Чаталарски надпис
Чаталарският надпис е строителен надпис на гръцки език издълбан по нареждане на хан Омуртаг.[1]
Надписът е издълбан върху варовикова колона с височина 3,83 m, диаметър в основата 0,75 m, а на върха 0,53 – 0,54 m и височина на надписната площ 2,55 m.[1] Колоната е намерена през 1905 година, недалеч от село Чаталар (днес Хан Крум), Шуменска област. Надписът на гръцки език е силно повреден на няколко места, което води до различни тълкувания на текста. Първият му изследовател е Фьодор Успенски.
Съдържание на надписа
[редактиране | редактиране на кода]"ΚΑΝΑCYΒΙΓΙ ΩΜΟΡΤΑΓ ΙC ΤΙΝ ΓΙΝ ΟΠΟΥ ΕΓΕΝΙΘΙΝ ΕΚ ΘΕΟΥ ΑΡΧΟΝ ΕCΤΙ ΙC ΤΙC ΠΛCΚΣΑC ΤΟΝ ΚΑΝΠΟΝ ΜΕΝΟΝΤΑ ΕΠΥΗCΕ ΑΥΛΙΝ ΙC ΤΙΝ ΤΟΥΝΤΖΑΝ ΚΕ ΜΕΤΙΓΑΓΕΝ ΤΙΝ ΔΥΝΑΜΙΝ ΤΟΥ ΙC ΤΟΥΣ ΓΡΙΚΟΥC ΚΕ CΚΛΑΒΟΥC ΚΕ ΤΕΧΝΕΟC ΕΠΥΗΣΕ ΓΕΦΥΡΑΝ ΙΣ ΤΙΝ ΤΟΥΝΤΖΑΝ ΜΕ ΤΟ ΑΥΛΙΝ ΣΤΥΛΟΥΣ ΤΕΣΣΑΡΙC ΚΕ ΕΠΑΝΟ ΤΟΝ CΤΥΛΟΝ ΕCΤΙCΕ ΛΕΟΝΤΑC ΔΥΟ Ο θΕΟC ΑΞΙΟCΙ ΤΟΝ ΕΚ ΘΕΟΥ ΑΡΧΟΝΤΑ ΜΕ ΤΟΝ ΠΟΔΑ ΑΟΥΤΟΥ ΤΟΝ ΒΑΣΙΛΕΑ ΚΑΛΟΠΑΤΟΥΝΤΑ ΕΟC ΤΡΕΧΙ Η ΤΟΥΝΤΖΑ [---- ΚΕ ΕΟΣ ΤΟΥC ΠΟΛΛΟΥC ΒΟΥΛΓΑΡΙC ΕΠΕΧΟΥΝΤΑ ΤΟΥC ΕΧΘΡΟΥC ΑΥΤΟΥ ΥΠΟΤΑCΟΝΤΑ ΧΕΡΟΝΤΑ ΚΑΙ ΑΓΑΛΙΟΜΕΝΟC ΖΙCΙΝ ΕΤΙ ΕΚΑΤΟΝ ΙΤΟ ΔΕ ΚΕ Ο ΚΕΡΟC ΟΤΑΝ ΕΚΤΙΣΤΑΝ ΒΟΥΛΓΑΡΙCΤΙ CΙΓΟΡ ΕΛΕΜ ΚΕ ΓΡΙΚΙCΤΙ ΙΝΔΙΚΤΙΟΝΟC ΙΕ "[2]
Според прочита на професор Васил Златарски надписът гласи:
"Кάνας υ βιγ Ομουρτὰγ ες τ[ὴ]ν γ[η]ν, οπου γεν[ή]θι[η] εκ θεου αρχ[ω]ν εστίν [ει]ς τ[η]ς Πλ[υ]σκας τον κα[μ]πον μενοντα επ[οίη]σε αυλ[ή]ν [εί]ς τ[η]ν Τουτζαν κ[αί] [μείζω έποίησε την δυναμιν του]ναντίον Γραικους κ[αί] Σκλάβους κ[αί] τεχνέως επ[οίη]σεν γεφ[υρανεί] τ[η]ν Τουτζαν μετοπισθεν την αυλιν κ[αί] εστυη[σεν] [εί]ς αυτο το κάστρον στύλους τέσσαρεις καί μέσα των cτύλων εcτησεν λεοντας δυο ο θεοc αξιώση των εκ θεου αρχονταν με[τα] τον πο[δα] αυτου τον βασιλέα κα[μ]ειν εως τρέχη η Τουτζα καί [εως αντιάτους πολλους Βουλγαροις
επεχη καί τους εχθρους αυτου υποτάσσοντα χαίροντα και αγαλλιώμενος ζησειν ετη εκατόν ητο δέ ο καίρος οταν εκτίσθην βουλγαριστι σιγορ ελεμ γραικιστι ινδικτιωνος ιέ."
| „ | Великият кан Омуртаг е кан от бога в земята, дето се е родил. Като остая [да пребъдва] в лагера на Плиска, той построи аул на Туча и уголеми силата си спрямо гърци и славяни. И построи изкусно мост на Туча отзад аула [укрепление]; а в самата крепост постави четири стълба и между стълбовете два медни лъва. Нека бог удостои хана от бога да притиска с ногата си императора, докато тече Туча и докато тя задържа многото български противници, и като покорява враговете си, в радост и веселие да проживее сто години. А времето, когато той [аулът] биде построен, беше по (пра)български сигор елем, а по гръцки 15-и индиктион. | “ |
Хипотези
[редактиране | редактиране на кода]Според Златарски[3] реката Туца/Туча е река Камчия, а новопостроеното укрепление е в близост до самото село хан Крум.
Надписът свършва с датиране на самото събитие – построяването на двореца и крепостта, по два начина: според прабългарското летоброене, сигор елем, а според византийското летоброене, 15-и индиктион. Петнадесетият индиктион по византийското летоброение е продължавал от 1 септември 821 до 31 август 822 година и следователно годината сигор елем се отнася за близък до този период.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Голяма енциклопедия България, том 12, Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012, с. 4755. 978-954-8104-34-0 (т.12)
- ↑ Гръцкият надпис свален с точност от колоната. Виждането на професор Златарски и неговият превод.
- ↑ Васил Златарски. История на Първото българско царство.
