Прабългарски календар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Прабългарски календар е хипотетична календарна система, с която вероятно са си служели прабългарите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Единственият източник, от който се черпи информация за хипотетична календарна система на прабългарите, е Именникът на българските владетели. В този кратък текст, намерен в Русия, има 12 двойки думи на прабългарски език, които може би означават календарни понятия. За свързването им с реални събития се използват документите на византийските историци за описаните в Именника събития. Приема се, че календарът е прабългарски, защото имената на владетелите са със сигурен прабългарски произход.

Сравнение с тюркски календари[редактиране | редактиране на кода]

Следната сравнителна таблица е направена въз основа на анализа на Омелян Прицак.[1]

Година Прабългарски
(Именник)
Старотюркски
(7 – 8 век)
Уйгурски
(13 – 17 век)
Туркменски Башкирски Казахски Хакаски Телеутски
мишка сомор
(čomor) [2]
küskü сычқан сысҡан тышқан кÿске қойон
„заек“
вол шегор,
σιγορ [3]
ud сығыр һыйыр
„крава“
сиыр інек улу
„дракон“
барс верени,
берени [4]
bars (перс.) bars (перс.) барс,
пәләң (перс.)
барыс барыс тÿлгÿ
„лисица“
йылан
„змия“
заек двлан
(davlan) [5]
tabïšɣan tavïšɣan таушқан ҡуян қоян хозан ат
„кон“
дракон lüi/lü (кит.) luu (кит.) лу балық луу лув килескі
„гущер“
қой
„овца“
змия диломъ
(čilom)[6]
yïlan yïlan йылан илан жылан чылан мечин
„маймуна“
кон има[7]
(шегоръ)
yunt,
yund
йылқы илҡы жылқы чылғы ит
„куче“
овца теку [8] qony qoin қой ҡой қой хой қақай
„свиня“ (монг.)
маймуна bičin bičin биҗин мишин маймыл,
мешін
кіжі
„човек“
чычқан
„мишка“
петел тох (čux) [9] takïɣu takïɣu тауқ тауыҡ тауық таңах тақаа
„петел“ (монг.)
куче етхь [10] it it ит эт ит турна
„жерав“
инек
„крава“
свиня дохсъ
(čočka) [11]
laɣzïn (?) toŋuz тоңуз доңгыз қара кейік öскі
„коза“
пар
„тигър“

Сравнение с китайски календар[редактиране | редактиране на кода]

1 – дзъ = шу (плъх) 7 – у = ма (кон)
2 – чоу = ню (вол) 8 – уей = ян (коза)
3 – ин = ху (тигър) 9 – шън = хоу (маймуна)
4 – мао = ту (заек) 10 – юй = дзи (петел)
5 – чън = лун (дракон) 11 – сю = гоу (куче)
6 – съ = шъ (змия) 12 – хай = джу (прасе)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Otto Harrassowitz-Wiesbaden, 1955.
  2. Съответства на тат. йомран „съсел“ от тюркския корен jomra-
  3. Съответства на тур. sığır „говедо“.
  4. Според Pritsak (цит. лит.) съответства на пратюрк. börü „вълк“, заета в мар. пире, осет. бирæг. Но сравнявайки името на годината от телеутския циклов кръг, виждаме, че верени може да е табуистичното име за „дракон“ = „въже“ и да се сравни с чув. вĕрен, старотюрк. örgen „въже“. (Мудрак, цит. лит.)
  5. Прабълг. davlan съответства по правилото за ламбдаизма на старотюрк. tabïšɣan.
  6. Съответства на чув. çĕлĕн, старотюрк. yïlan „змия“.
  7. Според Pritsak (цит. лит.) тази дума е заета в мар. имне „кон“, като ги извежда от старотюрк. emlik at – „неязден кон, жребче“, но впоследствие приел значението „кон“. Мар. имне е вероятно заето от монг. – виж Фасмер (цит. лит.) под имнюшка. Виж Бешевлиев (цит. лит.) за мнението, че има е старобълг. прит. мест. за двойствено число.
  8. Съответства на чув. така „овен“, старотюрк. teke „козел“.
  9. Съответства на чув. чăхă, старотюрк. takïɣu кокошка < diakïɣu. Заета в унг. tyúk.
  10. Съответства на чув. йытă, старотюрк. it „пес“.
  11. Съответства на тат. чучка „свиня“.

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Бешевлиев, В. Първобългарите. История, бит и култура. Фондация „Българско историческо наследство“. Пловдив, 2008.
  • Мудрак, О. А. Заметки о языке и культуре дунайских булгар. Aspects of Comparative Linguistics, v. 1. Moscow: RSUH Publishers, 2005, с. 83 – 106.
  • Фасмер, M. Этимологический словарь русского языка. Москва. Прогресс, 1986.
  • Pritsak, O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Otto Harrassowitz-Wiesbaden, 1955.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Перипетиите на календара – статия на проф. Никола Николов
  • Компютърен модел
  • Древен български календар
  • Българският Календар – Г. Кръстев, Т. Целов, С. Рулински, Б. Михайлов [1]
  • Календарът на древните българи и древните скални обсерватории в днешните български земи. Я. Й. Шопов [2]
  • Българите – Кои сме ние – Слави Дончев [3]
  • Началото на годината в прабългарския календар – И. Т. Иванов [4]
  • Още литература: [5]