for the Danubian provinces. As his policy on the Danube was to use the Lombards as a check on the Gepids, so his policy in Scythia was to use another Hunnic people, the Utigurs, as a check on the Kotrigurs. The Utigurs lived beyond the Don, on the east of the Sea of Azov, and Justinian cultivated their friendship by yearly gifts. ",http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/20*.html#ref39
  4. Encyclopedia of the Byzantine Empire, Jennifer Lawler, " Utigurs - Hunnic tribe that lived on the east steppes of Don, related to the Bulgars", стр. 296  https://books.google.hr/books?id=sEWeCQAAQBAJ&pg=PA296&dq=utigurs&hl=en&sa=X&ved=0CCcQ6AEwAjgUahUKEwi427LD25zHAhVEECwKHc3wDFQ#v=onepage&q=utigurs&f=false
  5. "Great Walls and Linear Barriers", Peter Spring, " In 460 the Huns split into the Onogurs, Utigurs and Kotrigurs.",  стр. 199 https://books.google.hr/books?id=OfmxBgAAQBAJ&pg=PA199&dq=utigurs&hl=en&sa=X&ved=0CCEQ6AEwATgoahUKEwia2MPL75zHAhVEhywKHcRYDHg#v=onepage&q=utigurs&f=false
  6. "The History of the Decline and Fall of the Roman Empire", Volume 4, Edward Gibbon, page 537: " And both Procopius and Agathias represent Kotrigurs and Utigurs as tribes of Huns. There can be no doubt Kutrigurs, Utigurs and Bulgarians belong to the same race as the Huns of Attila and spoke tongues closely related, - were in fact Huns. They had all been under Attila's dominion", https://books.google.bg/books?id=j83oF6YQI68C&dq=utigurs&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false
  7. "Justinian and Theodora", Robert Browning, page 160 : "The Huns of Attila, and their descendants the Bulgars, the Kutrigurs and the Utigurs, were pastoral peoples of the steppe and semi-desert lands of central Asia, who had been driven westwards in search of new pastures by a combination of factors. The progressive desiccation of their ancient home, and in particular of the Tarim Basin, reduced the grazing land available. ", https://books.google.bg/books?id=gOIMSWMtow0C&pg=PA158&dq=utigurs&hl=en&sa=X&ved=0CCwQ6AEwAzgKahUKEwiRrunKvo7HAhWrF9sKHSH-A6o#v=onepage&q=utigurs&f=false
  8. "A history of the First Bulgarian Empire", книга 1 "Book I THE CHILDREN OF THE HUNS " Steven Runciman, стр. 5, " On Attila’s death, his empire crumbled. His people, who had probably been only a conglomeration of kindred tribes that he had welded together, divided again into these tribes; and each went its own way. One of these tribes was soon to be known as the Bulgars." http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_1_1.htm
  9. "The Huns, Rome and the Birth of Europe", 2013, Hyun Jin Kim, page 57: "After a period of chaos following Attila's death, dualism again reasserted itself in the succession of Dengitzik and Ernak (west and east respectively). The successor to the Hunnic Empire in the east, or rather probably the coninuation, also featured two wings, the Kutrigurs(west) and the Utigurs(east), ruled presumably by Ernak's descendants.", https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false
  10. "The Huns, Rome and the Birth of Europe", Hyun Jin Kim, page 256: " Thus in our sources the names Kutrigur, Bulgar and Hun are used interchangeably and refer in all probability not to separate groups but one group.", https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false
  11. Cafer Saatchi , Early Mediaeval identity of the Bulgarians, page 3 : " The early Byzantine texts use the names of Huns, Bulgarians, Kutrigurs and Utrigurs as interchangeable terms. There the Bulgarians are represented as identical, they are a part of Huns or at least have something common with them. The khans Avtiochol and Irnik, listed in the Nominalia of the Bulgarian khans today are identified with Attila and Ernach.", http://www.academia.edu/10894065/Early_Mediaeval_identity
  12. O. Maenchen-Helfen, The World of the Huns, page 378 : " In one instance we are explicitly told that the Kutrigur and Utigur, called Huns by Procopius, Agathias, and Menander, were of the same stock, dressed in the same way, and had the same language. ", http://www.kroraina.com/huns/mh/mh_1.html
