Утигури

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Утигурите са група прабългарски племена обитавали през V-VI век степната зона североизточно от Черно море и източно от река Дон. Те са родствени с кутригурите, живели на запад от тази река на територията на днешна Украйна.[1]

Късно-античните историци като Агатий, Менандер Протектор и Теофилакт Симоката използват първоначално имената хуни, българи, утигури и кутригури като взаимозамеяеми.[2] Според Агатий, Менандер Протектор и Теофилакт Симоката утигурите и техните роднини кутригурите, които са наричани хуни, са облечени по един и същи начин и говорят сходен език.[3] Това дава основание на някои изследователи като Васил Златарски да ги приемат за сродни племена или такива от един общ племенен съюз.

Същевременно, тези племена са описвани като отделни в изворите, или са посочени като обособени в самостоятелни племенни съюзи от други летописци.[4] Разграничение на „хуните” от прабългарите, респективно утигурите или кутригурите през посочения период правят Комес Марцелин, Касиодор, Козма Индикоплевст, Захари Ритор, Георги Пизидийски и др. автори.[5] По същото време летописецът Приск Панийски описва хуните като "сбирщина от народи" и твърди, че наименованието хуни е лишено от етнически смисъл и е нарицателно за всички поданици на империята им,[6] а според Йорданес хуните представлявали „буйно коренище" от различни племена.[7]

Поради това, редица изследователи заключават, че претенцията за хунска връзка на прабългарските племена показва по-скоро преплитане на европейските хунски елементи с новопристигнали тюркски племенни групи.[8][9][10][11] Някои учени като Едвин Пулейбланк е Юри Зуев свързват произхода на утигурите с юеджи.[12][13] Други, като Бешевлиев отричат всякаква родствена връзката с хуните.[14] Трети като като Александър Бурмов оспорват дори прабългарската принадлежност на утигурите.[15] Четвърти, като Димитър Ангелов пък приемат, че през VI в. кутригурите и утигурите били различни от прабългарите, но с течение на времето съществуващите отлики, намаляват и към средата на VII в.в резултат на продължителния съвместен живот в пределите на общото политическо обединение те вече почти не се различават помежду си.[16] Съществуват и различия по въпроса за идентифицирането на утигурите спрямо уногундурите и оногурите. Съвременните изследвания показват, че евразийските степни племенни съюзи са били твърде разнородни, като днес учените предпочитат етногенетичните теории пред тези за конкретен етнически произход на отделните племена.[17]

Прокопий цитира легендарен разказ, според който кутригури и утигури първоначално живеели в една държава. Вероятно през първата половина на V век те нападат готите на запад от Дон и ги изтласкват от Черноморска Скития. Кутригурите се установяват в новозавладените земи, а утигурите се връщат източно от реката. Археологическите разкопки в тези райони, потвърждават присъствието на две сродни, но различни племена. В Източното Приазовие гробовете са предимно със северна ориентация характерна за утигурите, но има и известен брой некрополи (Пашковският и Ясеновополянският некропол) със западна ориентация. Западната ориентация е разпространена най-вече сред българите-кутригури, населявали земите западно от Дон.[18]

Сведенията за историята на утигурите до средата на VI век са оскъдни, тъй като те са сравнително отдалечени от Римската империя на изток. Около 551 ромеите се споразумяват с княза на утигурите Сандилх, който с войска от утигури и тетраксити напада територията на кутригурите, чиито основни войски в този момент са на Балканския полуостров. Походът е успешен и хиляди ромеи, държани в плен, са освободени и се завръщат в империята. Част от победените кутригури също са приети от императора и се заселват в Тракия.

През 558 г., по време на нов поход на кутригурският княз Заберган на Балканите, княз Сандилх, подкупен от император Юстиниан I, отново напада земите на кутригурите. Войните между кутригури и утигури продължават и през следващите години.

Около 558 г. северно от Каспийско море се появяват аварите и сключват съюз с Източната Римска империя срещу аланите. Преследвани от тюркския военачалник Истеми, те продължават да се придвижват на запад и в началото на 60-те години подчиняват утигурите.

Няколко години по-късно в региона пристигат войските на Истеми хан. Не по-късно от 568 г. те подчиняват утигурите, като известен брой от тях се преселват на запад при аварите. Останалите утигури остават в рамките на Тюркския хаганат. През 576 г. войска от тюрки и утигури обсажда и превзема Боспор, но започналата гражданска война в хаганата ги принуждава да изоставят града. През VII век утигурските племена, вече известни като „уногундури“', възстановяват независимостта си и заедно с кутригурите образуват държавата Велика България, оглавявана от хан Кубрат.

Хипотези за произход

Стара Велика България или Патрия Оногурия

Утигури е името, използвано през 6 век от историци и географи като Мовсес Хоренаци, Прокопий Кесарийски и неговите последователи Агатий, Менандър и Теофилакт Симоката за да се позовават на източния клон на прабългарите, които наследяват империята на хуните по бреговете на Черно море и на север от него, също наричана и Патрия Оногурия.[19][20][21][22][23] Късноантичните историци използват имената на хуни, прабългари, кутригури и утигури като взаимозаменяеми термини,[24][25][26][27][28][29][30][31][32] което е причината много съвременни историци да използват термина хуно-българи.[33][34] Според Прокопий, Агатий и Менандър утигурите и техните роднини кутригури са хуни, облечени са по същият начин и е имат същия език.[35][36] Утигури, кутригури и оногури са по всяка вероятност идентични с българите.[37][38][39][40][41][42][43] Много историци считат утигурите и кутригурите за наследници на империята на хуните на изток, на територията на днешна Украйна, където хуните се отдръпват след смъртта на Атила.[44][45][46] Менандър Protector споменава през 6-ти век, утигурски лидер наречен Сандилх.[47] По-късно тези българи от степите северно от Черно море попадат под контрола на западният тюркски хаганат. Те биват наричани и с името Уногондури.[48] В началото на 7 век, хан Кубрат от клана Дуло е „владетел на Уногундурите“ и основател на Стара Велика България.[49][50][51] Според много историци българите утигури представят понтийско-Кубанската част на хунската империя и са били управлявани от потомците на Атила чрез третият му син Ернах, наричан Ирник в Именник на българските ханове.[52][53][54]

