Прабългарски календар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Прабългарски календар е хипотетична календарна система, с която вероятно са си служели прабългарите.

Източник[редактиране | редактиране на кода]

Единственият източник, от който се черпи информация за хипотетична календарна система на прабългарите, е Именникът на българските владетели. В този кратък текст, намерен в Русия, има 12 двойки думи на прабългарски език, които може би означават календарни понятия. За свързването им с реални събития се използват документите на византийските историци за описаните в Именника събития. Приема се, че календарът е прабългарски, защото имената на владетелите са със сигурен прабългарски произход.

Сравнение с тюркски календари[редактиране | редактиране на кода]

Следната сравнителна таблица е направена въз основа на анализа на Омелян Прицак.[1]

Година Прабългарски
(Именник)
Старотюркски
(7 – 8 в)
Уйгурски
(13 – 17 в.)
Туркменски Башкирски Казахски Хакаски Телеутски
мишка сомор
(*čomor) [2]
küskü сычқан сысҡан тышқан кÿске қойон
„заек“
вол шегор,
σιγορ [3]
ud сығыр һыйыр
„крава“
сиыр інек улу
„дракон“
барс верени,
берени [4]
bars (перс.) bars (перс.) барс,
пәләң (перс.)
барыс барыс тÿлгÿ
„лисица“
йылан
„змия“
заек двлан
(*davlan) [5]
tabïšɣan tavïšɣan таушқан ҡуян қоян хозан ат
„кон“
дракон lüi/lü (кит.) luu (кит.) лу балық луу лув килескі
„гущер“
қой
„овца“
змия диломъ
(*čilom)[6]
yïlan yïlan йылан илан жылан чылан мечин
„маймуна“
кон има[7]
(шегоръ)
yunt,
yund
йылқы илҡы жылқы чылғы ит
„куче“
овца теку [8] qony qoin қой ҡой қой хой қақай
„свиня“ (монг.)
маймуна bičin bičin биҗин мишин маймыл,
мешін
кіжі
„човек“
чычқан
„мишка“
петел тох (*čux) [9] takïɣu takïɣu тауқ тауыҡ тауық таңах тақаа
„петел“ (монг.)
куче етхь [10] it it ит эт ит турна
„жерав“
инек
„крава“
свиня дохсъ
(*čočka) [11]
laɣzïn (?) toŋuz тоңуз доңгыз қара кейік öскі
„коза“
пар
„тигър“

Сравнение с китайски календар[редактиране | редактиране на кода]

1 – дзъ = шу (плъх) 7 – у = ма (кон)
2 – чоу = ню (вол) 8 – уей = ян (коза)
3 – ин = ху (тигър) 9 – шън = хоу (маймуна)
4 – мао = ту (заек) 10 – юй = дзи (петел)
5 – чън = лун (дракон) 11 – сю = гоу (куче)
6 – съ = шъ (змия) 12 – хай = джу (прасе)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Otto Harrassowitz-Wiesbaden, 1955.
  2. Съответства на тат. йомран „съсел“ от тюркски корен *jomra-
  3. Съответства на тур. sığır „говедо“.
  4. Според Pritsak (цит. лит.) съответства на пратюрк. *börü „вълк“, заета в мар. пире, осет. бирæг. Но сравнявайки името на годината от телеутския циклов кръг, виждаме, че верени може да е табуистичното име за „дракон“ = „въже“ и да се сравни с чув. вĕрен, старотюрк. örgen „въже“. (Мудрак, цит. лит.)
  5. Прабълг. *davlan съответства по правилото за ламбдаизма на старотюрк. tabïšɣan.
  6. Съответства на чув. çĕлĕн, старотюрк. yïlan „змия“.
  7. Според Pritsak (цит. лит.) тази дума е заета в мар. имне „кон“, като ги извежда от старотюрк. emlik at- „неязден кон, жребче“, но впоследствие приел значението „кон“. Мар. имне е вероятно заето от монг. – виж Фасмер (цит. лит.) под имнюшка. Виж Бешевлиев (цит. лит.) за мнението, че има е старобълг. прит. мест. за двойствено число.
  8. Съответства на чув. така „овен“, старотюрк. teke „козел“.
  9. Съответства на чув. чăхă, старотюрк. takïɣu кокошка < *diakïɣu. Заета в унг. tyúk.
  10. Съответства на чув. йытă, старотюрк. it „пес“.
  11. Съответства на тат. чучка „свиня“.

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Бешевлиев, В. Първобългарите. История, бит и култура. Фондация „Българско историческо наследство“. Пловдив, 2008.
  • Мудрак, О. А. Заметки о языке и культуре дунайских булгар. Aspects of Comparative Linguistics, v. 1. Moscow: RSUH Publishers, 2005, с. 83 – 106.
  • Фасмер, M. Этимологический словарь русского языка. Москва. Прогресс, 1986.
  • Pritsak, O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Otto Harrassowitz-Wiesbaden, 1955.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Перипетиите на календара – статия на проф. Никола Николов
  • Компютърен модел
  • Древен български календар
  • Българският Календар – Г. Кръстев, Т. Целов, С. Рулински, Б. Михайлов [1]
  • Календарът на древните българи и древните скални обсерватории в днешните български земи. Я. Й. Шопов [2]
  • Българите – Кои сме ние – Слави Дончев [3]
  • Началото на годината в прабългарския календар – И. Т. Иванов [4]
  • Още литература: [5]