Гьоктюрки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Гоктюрки)
Направо към: навигация, търсене

Гьоктюрките (или коктюрки, „небесни тюрки“) (старотюркски: Kök Türk), наричани и тюркюти или само тюрки, са народност, първоначално обитавала Алтай, създала в средата на 6 век Тюркския хаганат под ръководството на Бумин хан. Елитът на гьоктюрките води началото си от няколко рода, включително ханската династия Ашина, които произлизат от южните хунну и се преселват в Алтай от Цинхай. Коктюрките, известни още като тюркюти (нарочно въведен ретроним, за разграничаване от тюрките по принцип) не са първите исторически възникнали тюрки. Родът Ашина е владетелската династия на Тюркския хаганат на гоктюрките. Те стават известни в началото на 6 век, когато водачът им Бумън каган се разбунтува срещу Жоужан. След смъртта на Бумън през 552 г., неговите наследници Мукан каган и Истеми хан продължават династията. Според редица изследователи родът-основател Ашина има ирански произход и произхожда от древните тохарските племена на усуните.[1][2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Зуев Ю.А. Тамги лошадей из вассальных княжеств (Перевод из Китайского сочинения 8 – 10 вв. Танхуйао, том 3, глава (цзюанъ) 72, стр. 1305 – 1308)
  2. Findley, Carter Vaughin. The Turks in World History. Oxford University Press, 2005. ISBN 0-19-517726-6.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Édouard Chavannes: Documents sur les Tou-kiue (Turcs) occidentaux (= Sbornik Trudov Orchonskoj Ėkspedicii. Bd. 6). Académie Impériale des Sciences, St. Petersburg 1903 (Nachdruck. Adrien-Maisonneuve, Paris 1941).
  • René Giraud: L'Empire des Turcs Célestes. Les Règnes d'Elterich, Qapghan et Bilgä (680 – 734). Contribution à l'Histoire des Turcs d'Asie Centrale. Adrien-Maisonneuve, Paris 1960.
  • René Grousset: Die Steppenvölker. Attila, Dschingis Khan, Tamerlan. Magnus-Verlag, Essen 1975.
  • Elçin Kürsat-Ahlers: Zur frühen Staatenbildung von Steppenvölkern. Über die Sozio – und Psychogenese der eurasischen Nomadenreiche am Beispiel der Xiongnu und Göktürken, mit einem Exkurs über die Skythen (= Sozialwissenschaftliche Schriften. Bd. 28). Duncker & Humblot, Berlin 1994, ISBN 3-428-07761-X (Zugleich: Hannover, Universität, Dissertation, 1992).
  • Liu Mau-Tsai: Die chinesischen Nachrichten zur Geschichte der Ost-Türken (T'u-küe) (= Göttinger asiatische Forschungen. Bd. 10, 1 – 2, ZDB-ID 503905 – 8). 2 Bände (Bd. 1: Texte. Bd. 2: Anmerkungen, Anhänge, Index.). O. Harrassowitz, Wiesbaden 1958.
  • Ali Kemal Meram: Göktürk İmparatorluğu (= Milliyet Yayin Ṣti. Yayinlari. Tarih Dizisi. Bd. 35, ZDB-ID 2394701 – 9). Milliyet Yayinlari, Istanbul 1974.
  • Edward H. Parker: A thousand years of the Tartars. S. Low, Marston & Co., London 1895 (Nachdruck. Routledge, London u. a. 1996, ISBN 0-415-15589-4).
  • Wolfgang Scharlipp: Kurzer Überblick über die buddhistische Literatur der Türken. In: Materialia Turcica. Bd. 6, 1980, ISSN 0344-449x, S. 37 – 53.
  • Wolfgang-Ekkehard Scharlipp: Die frühen Türken in Zentralasien. Eine Einführung in ihre Geschichte und Kultur. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1992, ISBN 3-534-11689-5.
  • Denis Sinor: Inner Asia. History – Civilisation – Language. A syllabus (= Indiana University Publications. Uralic and Altaic Series. Bd. 96, ISSN – 8486 0445 – 8486). Indiana University, Bloomington 1969.
  • Denis Sinor (Hrsg.): The Cambridge History of Early Inner Asia. Cambridge University Press, Cambridge u. a.;
    • Band 1: From the earliest times to the rise of the Mongols. 1990, ISBN 0-521-24304-1 (auch: ebenda 1994), (bis jetzt nur dieser Band erschienen).
  • Sören Stark: On Oq Bodun. The Western Türk Qaghanate and the Ashina Clan. In: Archivum Eurasiae Medii Aevi. Bd. 15, 2006/2007, ISSN – 8822 0724 – 8822, S. 159 – 172.
  • Sören Stark: Die Alttürkenzeit in Mittel – und Zentralasien. Archäologische und historische Studien (= Nomaden und Sesshafte. Bd. 6). Reichert, Wiesbaden 2008, ISBN 978-3-89500-532-9.