Хуните

Римските историци Темистий(317 – 390), Клавдий(370 – 404), а по-късно Прокопий(500 – 560) наричат хуните Масагети.[55] Хуните са наричани Масагети също от Амвросий Медиолански(340-397), Децим Магн Авзоний(310- 394), Синезий(373-414), Захарий Митиленски(465-535), Велизарий(500-565), Евагрий Схоластик(6 век) и други. Александър Кънингам, Дахия (1980, 23) и Едгар Кноблох(2001, 15) идентифицират Масагетите с големите юеджи: Da Yuezhi > Ta-Yue-ti (Големи Лунни Хора) > Ta-Gweti> Massa-Getae > Маса-гети. Дахия пише за Масагетите и Тисагетите(Thyssagetae): „Тези Гути хора се делят на две части, на Ta-Yue-Che и Сиао-Yue-Che, съвсем точно съответстващи на Масагетите и Тисагетите(Thyssagetae)) на Херодот ...“ (Dahiya 1980, 23). Тисагетите(Thyssagetae) които са известни като Малките гети, съвпадат с Xiao юеджи, което означава, малки юеджи.[56] Джеймс Малори и Виктор Мейър също подкрепят тази идентификация и пишат в своята книга: " Големите юеджи или в по-ранно произношение d'ad-ngiwat-tieg изглежда са едни и същи с Масагетите които обитават оазисите и степите на Западна Централна Азия от времето на Херодот; тук Маса е в значението на иранската дума за „Голям“, оттам " Големи гети."..."[57]

Утигури-етимология и произход

Изкуствено деформиран череп-кръгов тип деформация
Разпространението на обичая на изкуствена черепна деформация съвпада с движението на хуните

Едвин Пулейбланк идентифицира утигурите като едно от племената на юеджите.[58] Идентификацията е подкрепяна от Юрий Зуев и някои български историци и изследователи. Според Пулейбланк и Зуев утигурите на Менандер са ути, и думата ути е била истинският прототип на транскрипцията на името юеджи: Uechji < ngiwat-tie < uti.[59][60][61]

Изкуствената черепна деформация е умишлено постоянно изменение на формата на главата през периода на детството. Тя е уникална между другите модификации на тялото с това, че е необратим акт извършван от възрастни върху деца. Формата на главата не може да се промени в зряла възраст, тъй като черепните кости на възрастните са слети заедно и вече не са податливи на промяна. Изкуствената черепна деформация е ценен културен артефакт за проследяване на хуните и прабългарите обратно във времето. Според Ото Менхен-Хелфен изкуствено деформираните черепи в прабългарските гробове не могат да бъдат различени от тези в гробовете на сарматизирани тюрки или тюркизирани сармати в след-Атиловите гробове в южно-руските степи.[62] Хуните и прабългарите са практикували изкуствена черепна деформация от кръгов тип в изключително висока степен[63] и този тип деформация е използван за да се проследи пътя на миграция на хуните от северен Китай през централно-азиатските степи и впоследствие до степите на южна Русия. Според Яблонски кръговата модификация на изкуствената черепна деформация се появява за първи път в цетрална Азия в края на първи век BC и е етнически атрибут на ранните хуни. Разпределението на кръгово деформираните черепи съвпада с движението на хуните.[64] Изследванията на кръгово-деформирани черепи извършени и от други автори също подкрепят това заключение.[65] Хората които са практикували изкуствена черепна деформация от кръгов тип в централна Азия са Юеджите и техните наследници Кушаните.[66][67][68][69] Миграцията на юеджите от северен Китай е исторически добре документирана[70] и съвпада с разпределението на кръгово деформираните черепи. Според Ото Менхен-Хелфен групи племена на юеджите достигат степите северно от Кавказ и бреговете на Черно море още през 1 век BC.[71]

Обичаят на изкуствена черепна деформация в Европа през миграционният период е разпространен на 6 етапа като разпределението на изкуствено деформираните черепи съвпада с миграцията на хуните. Новите таксономични анализи на изкуствено деформирани черепи от 5-6 век AD (Хуно-германски период) намерени в североизточна Унгария показват, че нито един от тях няма монголоидни черти и всички черепи принадлежат на голямата европеидна раса, но по-нататъшна идентификация е невъзможна.[72] Хуните, прото-българите и част от юеджите споделят общи погребални практики като плитки погребални ями, ями с ниши и северна ориентация на гробовете.[73] Описание на облеклото на Юеджите е направено по техни изображения върху техстил от Бактрия намерен в северна Монголия[74] Сложният лък, оръжието с което хуните вземат военен превес над Римската империя, е пренесено в Бактрия от юеджите около 130 BC.[75]

Генетични тестове

Въпреки, че много учени допускат, че прабългарите са тюркски племена от Централна Азия в анализите на генетични тестове проведени от екип на български учени се твърди принадлежността им към европейското и западното-евроазиатско население.[76] Филогенетичният анализ на древни ДНК проби показват, че митохондриалните ДНК хаплогрупи се класифицират като европейски и западно-евразийски и предполагат западно-евразийски майчин произход на прабългарите, както и генетично сходство между прабългарите и съвременни българи.[77] Y-хромозомните генетични тестове показват, че общ бащин произход на българите и алтайското и централно-азиатското тюркоезично население или не съществува или е пренебрежим.[78] Следва да се отбележи, че тези заключения са правени на основата на недоказано предположение за преобладаващ брой на прабългарите сред населението на ранносредновековна България, като с това авторите априори приемат и съществения им генетичен принос в днешната българска популация.[79] Въпреки, че екипът генетици цитира в подкрепа на тази своя теза основно публикацията на Божидар Димитров „12-те мита в българската история“,[80][81] самият той ги обвинява в пълна липса на компетентност по коментираните въпроси.[82][83]

Според автозомен Световен атлас на генетичните смешения публикуван в списание Сайънс през 2014 г. българите са носители на 2% сибиро-монголски ДНК-частици, примесени в региона през 9 век, което според авторите кореспондира с претопяването на прабългарите в завареното население.[84] Според същия анализ чувашите, които също претендират прабългарска връзка, са носители на около 9 % източноазиатска ДНК, която е примесена на 3 пъти през различни времеви интервали, като приноса през 9 век е обвързан от авторите със създаването на Волжска България и смесването на прабългарите със завареното, основно европеидно население.[85][86] Присъствието на тези източноазиатски компоненти в Европа е преценено като последица на преселението на малки групи азиатски номади през ранното Средновековие. В тази връзка, някои учени предполагат, че генетичния принос на прабългарите в двата региона е бил незначителен и на практика днес е трудно установим.[87]

