Авитохол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Авитохол е легендарен български владетел. С него започва Именникът на българските ханове: „Авитохол живя триста години. Родът му бе Дуло, а годината Дилом Твирем“. Според текста той се възцарява в годината Дилом („Змия“), месец Твирем („Четвърти“), съгласно древнобългарския календар. Според тълкуването на Васил Златарски това е 146 година,[1] а според Петър Добрев – 165 година.[2]

Самото име Авитохол, според тълкуванието на Добрев с помощта на памирските езици, означава „Син на Сърната“ (от „Ави“ – сърна; „Тохол“ – дете). [2] Това тълкуване се отхвърля от тюрколога проф. Иван Добрев като несъстоятелно [3], понеже думата „тохол“ е сравнително късна арабска заемка (ﻃﻔﻞ, [tifl] „кърмаче“) в памирските езици. Предложеното от него тълкуване на името е авит-охол, от староиранското *pati- „господин, началник, господар; владетел, хан“ и старотюркското *ogul „син, чедо“. Всъщност И.Добрев повтаря изцяло по-старото мнение на Й. Микола и Х. Хаусиг, че Авитохол произлиза от хуно-алтайското avit (ata), aba – прародител (баща, дядо) и oγul – син, потомък, чиято древнобългарска форма е ohol. Така мисли Б. Симеонов. Въображаемата връзка с Атила, се извежда като ata – баща + il – племе, т.е. Атила, на старотюркски: баща на племето.

Съществува хипотеза, според която споменатите в „Именник на българските ханове“ Авитохол и неговия син Ирник трябва да се идентифицират с историческите личности Атила и Ернах. Според Васил Златарски подобно предположение е несъстоятелно[4], но то се приема от повечето съвременни историци.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0. с. 23.
  2. а б Добрев, Петър. Преоткиването на Прабългарския календар. София, 1994. с. 206-207.
  3. Добрев, Иван. Прабългарското ханско име Авитохолъ. // 50 години специалност тюркология в СУ „Св. Климент Охридски“. София, 2004.
  4. Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0. с. 79-80.
  5. Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 30.