  13. "The Hunno-Bulgarian Language, 2008,  Antoaneta Granberg,  Göteborg University: " The Hunno-Bulgarian language was formed on the Northern and Western borders of China in the 3rd-5th c. BC. The analysis of the loan-words in Slavonic language shows the presence of direct influences of various language-families: Turkic, Mongolian, Chinese and Iranian. The Huns and Proto-Bulgarians spoke the same language, different from all other “barbarian” languages. When Turkic tribes appeared at the borders of the Chinese empire in the 6th c., the Huns and Proto-Bulgarians were no longer there. It is important to note that Turkic does contain Hunno-Bulgarian loans, but that these were received through Chinese intermediary, e.g. Hunnic ch’eng-li ‘sky, heaven’ was borrowed from Chinese as tängri in Turkic. The Hunno-Bulgarian language exhibits non-Turkic and non-Altaic features. Altaic has no initial consonant clusters, while Hunno-Bulgarian does. Unlike Turkic and Mongolian, Hunno-Bulgarian language has no initial dental or velar spirants. Unlike Turkic, it has initial voiced b-: bagatur (a title), boyla (a title). Unlike Turkic, Hunno-Bulgarian has initial n-, which is also encountered in Mongolian: Negun, Nebul (proper names). In sum, Hunno-Bulgarian language has no consistent set of features that unite it with either Turkic or Mongolian. Neither can it be related to Sino-Tibetian languages, because it obviously has no monosyllabic word structure.",  http://www.centralasien.dk/joomla/images/journal/DSCA2008.pdf
  14. "Classification of the Hunno-Bulgarian Loan-Words in Slavic", Antoaneta Granberg, Introduction : " (2) the data are insufficient to clearly distinguish Huns, Avars and Bulgars one from another;" https://www.academia.edu/683028/Classification_of_the_Hunno-Bulgarian_Loan-Words_in_Slavonic
  15. Pritsak, 1982: стр. 435, 448-449 
  16. ИСТОРИЯ НА ХУНО-БЪЛГАРИТЕ ОТ ПОЯВАТА ИМ В ЕВРОПА ДО СРЕДАТА НА VII ВЕК, Васил Н. Златарски, http://promacedonia.org/vz1a/index.html 
  17. А. Бурмов, Към въпроса за произхода на прабългарите, ИВИД, XXII— XXI V, София, 1948, стр. 298—336.
  18. Васил Н. Златарски История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852) Наука и изкуство, София 1970, под ред. на Петър Хр. Петров) стр. 83.
  19. Sanping Chen (2012). Multicultural China in the Early Middle Ages. University of Pennsylvania Press. p. 97. ISBN 0812206282.
  20. Golden, Peter B. (2003). Nomads and Their Neighbours in the Russian Steppe: Turks, Khazars and Qipchaqs. Ashgate/Variorum. p. 71. ISBN 9780860788850.
  21. Александър Бурмов, Избрани произведения, том 1, София, 1968, стр. 10.
  22. Д. Ангелов, Българската народност, с. 194.
  23. Royal Anthropological Institute of Great Britain and Ireland, 1971, Volume 3, page 459 : "... Utigur and Unnugari are used as common synonyms for the same tribe. Again, the Unnugari are also called Unugunduri and Unungunduri.",https://books.google.bg/books?id=m_6zAAAAIAAJ&q=utigurs&dq=utigurs&hl=en&sa=X&redir_esc=y
  24. Д.Димитров,Прабългарите по Северното и Западното Черноморие,Варна,1987
  25. Yu. A. Zuev, EARLY TURKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, p.38 and p.62 : " The Utigurs of Menandr are Uti, associated with Aorses of the Pliny “Natural history" (VI, 39). The word Uti was a real proto-type of a transcription Uechji < ngiwat-tie < uti (Pulleyblank, 1966, p. 18) " http://s155239215.onlinehome.us/turkic/29Huns/Zuev/ZuevEarly1En.htm
  26. '"TEMPORA INCOGNITA НА РАННАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ",' Проф. Атанас Стаматов, http://www.protobulgarians.com/Kniga%20AtStamatov/Prarodina.htm
  27. "Тарим и Бактрия. В Търсене на Прародината", Доц. Петър Голийски, http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Golijski_Tarim_i_Baktria.pdf
  28. Pulleyblank, 1966, p. 18
  29. Paleoneurosurgical aspects of Proto-Bulgarian artificial skull deformations, Journal of Neurosurgery, http://thejns.org/doi/abs/10.3171/2010.9.FOCUS10193
  30. Tracing Huns from East to West, L.T. Yablonsky, Cranial vault modification and foreign expansion, http://s155239215.onlinehome.us/turkic/65_Craniology/YablonskyTracingHunsEn.htm
  31. Khodjaiov 1966; Ginzburg & Trofimova 1972; Tur 1996
  32. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, page 33, https://books.google.bg/books?id=fX8YAAAAQBAJ&pg=PA182&lpg=PA182&dq=The+Huns,+Rome+and+the+Birth+of+Europe,+Hyun+Jin+Kim,page+33&source=bl&ots=dSeCrnSv_b&sig=HQUJlnY-zHlA9dr2nNbtMkDTrz8&hl=en&sa=X&ved=0CCQQ6AEwAWoVChMIwuT7iqrKxwIVigMaCh0wNQ6_#v=onepage&q&f=false
  33. http://www.dandebat.dk/eng-dan11.htm
  34. Artificially Deformed Crania From the Hun-Germanic Period (5th–6th Century AD) in Northeastern Hungary, Mónika Molnár, M.S.; István János, Ph.D.; László Szűcs, M.S.; László Szathmáry, C.Sc., https://login.medscape.com/login/sso/getlogin?urlCache=aHR0cDovL3d3dy5tZWRzY2FwZS5jb20vdmlld2FydGljbGUvODIzMTM0XzQ=&ac=401

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]