Генетични тестове: Таримска котловина

Произходът на тохарите и свързаните с тях юеджи е спорна тема. Въпреки това, някои обстоятелства могат да бъдат изяснени. Съвременните учени обикновено предполагат, че те са говорили тохарски езици, но тохарският език е засвидетелстван през 8 век AD, или около 3000 години след най-ранната поява на европеиди в района на Таримската котловина и Синдзян, Северен Китай. Допускането за лингвистична приемственост не е подходяща позиция по подразбиране, особено когато липсват прeки доказателства. Има данни, че европеидното население в Таримският басейн e било смесено с монголоидно население още през ранната бронзова епоха (поне в тяхната митохондриална ДНК).[88] Това намалява нашата увереност, че те са говорели индо-европейски език. Опит да се открие произхода на тохарите е направен чрез внимателно сортиране на Y-хромозомната линия на днешното уйгурско населението на Синдзян за което се предполага, че е абсорбирало предтюркските жители на региона. С премахването на евроазиатските линии които е вероятно да бъдат свързани с хунну, монголите, уйгурите, и не-тохарски източници (като ирански и други нетипични за района), филогеографският анализ оставя четири кандидат-хаплогрупи: J2-M172, R1a1a-M17, R1b-M343 и L-M20.[89] Според изследване на Хемфил и Джеймс Малори в Таримската котловина са били представени два антропологични вида индоевропейци, като единият е много близък до източно-средиземноморското население. Същият този тип е засвидетелстван и в Бактрия.[90]

Заключения

Внимателното анализиране на наличната лингвистична информация показва, че е налице съответствие между възможният език на юеджите и възможният език на европейските хуни. За съжаление, трябва да се сравнява един непознат език с друг непознат език - една доста трудна задача. Въпреки това някои факти се изясняват - и двата езика проявяват характеристики от тюркските и иранските езици. Не трябва да се забравя, че според Омелян Прицак много имена изглежда че имат монголски произход.[91] Идеята, че българските племена са били увлечени в Европа от малък хунну фрагмент мигриращ на запад има дълга история зад гърба си. Едвин Пулейбланк, според когото е малко вероятно езикът на хунну да е бил тюркски или монголски (или всяка форма на алтайски), счита че точно такъв е случаят. Според Пулейбланк, който идентифицира хуните-утигури с юеджите, европейските хуни се състоят от две групи племена с различен етнически произход, като управляващата група, която носи името хуни е пряко свързана със северните хунну.[92] Ото Менхен-Хелфен също отбелязва в своята монография, че въпреки приравняването на хуни и масагети от римските историци, не масагетите, а хуните са тези които нападат аланите и готите. Също така е естествено да се предположи, че юеджите са имали много монголски заемки в езика си още от самото начало - населението на Таримския басейн е имало монголоидни примеси от ранната бронзова епоха. Последните проучвания показват, че популациите на Таримския басейн са използвали различни езици и писмености, документирани са 17 езика и 24 различни азбуки, и сред тях са прото-тюркски, монголски и персийски.[93]

Липсата на информация за историческа миграция на хунну- 'хуни' на запад преди края на 4-ти век, и съществуването на 'хунско' население по източните граници на Европа през 3-ти век и по-рано, води до заключението, че в композицията на западните хуни са участвали също така и други племена, и на първо място на юеджите-масагети. Хунската група с която прабългарите навлизат в Европа са група племена на малките юеджи които в своята миграция увличат племена на големите юеджи. Кутригурите са принадлежали към хунската група племена.

