Георги Пизидийски
| Георги Пизидийски Γεώργιος Πισιδησ | |
| Роден |
580 г.
|
|---|---|
| Починал | 634 г.
|
Георги Пизидийски (на гръцки: Γεώργιος Πισιδησ, починал окол 631/34 г.) е византийски поет от VII век, живял и творил по времето на император Ираклий (610 – 641).[1]
Роден вероятно в Антиохия Пизидийска, Мала Азия, но живял и творил в Константинопол, където бил дякон, скевофилакс (пазител на свещените съсъди), референдарий и хартофилакс на „Света София“; личен приятел на император Ираклий и патриарх Сергий I.[2]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Георги Пизидийски оставил богато литературното наследство, от което до днес са съхранени девет, различни по големина поеми с политическо, философско-богословко, догматико-полемическо и историческо съдържание.[3] Автор е и на няколко епиграми и едно похвално слово в проза.
Най-значимите му исторически произведения са поемите За персийския поход, За аварската война и Ираклиада. Историческите му поеми са написани в необичайния дотогава за този жанр ямбически триметър и имат панегиричен характер, а по-късно били използвани като източник на информация от Теофан Изповедник и Свидас.[3]
Поемата За персийския поход (De expeditione Persica / Expeditio persica)[4]е написана по повод първата военна експедиция на император Ираклий срещу Персия от 620 г. Това е най-ранната и най-обемната поема на Георги Пизидийски, състояща се от 1088 стиха, която освен това била разделена на три песни (ακροάσεις) по примера на античните образци. От съдържанието на някои стихове става ясно, че Георги Пизидийски не само бил съвременник на събитието, но и лично е участвал в експедицията, вероятно като придворен поет.[5]
Поемата За аварската война (De Bellum Avaricum)[6], завършена през 627 година, е посветена на обсада на Цариград от авари и перси през юли-август 626 г. Стихотворението се състои от 641 стиха и се отличава с реторическия си стил и натруфен език. В него поетът възхвалява Богородица като главен стратег в отбраната на града, но в същото време величае императора и особено патриарх Сергий, на когото, изглежда, било посветено самото произведение. Войната с аварите не е описана подробно, а с помощта на алегории са пресъздадени отделни моменти от нея. Освен това тук Пизидийски дава важна информация, че освен славяни, в похода на аварите участвали и българите.[7]
Своята Ираклиада (Heraclias)[8] Пизидийски е написал по повод на последното нападение на персийския цар Хосров II и на неговата смърт по време на Ираклиевото царуване. Новините за смъртта на персийския цар достигнали Константинопол през май 628 година, която може да се приеме за годината на написването на поемата. Творбата се състои от две песни с общо 471 стиха. В първата част поетът тълкува значението на радостната новина за смъртта на персиеца и възхвалява Ираклий, а във втората възпява заслугите на императора, като започва от начолото на неговото управление през 610 г.[9]
От запазените по-кратки исторически поеми на Пизидийски са За възвръщането на Светия кръст[10], посветена на връщането на Животворния кръст от Персия в Йерусалим, направено от Ираклий през 628 г., За връщането на царя Ираклий от Африка[11], За Бон патрикий[12]
Към края на живота си Пизидийски започнал да проявява интерес към религиозната тематика: съставя Химн за Христовото възкресение[13], в което поетът призовава наследника на Ираклий – Флавий Константин, да следва стриктно стъпките на баща си. Оставил един ямбически Шестоднев или Сътворение[14] върху сътворението на света, посветен на патриарх Сергий. Автор е на хекзаметрическата поема За суетата на живота[15], на За човешкия живот[16], и Във Влахернската църква[17]. От Георги Пизидийски е запазена и поема с полемичен характер, насочена срещу антиохийския патриарх Северий и неговия монофизитизъм[18], още 108 епиграми и кратки стихотворения[19], една от които е епиграмата За себе си.[20] Георги Пизидийски съставил и едно произведение в проза – Похвала за свети Анастасий мъченик [21]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ODB, с. 838, George of Pisidia (B.B.).
- ↑ Византијски извори, с. 152, XI Георгије Писида; ODB, с. 838, George of Pisidia (B.B.).
- ↑ а б Византијски извори, с. 152, XI Георгије Писида; ГИБИ III 1960, с. 56, Георги Пизидийски.
- ↑ Надслов на средногръцки: Εἰς Ἡράκλειον τὸν βασιλέα καὶ εἰς τοὺς Περσικοὺς πολέµους καὶ ὅτε ἐξήρχετο ἀπὸ τῆς πόλεως или Εἰς τὴν κατὰ τῶν Περσῶν ἐκστρατείαν Ἡρακλείου τοῦ βασιλέως ακροάσεις τρεις (на латински: De Expeditione Heraclii Imperatoris contra Persas Libri tres)
- ↑ Византијски извори, с. 152, XI Георгије Писида.
