Елак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елак
Хунски владетел
Лични данни
Управление 453-454 г.
Други титли хан
Роден
около 425 г.
Починал
Около 454\455 г.
Недао, Панония
Предшественик Атила
Наследник Денгизих и Ирник
Семейство
Династия Дуло
Потомци Аудан

Елак (Ellac, Elac, Ellak; * 425; † 454 в битката при р. Недао в Панония) е най-възрастният син на хунския крал Атила и кралица Крека, като в историята често се среща и с името "Илак" (Illak). Той има син, който се казва Аудан.

По времето на мисия на Приск в столицата на Атила, поради византийски интриги в централната част на Държавата-Северното Причерноморие, на Елак се наложило да въведе ред. На връщане, обаче, паднал от коня и си счупил дясната ръка.

Елак е най-големия син на Атила и негов наследник на владетел на Хунската държава след неговата смърт. По това време започва разпада на Хунската държава, тъй като много племена се отделят от нея. Елак влиза в конфликт с братята си – Денгизик и Ернак, което принуждава двамата братя да напуснат пределите на Хунската държава и да търсят нови земи за своите хора. През 454 – 455 годиан започва Германската революция – крал Ардарик (крал на гепидите) поставя началото на революция срещу господството на Хуните и подкрепен от Византийския император Маркиан в битка сред степите на Панония, край река Недео, хунският вожд и водач Елак е убит в битката, като войските му са разгромени.

След убийството на Ернак, държавната отговорност поема вторият син на Атила - Денгизик. Генералите отцепници, които отказали да се подчинят на заповедите на Елак и били твърдо убедени, че отговорността и възмездието за смъртта на Атила следва да понесе Рим, те се организирали и го опустошили. Това е т.н. нашествие на “вандалите” на ГЕЙЗЕ-РИК и ХУНЕ-РИК. Първият от тези двама генерали, които носят отговорност за опустошението на Рим, има готски произход. Вторият генерал е от хунски произход. Неговите армии, /в състав етничеки монголоидни хуни и индоевропеидни алани/, след опустошаването на Рим, по споразумение на двамата пълководци, са пренасочени към северното крайбрежие на Африка с цел да бъде превзет укрепения град Картаген. Монголоидните хуни и индоевропеидните Алани, впоследствие създават особенният конгломерат- Арабите, които се връщат в стари родни места.

След падението, братята на Елак – Денгизик и Ернак след преговори с германския крал Ардарик успяват да постигнат мир – той се съгласява да свали обсадата, като в замяна двамата братя му предават войниците от другите съюзнически племена на хуните. Съгласно мирните споразумения с германския крал Ардарик, Денгизик и Ернак трябва да напуснат териториите на Унгария и Италия с техния народ. Много хунски племена остават в тези територии и се смесват с мествното население.

Вследствие войната, териториите на Гепидите, Херулите, Скириите и Остготите са дадени на Византийския император Маркиан, за да служат като буферна зона срещу останките от Хунската държава, Прабългарите и Сарматиите (Аланите). Голяма част от войските на хунската армия били от племената на Утигурите, които също напуснали пределите на Хунската държава и се прибрали по домовете си.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Otto J. Maenchen-Helfen: Die Welt der Hunnen. 1978, ND Wiesbaden 1997.
  • Timo Stickler: Die Hunnen. Verlag C.H. Beck, München 2007, ISBN 978-3-406-53633-5.
  • Gerhard Wirth: Attila. Das Hunnenreich und Europa. (= Kohlhammer-Urban-Taschenbücher, Bd. 467). Verlag W. Kohlhammer, Stuttgart u.a. 1999, ISBN 3-17-014232-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Атила Хунски владетел (453 – 454) Денгизик и Ирник