Източници

Бележки

  1. "The Huns, Rome and the Birth of Europe", 2013, Hyun Jin Kim, page 57: "After a period of chaos following Attila's death, dualism again reasserted itself in the succession of Dengitzik and Ernak (west and east respectively). The successor to the Hunnic Empire in the east, or rather probably the coninuation, also featured two wings, the Kutrigurs(west) and the Utigurs(east), ruled presumably by Ernak's descendants.", https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false
  2. "The Huns, Rome and the Birth of Europe", Hyun Jin Kim, page 256: " Thus in our sources the names Kutrigur, Bulgar and Hun are used interchangeably and refer in all probability not to separate groups but one group.", https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false
  3. O. Maenchen-Helfen, The World of the Huns, page 378 : " In one instance we are explicitly told that the Kutrigur and Utigur, called Huns by Procopius, Agathias, and Menander, were of the same stock, dressed in the same way, and had the same language. "Same" does not necessarily mean identical." http://www.kroraina.com/huns/mh/mh_1.html
  4. Siege Warfare and Military Organization in the Successor States (400-800 AD): Byzantium, the West and Islam, Leif Inge Ree Petersen, BRILL, 2013, р. 369-370, ISBN9004254463.
  5. Образуване на българската народност. Димитър Ангелов (Издателство Наука и изкуство, “Векове”, София, 1971) стр. 128.
  6. Рашо Рашев. Прабългарите през V-VII век. Трето издание, София: Орбел, 2005. стр. 33.
  7. Българо-унгарски отношения през Средновековието, Христо Димитров, София, 1998, Академично издателство „Проф. Марин Дринов", стр. 13.
  8. А. Бурмов, Към въпроса за произхода на прабългарите, ИВИД, XXII— XXI V, София, 1948, стр. 298—336.
  9. Васил Н. Златарски История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852) Наука и изкуство, София 1970, под ред. на Петър Хр. Петров) стр. 83.
  10. Sanping Chen (2012). Multicultural China in the Early Middle Ages. University of Pennsylvania Press. p. 97. ISBN 0812206282.
  11. Golden, Peter B. (2003). Nomads and Their Neighbours in the Russian Steppe: Turks, Khazars and Qipchaqs. Ashgate/Variorum. p. 71. ISBN 9780860788850.
  12. Pulleyblank, 1966, p. 18
  13. Yu. A. Zuev, EARLY TURKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, p.38 and p.62 : " The Utigurs of Menandr are Uti, associated with Aorses of the Pliny "Natural history" (VI, 39). The word Uti was a real proto-type of a transcription Uechji < ngiwat-tie < uti (Pulleyblank, 1966, p. 18)
  14. Прабългарски епиграфски паметници. Проф. Веселин Бешевлиев (Издателство на Отечествения фронт, София 1981) стр. 16.
  15. Александър Бурмов, Избрани произведения, том 1, София, 1968, стр. 10.
  16. Образуване на българската народност. Димитър Ангелов (Издателство Наука и изкуство, “Векове”, София, 1971) стр. 194.
  17. Hyun Jin Kim, The Huns, Rome and the Birth of Europe. ISBN 978-1-107-00906-6. Cambridge University Press. 2013. page 31.
  18. Д.Димитров,Прабългарите по Северното и Западното Черноморие,Варна,1987
  19. „The Huns, Rome and the Birth of Europe“, 2013, Hyun Jin Kim, page 57: „After a period of chaos following Attila's death, dualism again reasserted itself in the succession of Dengitzik and Ernak (west and east respectively). The successor to the Hunnic Empire in the east, or rather probably the coninuation, also featured two wings, the Kutrigurs(west) and the Utigurs(east), ruled presumably by Ernak's descendants.“, https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false
  20. Byzantium: The Imperial Centuries, Romilly James, page 45 : " The Bulgarians seem to have been in origin Huns, who may well have formed part, and survived as a rump, of the hordes of Attila in the fifth century. ... the so called Onogur Bulgarians are found in large numbers somewhere between the Kuban and the Volga rivers..." https://books.google.hr/books?id=O5JqH_NXQBsC&pg=PA45&dq=onogur&hl=en&sa=X&ved=0CDAQ6AEwBDgoahUKEwistou42ZPJAhWGWiwKHUbUDxI#v=onepage&q=onogur&f=false
  21. „The Empire of the Steppes“, René Grousset, page 79: " Other Hun clans survived north of the Black Sea in two hordes : the Kutrigur Huns, who led a nomadic life northwest of the of Azov and the Utigur or Utrigur Huns, whose haunts were by the mouth of the Don."
  22. The Cambridge Medieval History, volumes 1 – 5, " ... Kotrigur and Utigur Huns...", https://books.google.bg/books?id=9lHeh36S8ooC&pg=PT582&dq=utigur&hl=en&sa=X&ved=0CBwQ6AEwADgeahUKEwid_pDUkpbJAhUBCBoKHQ0XB1M#v=onepage&q=utigur&f=false
  23. Justinian and the Later Roman Empire, John W. Barker, (1966, University of Wisconsin press) page 199: " ...Utigur Huns...", https://books.google.bg/books?id=LiJljEXvwAoC&pg=PA199&dq=utigur&hl=en&sa=X&ved=0CEQQ6AEwBzgeahUKEwid_pDUkpbJAhUBCBoKHQ0XB1M#v=onepage&q=utigur&f=false
  24. „The Huns, Rome and the Birth of Europe“, Hyun Jin Kim, page 256: " Thus in our sources the names Kutrigur, Bulgar and Hun are used interchangeably and refer in all probability not to separate groups but one group.", https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false
  25. Cafer Saatchi , Early Mediaeval identity of the Bulgarians, page 3 : " The early Byzantine texts use the names of Huns, Bulgarians, Kutrigurs and Utrigurs as interchangeable terms. There the Bulgarians are represented as identical, they are a part of Huns or at least have something common with them. The khans Avtiochol and Irnik, listed in the Nominalia of the Bulgarian khans today are identified with Attila and Ernach.", http://www.academia.edu/10894065/Early_Mediaeval_identity_of_the_Bulgarians
  26. Classification of the Hunno-Bulgarian Loan-Words in Slavic, Antoaneta Granberg, Introduction : " (2) the data are insufficient to clearly distinguish Huns, Avars and Bulgars one from another;" https://www.academia.edu/683028/Classification_of_the_Hunno-Bulgarian_Loan-Words_in_Slavonic
  27. "SOME REMARKS ON THE CHINESE „BULGAR“", 2004, SANPING CHEN: " In fact contemporary European sources kept equating the Bulgars with the Huns. At the very least, the Hun-Bulgar connection was much more tangible than the Hun-Xiongnu identification. " http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Sanping_Chen_SOME_REMARKS_ON_THE_CHINESE_BULGARIAN.pdf
