Св. св. Петър и Павел (Велико Търново)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети апостоли Петър и Павел.

Църква „Свети Петър и Павел“ – Велико Търново
Church of SS. Peter and Paul, Tarnovo.JPG
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.0878° с. ш. 25.6517° и. д.
Църква „Свети Петър и Павел“ – Велико Търново
Местоположение в България
Вид на храма православна църква
Страна България България
Населено място Велико Търново
Вероизповедание Православие – Българска православна църква
Епархия Великотърновска епархия
Тип на сградата кръстокуполна църква
Архитектурен стил византийски
Време на изграждане XIII век
Съвременен статут недействащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние реставрирана
Църква „Свети Петър и Павел“ – Велико Търново в Общомедия

„Свети Петър и Павел“ средновековна българска църква в град Велико Търново, известен паметник на Търновската художествена школа.

Местоположение, история, архитектурни и художествени особености[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Петър и Павел“ – гр.Велико Търново – общ изглед
Църквата „Свети Петър и Павел“ – гр.Велико Търново – интериор

Църквата се намира в подножието на северния склон на хълма Царевец. Църквата е построена през 30-те години на XIII век по инициатива на царица Анна-Мария Унгарска, за да бъдат поставени там мощите на Йоан Поливотски. Първоначално около нея е изграден и манастирски комплекс, който днес не съществува. Според някои сведения църквата е използвана като партиаршеска катедрала в продължение на няколко години, непосредствено след превземането на Търново от османския султан Баязид I (1393). До 1878 г. тя е катедрална църква на Търновската митрополия.

„Свети Петър и Павел“ е едноапсидна кръстокуполна църква с размери 14 Х 7,20 м. и обширен притвор. Наосът и е разделен от два реда колони на три кораба. Към XVI – XVIII в. църквата е разширена на юг и запад с обширна Г-образна галерия и малък параклис. Сводовете, покриващи четирите междурамия на кръста, са цилиндрични и се преливат в стените под тях. Тази конструкция осигурява възможност за най-добро разполагане на стенописците композиции. По същия начин бил решен и притворът.

В стенописната украса се забелязват три живописни слоя от XIII, XV и XVI в., като по ранните са със силно католическо влияние.

Първото зографисване е извършено в началото на XIII в. От него са оцелели изписаните в медалиони образи на св. св. Гурий, Самон и Авив.

Мащабно обновление на стенописната украса в наоса и притвора на храма е извършено в средата на XVI в. По това време той вече изпълнява функцията на митрополитска църква. От това време в олтарната конха са оцелели фрагменти от сцената Евхаристия, цикъла на т.н. утринни неделни евангелия, образите на църковните отци св. св. Григорий Богослов, Йоан Милостиви, Герман Велики и др. Върху северната част на източната стена е стенописана сцената „Христос в гроба“. От първия регистър върху южната стена са запазени композицията „Деисис“ и изображения на отшелниците св. св. Герасим, Харитон, Варлаам, Йоасаф и Йоаникий. В този регистър на северната стена са образите на пустиножителите Павел Тивейски, Пахомий с ангела и Онуфрий. Върху стълбовете, отделящи наоса от притвора, са представени изображенията на най-почитания български светец св. Иван Рилски, патроните на храма св. Петър и Павел, св. Христофор Богоносец, архангел Михаил и архангел Гавраил. Междуарковите пространства са заети от Дървото Йесеево (родословието на Иисус Христос) и медалиони с изображения на руските светци Борис и Глеб. На западната стена над образите на св. Йосиф Песнопевец и св. Козма Маюмски е разположена сцената „Успение на Св. Богородица“. В притвора на храма е запазен фрагмент от изображението на Шестия Вселенски събор, проведен в Константинопол през 680 – 681 г.

Стенописната украса в галерията е изпълнена в последните две десетилетия на XVII в. Върху северната и стена могат да бъдат видени части от стенописен календар (минолог) за месеците септември, ноември, декември, януари и февруари.

По време на земетресението през 1913 г. църквата е силно повредена. Тя е напълно реставрирана през 1981 г. въз основа на оригинални фотоснимки и рисунки, по проект на арх. Боян Кузупов. Изключително интересните стенописи и архитектурата я правят един от забележителните български средновековни паметници.

Църквата е обявена за народна старина (ДВ, бр.69/1927 г.), архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.102/1964 г.) и художествен паметник на културата с национално значение (декл. писмо № 2586/05.07.1979 г.).

Църквата носи името на светите апостоли Петър и Павел.

Православната църква чества светите апостоли на 29 юни и на 30 юни

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ждраков, З. Стенописите на църквата „Св. Петър и Павел“ в Търново от XV в. и критската живопис в светлината на новите проучвания. – Проблеми на изкуството, 1991, № 4, 50 – 59.
  • Stefanov, P. The Frescoes of Sts Peter and Paul's Church in Veliko Tarnovo. – Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1992, № 1, 58 – 72, 4 ill.
  • Вачев, Хитко. Принос към строителната история на църквата ”Св. Равноапостоли Петър и Павел“ във Велико Търново. – Изв.РИМ – Велико Търново, 17 – 18, 2002, 269 – 276.
  • Боянкинска, Боряна. Календарните сцени в църквите ”Св. ап. Петър и Павел“ във Велико Търново и ”Рождество Христово“ в Арбанаси – сходства и различия. – Изв. РИМ – Велико Търново, 15 – 16, 2001, 243 – 248.
  • Димова, Виолета. Църквите в България през XIII-XIV век. С., 2008, 209 – 211.
  • Събев, Пламен. Опит за виртуална възстановка на стенописи от ХV век в митрополитската църква „Св. св. апостоли Петър и Павел“ във Велико Търново. – В: От Честния пояс на Богородица до коланчето за рожба. Изследвания по изкуствознание и културна антропология в чест на проф. Елка Бакалова. С., 2010.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]