- ↑ на средногръцки: Πόλεμος Ἀβαρικός или Ἀβαρικά с пълен надслов на средногръцки: Εἰς τὴν γενοµένην ἔφοδον τῶν βαρβάρων καὶ εἰς τὴν αὐτῶν ἀστοχίαν, ἤτοι ἔκθεσις τοῦ γενοµένου πολέµου εἰς τὸ τεῖχος τῆς Κωνσταντινουπόλεως µεταξὺ Ἀβάρων καὶ τῶν πολιτῶν (на латински: De invasione facta a barbaris ac de frustrato eorum consilio, sive expositio belli quod gestum est ad moenia Constantinopoleos inter Abares et Cives) или на български: За обсадата, извършена от варварите, и за нейната несполука или изложение за войната пред стените на Цариград между аварите и гражданите (Виж: Васил Гюзелев. Съчинения в пет тома. Том 5. Средновековна поезия от и за българите. София: Захарий Стоянов, 2015, с. 61-66)
- ↑ Византијски извори, с. 152, XI Георгиј Писида; ГИБИ III 1960, с. 56, Георги Пизидийски.
- ↑ на средногръцки: „Ἡρακλιάς“, „Εἰς Ἡράκλειον τὸν Βασιλέα“ или „Ἡρακλιάδος Ἀκροάσεις δύω“ (на латински: De Heraclio Imperatore или Heracliadis Libri Duo) с пълен надслов на средногръцки: Ἡρακλειάς, ἤτοι εἰς τὴν τελείαν πτῶσιν Χοσρόου τοῦ βασιλέως Περσῶν (на латински: Heraclias sive de Extremeo Chosroae Persarum Regis Excidio)
- ↑ Византијски извори, с. 153, XI Георгије Писида.
- ↑ на средногръцки: Αὐτοσχέδιοι πρὸς τὴν γενομένην ἀνάγνωσιν τῶν κελεύσεων χάριν τῆς ἀποκαταστάσεως τῶν τιμίων ξύλων (на латински: In restitutionem sanctae crucis)
- ↑ на средногръцки: Πρὸς Ἡράκλειον τὸν βασιλέα ἐπανελθόντα ἀπὸ Ἀφρικῆς καὶ βασιλεύσαντα καὶ κατὰ Φωκᾶ βασιλέως (на латински: In Heraclium ex Africa redeuntem)
- ↑ на средногръцки: Εἰς Βόνον πατρίκιον καὶ τοποτηρητὴν τοῦ βασιλέως (на латински: In Bonum patricium)
- ↑ Ύμνος εἰς τὴς ἁγίαν το̂ Χριστον̂ τοῦ Θεον̂ ἡμῶν ἀνάστασιν (In Sanctam Jesu Christi, Dei Nostri, Resurrectionem)
- ↑ на средногръцки: „Ἑξαήμερον“, „Εἰς τὴν Ἑξαήμερον“ или „Ἑξαήμερον ἤτοι Κοσμουργία“ (на латински: Hexaemeron, In Hexaemeron или Opus Sex Dierum seu Mundi Opificium)
- ↑ на средногръцки: Εις τον μάταιον βίον (на латински: De Vanitate Vitae)
- ↑ на средногръцки: Εις τὸν άνθρώπινον βίον (на латински: De vita humana
- ↑ на средногръцки: Εἰς τὸν ἐν Βλαχέρναις ναὸν (на латински: In Templum Deiparae Constantinopoli in Blachernis situm)
- ↑ на средногръцки: Κατὰ Σευήρον или Κατά δυσσεβούς Σευήρου Ἀντιοχείας (на латински: Contra Severum или Contra Imperium Severum Antiochiae))
- ↑ Ntentos 2014, с. 50.
- ↑ на средногръцки: Εις εαυτόν
- ↑ на средногръцки: Ἐγκώμιον εἰς τὸν ἅγιον Ἀναστάσιον μάρτυρα или Βίος καὶ πολιτεία καὶ ἄθληδις τοῦ ἁγίου καὶ ἐνδόσου ὁσίον μάρτυρος Ἀναστασίου τοῦ μαρτυρήσαντος ἐν Πέρσιδι (на латински: Encomium in Sanctum Anastasium Martyrem или Vita, Institutum, et Certamen Sancti, Gloriosi, et Venerabilis Martyris Anastasii, qui in Perside Martyrium passes est)
Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]
- Гръцки извори за българската история, Т. III. София: БАН, 1960, http://www.promacedonia.org/gibi/3/index.html
- ((sr)) Византијски извори за историју народа Југославије, Т. I. Београд, 1955, http://macedonia.kroraina.com/viinj/viinj_1.pdf
- ((el)) Νοβακόπουλος, Μ. (7 февруари 2020). Γεώργιος Πισίδης: Ένας Βυζαντινός Όμηρος για τα έπη του Ηρακλείου. – Cognosco Team, https://cognoscoteam.gr/archives/16831, посетен на 15 октомври 2023
- ((el)) Ntentos, Dimos (2014). Όψεις αυτοαναφορικότητας στην Expeditio Persica του Γεωργίου Πισίδη. – Diogenes, 2, 2014, 48 – 71, ISSN 2054-6696, https://gembirminghamdotorg.files.wordpress.com/2014/01/diogenes-2-article-dn.pdf
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- ((en)) Smith, William (ed) (1873). Geor'gius Pisida. A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology. – Persus dIgital Library, http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0104%3Aalphabetic+letter%3DG%3Aentry+group%3D6%3Aentry%3Dgeorgius-bio-65, посетен на 15 октомври 2023
Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Пизидийски. За обсадата, извършена от варварите, и за нейната несполука или изложение за войната пред стените на Цариград между аварите и гражданите. – Във: Васил Гюзелев. Съчинения в пет тома. Том 5. Средновековна поезия от и за българите. София: Захарий Стоянов, 61-66