  28. „History of the Later Roman Empire“, J.B. Bury: "The Kotrigurs, who were a branch of the Hunnic race, occupied the steppes of South Russia, from the Don to the Dniester, and were probably closely allied to the Bulgarians or Onogundurs – the descendants of Attila's Huns – who had their homes in Bessarabia and Walachia. They were a formidable people and Justinian had long ago taken precautions to keep them in check, in case they should threaten to attack the Empire, though it was probably for the Roman cities of the Crimea, Cherson and Bosporus, that he feared, rather than for the Danubian provinces. As his policy on the Danube was to use the Lombards as a check on the Gepids, so his policy in Scythia was to use another Hunnic people, the Utigurs, as a check on the Kotrigurs. The Utigurs lived beyond the Don, on the east of the Sea of Azov, and Justinian cultivated their friendship by yearly gifts. ", http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/20*.html#ref39
  29. Encyclopedia of the Byzantine Empire, Jennifer Lawler, " Utigurs – Hunnic tribe that lived on the east steppes of Don, related to the Bulgars", стр. 296 https://books.google.hr/books?id=sEWeCQAAQBAJ&pg=PA296&dq=utigurs&hl=en&sa=X&ved=0CCcQ6AEwAjgUahUKEwi427LD25zHAhVEECwKHc3wDFQ#v=onepag e&q=utigurs&f=false
  30. „Great Walls and Linear Barriers“, Peter Spring, " In 460 the Huns split into the Onogurs, Utigurs and Kotrigurs.", стр. 199 https://books.google.hr/books?id=OfmxBgAAQBAJ&pg=PA199&dq=utigurs&hl=en&sa=X&ved=0CCEQ6AEwATgoahUKEwia2MPL75zHAhVEhywKHcRYDHg#v=onepage&q=utigurs&f=false
  31. „A history of the First Bulgarian Empire“, "Book I THE CHILDREN OF THE HUNS " Steven Runciman, стр. 5, „ On Attila’s death, his empire crumbled. His people, who had probably been only a conglomeration of kindred tribes that he had welded together, divided again into these tribes; and each went its own way. One of these tribes was soon to be known as the Bulgars. http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_1_1.htm
  32. The Huns of Justinian: Byzantium, Utigur and Kutrigur, Joseph Ricci (2013) http://connection.ebscohost.com/c/articles/94441061/huns-justinian-byzantium-utigur-kutrigur
  33. Pritsak, 1982: pages: 435, 448 – 449
  34. История на българската държава през средните векове, Том I. История на Първото българско царство. Част I. Епоха на хуно-българското надмощие, Васил Н. Златарски
  35. O. Maenchen-Helfen, The World of the Huns, page 378 : " In one instance we are explicitly told that the Kutrigur and Utigur, called Huns by Procopius, Agathias, and Menander, were of the same stock, dressed in the same way, and had the same language. ", http://www.kroraina.com/huns/mh/mh_1.html
  36. Danish Society for Central Asia’s Electronic Yearbookр 2008, The Hunno-Bulgarian Language, Antoaneta Granberg, pp. 6-11.Хуно-българския език е формиран на северните и западните граници на Китай през 3-5-ти век преди новата ера. Анализът на чуждиците в славянският език показва наличието на директни влияния от различни езикови семейства: тюркски, монголски, китайски и ирански. Хуните и прабългарите са говорили на един и същ език, различен от всички други „варварски“ езици. Когато тюркските племена се появяват по границите на китайската империя през 6 в., хуните и прабългарите вече не са там. Важно е да се отбележи, че тюркският език съдържа хуно-български заеми, но, че те са били получени чрез китайският език, напр. хунското ch'eng-ли ( „Небе“) е заимствано от китайския като Тангри в тюркски. Хуно-българският език проявява не-тюркски и не-алтайски белези. Алтайските езици нямат начални съгласни клъстери, докато хуно-българският има. За разлика от тюркският и монголският език, хуно-българският език още няма начални устни или гърлени издължени съгласни. За разлика от тюркския, той има начално Б с ударение : Багатур (заглавие), boyla (заглавие). За разлика от тюркски, хуно-българският има първоначално Н, което също се среща и в монголския: Negun, Nebul (собствени имена). В обобщение, Антоанета Гранберг заключава, че Хуно-български език няма последователен набор от белези, които да го обединяват с тюркският или монголският език. Нито може да бъде свързан с китайско-Тибетските езици, защото той очевидно не разполага със структура от едносрични думи. „Хуно-българския език“, Антоанета Гранберг The Hunno-Bulgarian language was formed on the Northern and Western borders of China in the 3rd-5th c. BC. The analysis of the loan-words in Slavonic language shows the presence of direct influences of various language-families: Turkic, Mongolian, Chinese and Iranian. The Huns and Proto-Bulgarians spoke the same language, different from all other „barbarian“ languages. When Turkic tribes appeared at the borders of the Chinese empire in the 6th c., the Huns and Proto-Bulgarians were no longer there. It is important to note that Turkic does contain Hunno-Bulgarian loans, but that these were received through Chinese intermediary, e.g. Hunnic ch’eng-li ‘sky, heaven’ was borrowed from Chinese as tängri in Turkic. The Hunno-Bulgarian language exhibits non-Turkic and non-Altaic features. Altaic has no initial consonant clusters, while Hunno-Bulgarian does. Unlike Turkic and Mongolian, Hunno-Bulgarian language has no initial dental or velar spirants. Unlike Turkic, it has initial voiced b-: bagatur (a title), boyla (a title). Unlike Turkic, Hunno-Bulgarian has initial n-, which is also encountered in Mongolian: Negun, Nebul (proper names). In sum, Antoaneta Granberg concludes that Hunno-Bulgarian language has no consistent set of features that unite it with either Turkic or Mongolian. Neither can it be related to Sino-Tibetian languages, because it obviously has no monosyllabic word structure. „The Hunno-Bulgarian Language“, Antoaneta Granberg
  37. The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, (2013, Cambridge University Press) page 141: „Utigurs, Kutrigurs and Onogurs were in all likelihood identical with the Bulgars“, https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false​
  38. The Age of Justinian, J. A. S. Evans, (1996) page 91: "... Utigur or Onogur Bulgars", https://books.google.hr/books?id=jjSDAgAAQBAJ&pg=PA91&dq=onogur+utigur&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwi2uvnJvvbKAhUBWhQKHWHOB-MQ6AEITjAJ#v=onepage&q=onogur%20utigur&f=false
  39. Justinian, John Moorhead, 1994, Taylor&Francis, https://books.google.hr/books?id=aacuAgAAQBAJ&pg=PT180&dq=utigur&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwj2tIS7yvbKAhWKPxQKHf-bD7M4ChDoAQhPMAk#v=onepage&q=utigur&f=false
  40. Byzantium in the Seventh Century, J. F. Haldon, page 47 : "...the Onogur Huns or Bulgars...", https://books.google.co.il/books?id=pSHmT1G_5T0C&pg=PA47&dq=onogur&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q=hun&f=false
