Ирник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския владетел. За едноименното село вижте Ирник (село).

Ирник
Владетел на Оногурия
Лични данни
Управление 463-489 г.
Други титли хан
Роден
около 440 г.а
Починал
около 489 г.
Наследник Масгут
Семейство
Династия Дуло

Ирник (известен още като: Ирна, Ернах, Керемек, Ернак, Хернах) е легендарен български владетел, записан втори поред в Именника на българските князе след Авитохол. Според някои изследователи е негов син. Срокът му на живот е 150 години – точно половината от живота на Авитохол. Пак там пише, че е от рода Дуло и властта му е дадена в годината на Змията, месец четвърти – дилом твирем.

По-голямата част от медиевистите свързват Ирник с най-малкия син на Атила – Ернах,[1] поради сходството на имената Ирник, Ернах и Атила, Авитохол, както и поради това, че посочената в Именника година на идване на власт на Ирник съвпада с годината на смъртта на Атила (и съответно на Авитохол). Според любителя историк Боно Шкодров, Ирник е владетел през 463/465-489 г., по времето на император Зенон. Същият автор посочва като негови имена още Керемек и Ернах.[2]

Писмени източници за Ирник[редактиране | редактиране на кода]

Информация за Ирник се черпи от няколко източника независими един от друг. В своите хроники за Ирник основно са писали Готският хорнист Йордан, Византийските хронистти Приск Панийски, Прокопий Касарийски както информация се намира в арменски особено Егише Вардапет и Волжко-Български извори (Джафар тарих).

Какво се знае със сигурност за Ирник[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Атила наследник става Елак, по-големият брат на Ирник и Денгизих. След поражението на Хуно-българския съюз от гепиди, франки и готи при Навадо през 454 г. Елак е убит. Между 454 г. и 463/465 г. двамата братя Ирник и Денгизих управляват заедно. При непрекъснатите безсмислени и уморителни походи на Денгизих срещу Византия, отношенията между двамата братя охладняват и империята се разпада на две. Денгизих владее територия от Алпите до Западните Карпати, а Ирник от Източните Карпати до р. Волга (според Арменски и Византийски хронисти).

Оногурия при Ирник според византийски източници

Според някои съвременни учени територията, владяна от Ирник е достигала до Урал поради причината, че споменатите племена в онези времена са живеели и на изток от Волга. При един подобен грабителски поход във Византия, Денгизих иска от Ирник войска. Ирник отказва и в една битка между хуните на Денгизих и византийците Денгизих е убит през 469 г. Докато Денгизих правел набези към Източната римска империя (Византия), Ирник утвърдил позициите си в Алания, Берсалия и войските му на юг достигнали границите на Сасанидската империя.

Оногурия при Ирник според арменски, готски, сасанидски и китайски източници

Останали без свой владетел голяма част от хуните в Панония попадат под властта на гепидите, други около р. Сава под византийска власт, а тези, които били между р. Тиса на запад, р. Дунав на юг и Западните Карпати преминават под властта на Ирник.

Вероятно през 463/465 г. Ирник създава своя държава, която се наричала Оногурия (Патрия Оногурия според византийските източници).

През 465 г. в Оногурия пристигат голяма част тюрко-говорещи племена на Сабирите (Сувари/Сибири) искащи помощ от Ирник и защита. Войските на Ирник разбиват нахлуващите от изток тюркски племена на аварите (някои учени ги асоциират с ефталитите, други с жужаните/руаните).

Около 456 г. Ирник влиза в съюз с ефталитите и продължава експанзията си на изток.

През 484 г. византийският император Зенон дава Мизия и малка Скития (днешна Добруджа) на Ирник от благодарност за помощта му във войната с остроготите. Ирник премества столицата си от северното Черноморие в Малка Скития.

Ирник умира през 489 г. и е наследен от своя син Масгут (Ружа-Джураш).

Недоказани теории за Ирник[редактиране | редактиране на кода]

Оногурия при Ирник според някой съвременни български и чуждестранни историци

Предполага се от някои историци като Стивън Рънсиман и много други съвременни чуждестранни и български историци и изследователи, че Ирник успял да подчини и кимаките на изток, следователно територията на Оногурия се е простирала от р. Тиса на запад до р. Иртиш и ез. Балхаш на изток, от северното течение на р. Волга и притока ѝ р. Кама на север до планината Кавказ и прохода Дебран на юг.

Териториални владения на Ирник според някой български историци

Това основание се дава поради причината, че ефталитите никога не са имали владение на север от Аралско море и няма логика да имат здрав съюз с Хуно-българския владетел Ирник ако ги дели Каспийско море. Поради тази причина се предполага, че на север от Аралско и Каспийско море са били владения на Оногурия.

Друга теория е, че Ирник е Бел-Керемек – хунът, който е анексирал Сасанидската империя от 484 – 488 г. За това предполага и Паисий Хилендарски, както и много съвременни учени и историци. Приемайки тази теория за вярна то територията на Оногурия би следвало да е в границите от р. Тиса на запад до планината Керман и р. Иртиш на изток и от горното течение на р. Волга на север до Оманския залив на юг.

Днес на негово име е кръстено село Ирник в община Ситово, Силистренско. Името на Ирник носи морският нос „Ирник“ на остров Сноу, Южни Шетландски острови, Антарктика.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 30.
  2. Боно Шкодров – Писмените знаци на българите, Приложение I-3, Списък на българските канове от периода V – VII в.
  3. Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Елак Български владетел (454 – 489) Масгут (Ружа-Джураш)