Битова електроника АД

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

„Битова електроника“ АД е предприятие във Велико Търново, създадено за производство на електронни изделия. През август 2014 г. съдът обявява неговия фалит.[1]

Комплекс Радиозавод Велико Търново

История[редактиране | редактиране на кода]

Предприятието е създадено през 1960 г. като завод за малки радиоприемници (ЗМР), а впоследствие ЗТР (завод за транзисторни приемници) във Велико Търново. Строителството и изграждането на комплекса се извършват за период около три години. „Старият радиозавод“ се намира в местността „Дервеня“ по пътя от града към село Самоводене. Първоначално постъпилите на работа работници са 34.

През 1961 г. е завършен първият радиоприемник – „Комсомолец“. Цехът „Печатни платки“ е завършен през 1964 г. Три години по-късно е завършена и индустриалната сграда. В града се създава и Радиотехникум (днес Професионална гимназия по електроника „Александър Степанович Попов“), с цел да бъдат обучавани кадри за производството на радио и телевизионни приемници, а също така и за Завода за запомнящи устройства (ЗЗУ) и Завода за телферни електродвигатели. В местността „Дълга лъка“ в близост до квартал Чолаковци в началото на 80-те години се изграждат новите големи халета на бъдещия Комбинат за радиотехническа апаратура. През първите години се изнасят за Гърция 100 броя радиоприемници „Трио“ от типа „Комсомолец“, 300 броя „Концертина“ и 20 броя „Сонет“. 410 879 броя радиоприемници са произведени през 1966. В завода се произвеждат моделите радиоприемници Комсомолец, Чайка, Прогрес, Маестро, Концертино, Сонет, “РМС-10“, Мечта, Романс, Еделвайс, Търново, Ехо, Мелодия, Лира, Акорд. Индустриалния комплекс на Радиозавода е проектиран от български и руски експерти. Официално е представен през 1965-та година. Приходите на предприятието нарастват от 1 149 хил. лева (1961) до 7 449 хил.(1965).

Радиоприемници[редактиране | редактиране на кода]

Заводът 1970

От 1963 до 1964 г. се произвеждат и малогабаритни транзисторни приемници – „Прогрес“, „Ехо“, „Тенор“, „Соло“, „Универсал“ (за автомобили) и др. Започва прехвърлянето на производствена номенклатура – лампови приемници от завод „Ворошилов“ – моделът „Акорд“ в серии 101, 102, 103, 104; от 1965 до 1968 г. – „Лира 10“ и „Лира 68; от 1971 до 1973 г. – „Хармония 20“ и „Хармония 103“, а от около 1980 г. – „Кантата“, радиокасетофон „Октава“ и др.

През следващите години започва и производството на Стереофоничен радиомагнетофон РМС 323,Стереофоничен радиограмофон РМС РГС 221 и Стереофоничен Музикален център МЦ 221.[2]

През 1979 г. започва подготовката за внедряване на военно производство на хидроакустично изделие по съветска документация. Заплатите са били от 600 до 800 лева.

Телевизионни приемници[редактиране | редактиране на кода]

Телевизори Велико Търново

През 1975 г. започва производството на телевизионни приемници. Първоначално се сглобяват моделите „Мизия“ (хибриден модел), „София – 21“, „София – 22“, „Царевец“. Някои от тях се сглобяват под името „Респром“. В състава на предприятието влизат – във Велико Търново: Монтажен завод, Механичен завод, Завод за възли и детайли, Завод за печатни платки и Завод за инструментална екипировка; както и Завод за радиовъзли – гр. Полски Тръмбеш и Завод за телевизионни възли – гр. Елена. Създава се Институт за радиотехническа апаратура и технологии (ИРТАТ). От 1979 до 1986 предприятието носи името Комбинат за радиотехническа апаратура (КРТА). Произвеждат се и портативните черно-бели телевизори Велико Търново Т3104.

През 1983 на група инженери с ръководител Атанас Иванов е възложена задача за създаване на прототип на цветен телевизор. Година по-късно прототипът е факт и е представен на Международния панаир в Пловдив през май 1984[3]. От Велико Търново 84 са произведени над 2 000 000 броя.

Първият много успешен модел е „Велико Търново 84“, приемащ до осем програми и оборудван с кинескопToshiba“. Приемникът е създаден от бюро „Телевизия“ към Института за радиотехническа апаратура ИРТА във вече преименувания Комбинат за радиотехническа апаратура. Тъй като „рождената“ му година е 1984-та, телевизорът носи името „ВТ 84“, като заводското му наименование е ТЦ 4201. През следващата година на пазара е пуснат и „ВТ 85“, приемащ вече до 59 програми и с луксозното за епохата дистанционно управление. През 1988 г. е произведен едномилионният телевизионен приемник. Успоредно с гражданското производство на радиоапарати и телевизори в много по-голям обем започва производството на военно хидроакустично изделие. Телевизионното производство е вече съпътстващо и произведените бройки не успяват да задоволят голямото търсене на пазара. В същия период от време се внасят и съветските телевизори „Електрон“, но потребителите търсят „Велико Търново 84“ и 85 заради несравнимо по-доброто им качество. С изключение на „ВТ 89“ всички предишни модели са оборудвани с кинескопи „Toshiba“, „Samsung“, „Tesla“. Заради военното производство са построени нови производствени халета и нова сграда – Лабораторен корпус. Обемът на военното производство е основната дейност на Комбината, който около 1990 г. е преименуван на „Битова електроника АД“. Освен хидроакустичното изделие се произвеждат танкови радиостанции – Р123 и по-усъвършенствания модел Р173.

След разпадането на СССР, който е поръчител и потребител на хидроакустичното изделие, предприятието остава с неизплатени 8 милиона валутни лева за вече изнесената продукция, а вече произведената и налична в складовете такава е неприложима за гражданско потребление. Започва упадъка на предприятието – най-голямото за Велико Търново, в чийто зенит са намирали работа и препитание повече от 6000 жители. Произвеждат се от началото на 90-те телевизорите Велико Търново TC 5122 и TC 51015.

От 2004 до 2005 г. са сглобени няколко хиляди китайски телевизора NEO.

Електронни брави[редактиране | редактиране на кода]

Компанията е проектирала и разработвала елекктронни брави до 2014 - та година. Освен това се произвеждат и комуникационна апаратура за военна техника и комуникациони раадри.

Директори на комбината[редактиране | редактиране на кода]

  • инж. Божидар Крайчев
  • Димо Йончев
  • Цоньо Цонев

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]