  41. Early Medieval Europe, Roger Collins, (1991) page 206: "...Utigur and Kutrigur Bulgars... ", https://books.google.bg/books?id=ZukcBQAAQBAJ&pg=PA206&dq=utigur&hl=en&sa=X&ved=0CEYQ6AEwCDgUahUKEwjDt-3RkZbJAhUBVxoKHW-tBaQ#v=onepage&q=utigur&f=false
  42. The Cambridge History of Greek and Roman Warfare, Volume 2, Philip Sabin, Hans van Wees, Michael Whitby, pages 240,248: " Utigur Bulgars", https://books.google.bg/books?id=4aX-W6AVNv8C&pg=PA606&dq=utigur&hl=en&sa=X&ved=0CFAQ6AEwCTgeahUKEwid_pDUkpbJAhUBCBoKHQ0XB1M#v=onepage&q=utigur&f=false
  43. Armies of the Dark Ages, Ian Heath, ( 1979), page 53: " The Onogurs appeared after the disintegration of the Hunnic empire,...The Onogur tribes toghether with the Kutrigur and Utigur Huns, ....Once independent they adopted the name Bulgar...", https://books.google.bg/books?id=qKdkCgAAQBAJ&pg=PA53&dq=utigur&hl=en&sa=X&ved=0CC8Q6AEwBDhuahUKEwj7-an4lZbJAhUBgBoKHT4fD4M#v=onepage&q=utigur&f=false
  44. „The Huns, Rome and the Birth of Europe“, 2013, Hyun Jin Kim, https://books.google.bg/books?id=fX8YAAAAQBAJ&pg=PA9&source=gbs_toc_r&redir_esc=y#v=onepage&q=utigurs&f=false, page 57, page 138, page 140-141, page 254 : " That the Utigurs and Kutrigurs formed the two main wings of the same steppe confederacy is proved by the foundation legend told by Procopius regarding the ethnogenesis of the two tribal groupings. He states that before the formation of both entities power in the steppe was concentrated in the hands of a single ruler ( presumably he is referring here to Ernak, son of Attila ), who then divided the power/empire between his two sons called Utigur and Kutrigur "
  45. The History of the Decline and Fall of the Roman Empire, Volume 4, Edward Gibbon, page 537: " And both Procopius and Agathias represent Kotrigurs and Utigurs as tribes of Huns. There can be no doubt Kutrigurs, Utigurs and Bulgars belong to the same race as the Huns of Attila and spoke tongues closely related, – were in fact Huns. They had all been under Attila's dominion", https://books.google.bg/books?id=j83oF6YQI68C&dq=utigurs&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false
  46. Justinian and Theodora, Robert Browning, page 160 : "The Huns of Attila, and their descendants the Bulgars, the Kutrigurs and the Utigurs, were pastoral peoples of the steppe and semi-desert lands of central Asia, who had been driven westwards in search of new pastures by a combination of factors. The progressive desiccation of their ancient home, and in particular of the Tarim Basin, reduced the grazing land available. ", https://books.google.bg/books?id=gOIMSWMtow0C&pg=PA158&dq=utigurs&hl=en&sa=X&ved=0CCwQ6AEwAzgKahUKEwiRrunKvo7HAhWrF9sKHSH-A6o#v=onepage&q=utigurs&f=false
  47. Menandri Fragmenta. Excerpta de legationibus. – Ed. C. de Boor. Berolini, 1903, p. 170
  48. Royal Anthropological Institute of Great Britain and Ireland, 1971, Volume 3, page 459 : "... Utigur and Unnugari are used as common synonyms for the same tribe. Again, the Unnugari are also called Unugunduri and Unungunduri.", https://books.google.bg/books?id=m_6zAAAAIAAJ&q=utigurs&dq=utigurs&hl=en&sa=X&redir_esc=y
  49. Nisephorus Patriarcha. Breviarium. Ed. C. de Boor, p. 24
  50. The Early Medieval Balkans, John Van Antwerp Fine, The University of Michigan Press (2000), page 66: " Meanwhile in the Steppes and the region around the sea of Azov dwelled the Onogur Bulgars. They were seminomadic,ethnically mixed people under a Bulgar chief. According to their traditions their ruling family, known as the house of Dulo, was descended from Attila the Hun. Though the scholars have advanced many theories, the origin and meaning of the name Dulo remain obscure. In 635 the Onogur chief Kovrat led a revolt against the Avars which succeeded in driving them from his land and putting an end to Avar suzerainty over the Onogurs", https://books.google.hr/books?id=Y0NBxG9Id58C&pg=PA66&dq=onogur&hl=en&sa=X&ved=0CB8Q6AEwATgoahUKEwistou42ZPJAhWGWiwKHUbUDxI#v=onepage&q=onogur&f=false
  51. Bulgarian Centuries, Volume 1, https://books.google.com/books?id=NeIVAQAAMAAJ&q=kubrat+dulo&dq=kubrat+dulo&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjGnJab6fnKAhUH6Q4KHfNIBeg4FBDoAQgcMAA
  52. Otto Maenchen-Helfen, The World of the Huns, стр. 415 : „Ernak has often been identified with Ирникь in the Bulgarian Princes' List.“ https://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&pg=PA415&dq=Ernak&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q=Ernak&f=false
  53. Runciman (Book I THE CHILDREN OF THE HUNS) 1930, p. 4: „Attila was proudly called cousin, if not grandfather, by them all. Of all these claims, it seems that the Bulgars’ is the best justified; the blood of the Scourge of God flows now in the valleys of the Balkans, diluted by time and the pastoral Slavs.“ http://www.promacedonia.org/en/sr/
  54. „The Huns, Rome and the Birth of Europe“, 2013, Hyun Jin Kim, page 140 :" The same is likely to have been the case among the Utigurs and Kutrigurs who under Attilid rule had even more justification for claiming the imperial mantle of the Huns of Europe.", https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false
  55. „The World of the Huns“, Otto Maenchen-Helfen, (1973, University of California Press, Berkeley page 4: „But considering that Themistius, Claudian, and later Procopius called the Huns Massagetae,...“, https://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&q=hun#v=onepage&q=Massagetae&f=false
  56. SINO-PLATONIC PAPERS, Number 127 October, 2003, page 22-24, http://www.sino-platonic.org/complete/spp127_getes.pdf
  57. Mallory, J. P.; Mair, Victor H. (2000), The Tarim Mummies: Ancient China and the Mystery of the Earliest Peoples from the West, London: Thames & Hudson. pages 98-99 откъс за свободно четене тук :"Da (Greater) Yuezhi or in the earlier pronunciation d'ad-ngiwat-tieg, has been seen to equate with the Massagetae who occupied the oases and steppelands of West Central Asia in the time of Herodotus; here Massa renders an Iranian word for "Great," hence "Great Getae." ... Others have seen in this word an attempt to capture in Chinese the name of a tribe that is rendered in Greek as the Iatioi who are recorded in Ptolemy's geography. The original pronunciation has been reconstructed as gwat-ti or got-ti or gut-si, which opens up distant lexical similarities with the Goths (the German tribes of northern and eastern Europe), the Getae (the Dacian, i.e., Balkan, tribes northwest of the Black Sea), the Guti (a people on the borderlands of Mesopotamia), the Kusha (our Kushans), the Gushi (a people mentioned in Han texts and regarded as brigands along with the peoples of Kroran), or a combination of some but not all of the above", http://www.sino-platonic.org/abstracts/spp127_getes.html
