Направо към съдържанието

Уногундури

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Уногундурите представят отделно племе или орда от групата Burgr, които според Псевдозахарий са живели, в средата на VI век на север от Кавказ. Уногундурите са същите – „Unugur“ (Приск и Агатий, Теофилакт Симоката, Псевдозахарий) и Hunuguri (Йордан) от VI век, които се поместват в Кавказ между племето – „Barsalia“ (кавказките алани) и савирите. Тяхното отечество – „patria Onogoria“ (Равенски географ) се описва като съседно на най-високата част в областта на Меотида, което означава, че техните живелища ще трябва да търсим по северните склонове на Среден Кавказ.

Племето уногундури е принадлежало към прабългарите от източния клон (кутригурите-западен, утигурите-източен). След като Тюркския хаганат покорява утигурите (които са били главното, представителното племе), уногундурите начело, на които застава хан Кубрат започват действия против тюрките. Това става с известна подкрепа от страна на Византия. Утигурите още от времето на Юстиниан I са в добри отношения с империята. Когато тюрките настъпват Кубрат е изпратен с вуйчо си Органа в Константинопол. Византия е спомогнала Кубрат да се върне начело на племето си и да отблъснат тюрките.

Впоследствие уногундурите заемат първо, главно място между обединените прабългарски племена или орди при образуването на Стара Велика България.

  • Васил Н. Златарски (I изд. София 1918; II изд., Наука и изкуство, София 1970, под ред. на Петър Хр. Петров)