  58. Pulleyblank, 1966, p. 18
  59. Yu. A. Zuev, EARLY TURKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, p.38 and p.62 : " The Utigurs of Menandr are Uti, associated with Aorses of the Pliny „Natural history“ (VI, 39). The word Uti was a real proto-type of a transcription Uechji < ngiwat-tie < uti (Pulleyblank, 1966, p. 18) "http://s155239215.onlinehome.us/turkic/29Huns/Zuev/ZuevEarly1En.htm
  60. "Тарим и Бактрия-в търсене на Българската прародина", Петър Голийски, http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Golijski_Tarim_i_Baktria.pdf
  61. http://www.protobulgarians.com/Kniga%20AtStamatov/Prarodina.htm
  62. The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, https://books.google.hr/books?id=CrUdgzSICxcC&printsec=frontcover&dq=The+World+of+the+Huns:+Studies+in+Their+History+and+Culture&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjhkKHtgqXMAhUGfywKHYB5AD8Q6AEIGzAA#v=onepage&q=artificially%20deformed%20skulls&f=false
  63. Paleoneurosurgical aspects of Proto-Bulgarian artificial skull deformations, Journal of Neurosurgery, http://thejns.org/doi/abs/10.3171/2010.9.FOCUS10193
  64. " Cranial vault modification as a cultural artifact", C. Torres-Rouff and L.T. Yablonsky, HOMO – Journal of Comparative Human Biology, Volume 56, Issue 1, 2 May 2005, Pages 1 – 16 http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0018442X04000460; извадки от статията за свободно четене : http://s155239215.onlinehome.us/turkic/65_Craniology/YablonskyTracingHunsEn.htm
  65. Khodjaiov 1966; Ginzburg & Trofimova 1972; Tur 1996р http://s155239215.onlinehome.us/turkic/65_Craniology/YablonskyTracingHunsEn.htm
  66. The Cambridge History of Early Inner Asia, Volume 1, Denis Sinor, стр. 172: „A striking resemblance may also be noted in the deformed heads of the early Yueh-chih and Hephthalites kings on their coinage“,https://books.google.bg/books?id=ST6TRNuWmHsC&printsec=frontcover&dq=cranial+deformation+Yueh-Chih&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjApt2UmLrMAhWM8RQKHdvQBr04ChDoAQg9MAc#v=onepage&q=Yueh%20Chih&f=false
  67. http://www.dandebat.dk/eng-dan11.htm
  68. Hyun Jin Kim (2013). The Huns, Rome and the Birth of Europe. Cambridge University Press. ISBN 9781107009066, страница 33
  69. „The Kushan civilization“, Buddha Rashmi Mani, page 5: „A particular intra-cranial investigation relates to an annular artificial head deformation (macrocephalic), evident on the skulls of diverse racial groups being a characteristic feature traceable on several figures of Kushan kings on coins.“, https://books.google.bg/books?id=J_YtAAAAMAAJ&q=kushan+deformation&dq=kushan+deformation&hl=en&sa=X&redir_esc=y
  70. http://www.transoxiana.org/Eran/Articles/benjamin.html
  71. The Yüeh-Chih Problem Re-Examined, Otto Maenchen-Helfen, Journal of the American Oriental Society Vol. 65, No. 2 page 81 http://www.jstor.org/stable/593930?seq=11#page_scan_tab_contents
  72. Artificially Deformed Crania From the Hun-Germanic Period (5th–6th Century AD) in Northeastern Hungary, Mónika Molnár, M.S.; István János, Ph.D.; László Szűcs, M.S.; László Szathmáry, C.Sc., http://www.medscape.com/viewarticle/823134_4
  73. „Khazaria in the Ninth and Tenth Centuries“, Boris Zhivkov , page 30, https://books.google.bg/books?id=7Du2CAAAQBAJ&pg=PA30&dq=yuezhi+deformation&hl=en&sa=X&ved=0CDAQ6AEwA2oVChMI1qLS7L71xwIVBLgaCh0FjwTZ#v=onepage&q=yuezhi%20deformation&f=false
  74. Yuezhi on Bactrian Embroidery from Textiles Found at Noyon uul, Mongolia – 2012 година Sergey A. Yatsenko Russian State University for the Humanities, Moscow http://www.silkroadfoundation.org/newsletter/vol10/srjournal_v10.pdf - страница 41, параграф 2 : "Основният цвят гама на изображенията е комбинация от червено / розово и бяло, което е характерно за бактрийски Юечжи. Освен това, съществува определена симетрия на тези два основни цветове. По този начин, ако дадено лице има червен кафтан, а след това обувките му също са червени, но той има бели панталони и бял колан, и, от друга страна, ако той е с бял кафтан и обувки, панталона и колана са червени. Индивидите в „цивилен“ костюм (т.е. не е броня) се редуват с цвета на основния горната част на тялото дрехи в строг ритъм (първият бял, после червено)."; "The basic color gamma of the depictions is a combination of red/rose and white, which is characteristic for the Bactrian Yuezhi. Furthermore, there is a definite symmetry of these two basic colors. Thus, if an individual has a red caftan, then his shoes are also red but he has white trousers and a white belt, and, on the other hand, if he has a white caftan and shoes, the trousers and belt are red. Individuals in a „civilian“ costume (that is, not armor) alternate the color of the basic upper body clothing in a strict rhythm (first white, then red)."
  75. Senior, R. Indo-Scythian Coins and History,London, 2001, p.xxvii
  76. ENCYCLOPÆDIA BRITANNICA, Bulgar People, http://www.britannica.com/topic/Bulgar
  77. "Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian origin for Ancient (Proto-) Bulgarians", D. V. Nesheva, S. Karachanak-Yankova, M. Lari, Y. Yordanov, A. Galabov, D. Caramelli, D. Toncheva, http://digitalcommons.wayne.edu/cgi/viewcontent.cgi?
  78. "Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry", Sena Karachanak et.al., http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779
  79. Until recently, it was considered that proto-Bulgarians, who founded the Danubian (Asparukh) Bulgaria (ancestor of thepresent-day Bulgaria) in the late 7th century AD, were a sparse Turkic population, which took the leadership and ruled over much more numerous Slavic populations living in the same area. From this scenario arose the notion that proto-Bulgarians did not play asignificant role in the formation of the gene pool of contemporary Bulgarians.... Proto-Bulgarians were a numerous people (Beshevliev 1993; Daskalov 2011; Dujchev 1963; Petrov and Gjuzelev 1979), comprising 32–60% of the population of Danubian Bulgaria (Dimitrov 2005; Rashev 1993). As history lacks examples of advanced, developed populations, such as proto-Bulgarians, being assimilated by tribes that are at an early stage of social development, like the Balkan Slavic tribes, it is unlikely that proto-Bulgarians were subsumed by such a group... Obviously.. proto-Bulgarians played a substantial role in the formation of the Bulgarian people.
  80. Морев, Пр. Митовете на демитологизатора. – Простори, май 2006 г.
  81. Furthermore, writings from ancient Greek, old German, old Khazar, and Proto-Bulgarian authors suggest that proto-Bulgarians were a numerous people (Beshevliev 1993; Daskalov 2011; Dujchev 1963; Petrov and Gjuzelev 1979), comprising 32–60% of the population of Danubian Bulgaria (Rashev 1993; Dimitrov 2005).
  82. Божидар Димитров за изследване на БАН: Копелета, има пари за усвояване! 11.10.2013 г. Новини.Бг.
  83. Флагман.бг, 11 октомври 2013 г., Професори се карат за кости, гени и пари от Италия.
  84. Science, 14 February 2014, Vol. 343 no. 6172, p. 751, A Genetic Atlas of Human Admixture History, Garrett Hellenthal at al.: " CIs. for the admixture time(s) overlap but predate the Mongol empire, with estimates from 440 to 1080 CE (Fig.3.) In each population,one source group has at least some ancestry related to Northeast Asians, with ~2 to 4% of these groups total ancestry linking directly to East Asia. This signal might correspond to a small genetic legacy from invasions of peoples from the Asian steppes (e.g., the Huns, Magyars, and Bulgars) during the first millennium CE."
  85. Garrett Hellenthal, George B. J. Busby, Gavin Band, James F. Wilson, Cristian Capelli, Daniel Falush, and Simon Myers. „A Genetic Atlas of Human Admixture History.“ Science 343:6172 (February 14, 2014): pages 747 – 751. The researchers' GLOBETROTTER statistical tool confirmed that Chuvashes carry both "very ancient East Asian ancestry prior to 500BC, in the case of Russia at least, and a recent event, consistent with approximately Mongol-empire era admixture.".
  86. Bayazit Yunusbayev et al., „The Genetic Legacy of the Expansion of Turkic-Speaking Nomads across Eurasia.“ PLoS Genetics 11:4 (April 21, 2015): e1005068. "The Chuvash received their Turkic ancestry around the year 816, according to its admixture analysis in S4 Table. This ancestry stems from the region of South Siberia and Mongolia. They are also related to nearby non-Turkic peoples. [...] Chuvashes, the only extant Oghur speakers showed an older admixture date (9th century) than their Kipchak-speaking neighbors in the Volga region. According to historical sources, when the Onogur-Bolgar Empire (northern Black Sea steppes) fell apart in the 7th century, some of its remnants migrated northward along the right bank of the Volga river and established what later came to be known as Volga Bolgars, of which the first written knowledge appears in Muslim sources only around the end of the 9th century. Thus, the admixture signal for Chuvashes is close to the supposed arrival time of Oghur speakers in the Volga region. [...]"
  87. Arnaiz-Villena; et al. (June 2003). „HLA Genes in the Chuvashian Population from European Russia: Admixture of Central European and Mediterranean Populations“. Human Biology 75 (3): 375 – 392. doi:10.1353/hub.2003.0040. ISSN 1534 – 6617. PMID 1452720.
  88. Evidence that a West-East admixed population lived in the Tarim Basin as early as the early Bronze Age, Chunxiang Li et al. (incl. Victor H Mair(Виктор Мейър) ) http://bmcbiol.biomedcentral.com/articles/10.1186/1741-7007-8-15
  89. On Tocharian origins, http://dienekes.blogspot.bg/2011/05/on-tocharian-origins.html
  90. Hemphill, Brian E.; Mallory, J.P. (2004), "Horse-mounted invaders from the Russo-Kazakh steppe or agricultural colonists from Western Central Asia? A craniometric investigation of the Bronze Age settlement of Xinjiang", American Journal of Physical Anthropology 125, pp. 199ff. "This study confirms the assertion of Han [1998] that the occupants of Alwighul and Krorän are not derived from proto-European steppe populations, but share closest affinities with Eastern Mediterranean populations. Further, the results demonstrate that such Eastern Mediterraneans may also be found at the urban centers of the Oxus civilization located in the north Bactrian oasis to the west. Affinities are especially close between Krorän, the latest of the Xinjiang samples, and Sapalli, the earliest of the Bactrian samples, while Alwighul and later samples from Bactria exhibit more distant phenetic affinities. This pattern may reflect a possible major shift in interregional contacts in Central Asia in the early centuries of the second millennium BCE.", http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/ajpa.10354/abstract
  91. The Hunnic Language of the Attila Clan, OMELJAN PRITSAK, 1) езикът на дунавските българи е бил хунски език (стр. 444) 2) езикът на дунавските българи е имал суфикс /mA/ със същото значение като средновековният тюркски суфикс /mAt/ (най-големият измежду)(стр. 433) 3) в хуно-българският език /r/ в съгласните срички изчезва (стр. 435) 4) в хуно-българският език има тенденция за развитие на di > ti > ći ( стр. 436) 5) в хуно-българският език е имало гласна метатеза bli- < *bil (стр. 443) 6) в хуно-българският език е имало начално g (стр. 449) 7) една от типичните черти на хуно-българската лингвистична група е наличието на струпване в началната позиция на думата(стр. 460) 8) хунският език споделя ротацизъм с монголският, старобългарският и чувашкият езици. (стр. 470), http://projects.iq.harvard.edu/files/huri/files/vvi_n4_dec1982.pdf
  92. THE PEOPLES OF THE STEPPE FRONTIER IN EARLY CHINESE SOURCES, Edwin G. Pulleyblank, University of British Columbia, (1999), page 37: "... there is almost certainly a lineal connection between the Northern Xiongnu who moved westward out of contact with the Chinese in the second century and the Huns who later appeared in Eastern Europe. Apart from the ruling group that bore the name Hun, however, the European Huns undoubtedly included other tribes with different ethnic affinities...", page 49 : " (1) that for various reasons it was very unlikely that the Xiongnu language was Turkic or Mongolian or any form of Altaic, (2) that there might be validity in the suggestion of Louis Ligeti that the Xiongnu language was related to Ket and other now extinct Yeniseian languages of Siberia, (3) that the Xiongnu language had bequeathed a number of important culture words to the later Turkic and Mongolian steppe empires, including Turkish tängri, Mongolian tenggeri ‘heaven’ and titles such as tarqan and tegin and kaghan"
  93. The Languages and Writing Systems of the Tarim Basin, Matthew Anderson, SINO-PLATONIC PAPERS, 2012, page 5 : http://www.sino-platonic.org/complete/spp228_silk_roads.pdf

Вижте още