Градски транспорт (Велико Търново)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Велико Търново е град с градски транспорт.

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото[редактиране | редактиране на кода]

Първият градски автобус във Велико Търново е пуснат в експлоатация през 1939-та. Автобусът е бил камион „Ханза Лойд“, който е преправен на автобус във търновска работилница. Автусът е тръгвал от Железопътна гара Трапезица и е минавал през следните места: Асенова махала, Площад Церевец, Старите хали, Девическата гимназия, чешмата при Качица. Имало е случай през почивни дни автобусът да свързва и съседните села с града. По-късно е закупен 32-местно возило от същата марка. През средата на 40-те години Кооперация „Стрела“ закупува три автобуса: „Форд“, „Интернасионал“ и „Опел“. Освен градската линия тези автобуси свързват Търново и Горна Оряховица.

Социалистически период[редактиране | редактиране на кода]

През средата на 50-те години за нуждите на Търново за закупени три автобуса Чавдар М50.

Създаден е нов план на градския транспорт в края на 60-те години. Утвърден е маршрату на 8 градски линии и 4 крайградски.

Икарус 180

Автобусните линии са 1,2,4,5,9 и крайградски 3,6,8,10,14. ДАП закупува автобус Рено за междуградски превози.

През 80-те години в града са доставени десетина автобуса Чавдар В 14-20. От 1982 в експлоатация влизат първите съчленени градски автнобуси Чавдар.Няколко години по-късно са доставени петнадесетина амтобуса Чавдар 11м3. Внесени са около 3 броя автобуси Икарус 180.

През 60-те години градските линии са обслужвани от автобуси „Шкода 706 РТО“. През края на 70-те се появяват около 25 броя единични и съчленени автобуси „Икарус 180“ и „Икарус 280“ за обслужване на новите жилищни квартали и индустриални зони. Често срещани (около 20 броя) са единични и съчленени градски автобуси „Чавдар“. През времето на социализма се взима решение за построяване на тролейбусни линии и да бъдат закупени съветски автомобили „Зиу-9“.

След 1989[редактиране | редактиране на кода]

Линия номер 50,обръщало Мавриков

Автобус ПАЗ 3205 се е движил по Търновските улици през средата на 90-те години. През 2001 година по линии 13 и 110 тръгва първият западен автобус – МАН СЛ 202. През следващите години от частни фирми са внесени голям брой градски автобуси МАН СЛ и НЛ 202, както и Мерцедес-Бенц О 405Н. След 2009 година в града се движат 8 броя Ивеко Ирисбус Кросуей. над 10 метанови автобуси от марките Ман НЮ 313, НГ 313, Неоплан Н4411. Същата година в града е внесен двуетажен автобус МАН, за туристически обиколки на града. Внесени са също съвременни триосни автобуси МАН Лайън Сити НЛ 313 и Сетра 319НФ. През 2013 година Велико Търново става първият град в България, в който е внесен градски автобус, покриващ еконорма Евро 6. Машината е Man A78 LE Lion's City, пусната от частната фирма „Надежда“.

Градски автобуси[редактиране | редактиране на кода]

Тролейбуси[редактиране | редактиране на кода]

Регистрационни номера на тролейбусни превозни средства: 116,120,131,142,153,164,175,186,190,201,212,223,234,245,256

Тролейбус

До 2009 г. в града е имало и тролейбусен транспорт, който е обречен на забвение поради строежа на пътен възел „Качица“, тъй като вместо да се изгради като кръстовище на две нива, поради неуместно управленско решение, същият е реализиран като неудобно за тролеи кръгово кръстовище с доста малък диаметър. Поради финансовата криза и бюджетен дефицит правителството на Сергей Станишев намалява бюджета на проекта и пари за нова контактна мрежа няма. Очакваното финансиране през 2014 г. чрез ОП „Регионално развитие“ не се реализира. С решение на Общинския съвет общината кандидатства и е одобрена за финансиране от централните власти по европейска програма за замяната на тролейбусния транспорт в града с електробуси с кондензаторни батерии. Към момента проектът е на експериментална фаза.[1]

Превозвачи[редактиране | редактиране на кода]

Линия №3
Превозвач Линии Години
„Пътнически превози“ АД 1,2,3,4,6,8,13,30,70,110 до 31.12. 2009 г.
„Авия“ ЕООД 5 до 31.12. 2009 г.
ЕТ „Надежда“ 9,40 До 31.12.2009 г.
ЕТ „Атнасов 90“ 20,50 До 31.12.2009 г.
ЕТ „Надежда“ 1,3,4,9,10,14,40 От 1.01.2010 г.
„Алекс ОК“ ЕООД 2,5,8,14,20,50,70,110 От 1.01.2010 г.
ЕТ „Атанасов“ 6,13,30 От 1.01.2010 г.

Автобусни градски линии от 1989 до 1999[редактиране | редактиране на кода]

  • Линия N№1:Автогара Юг-улица „Христо Ботев“-пл."Майка България"-Община Велико Търново-булевард „Васил Левски“-булевард „България“-улица „Краков“-Автогара Запад
  • Линия N№2:Автогара Юг-улица „Христо Ботев“-пл."Майка България"-Община Велико Търново-булевард „Васил Левски“-булевард „Никола Габровски“-Автогара Запад
  • Линия N№16:ЖК"Бузлуджа"-булевард "Никола Габровски"-булевард „Васил Левски“-булевард „Независимост“-улица „Стефан Стамболов“-площад „Царевец“
  • Линия N№66:ЖК"Картала"-ЖК"Акация-"булевард "България"-булевард „Васил Левски“-улица „Христо Ботев“-Автогара Юг-Великотърновски университет-ЖК"Света гора"-ЖК"Асенов"
  • Линия N№19:??
  • Линия N№19:??

Автобусни градски линии[редактиране | редактиране на кода]

Линия №13

Градски:

  • Линия №1:Летен театър-улица „Христо Ботев“-пл."Майка България"-Община Велико Търново-булевард „Васил Левски“-булевард „Никола Габровски“-ЖК"Чолаковци"-Южна промишлена зона
  • Линия №2:Летен театър-улица „Христо Ботев“-пл."Майка България"-Община Велико Търново-булевард „Васил Левски“-булевард „България“--ЖК"Кольо Фичето"ЖК"Чолаковци"-Южна промишлена зона
  • Линия №4:ЖК"Картала"-ЖК"Акация--булевард "България"-Съдебна палата-булевард „Васил Левски“-пл."Майка България"-улица „Христо Ботев“-ЖП гара Велико Търново-Великотърновски университет
  • Линия №5:ЖК"Кольо Фичето"-"булевард „България“-булевард „Васил Левски“-улица „Христо Ботев“-Автогара Юг-Великотърновски университет-ЖК"Света гора"-ЖК"Асенов"
  • Линия №9:ЖК"Картала"-ЖК"Акация--булевард "България"-Съдебна палата-булевард „Васил Левски“-пл."Майка България"-улица „Христо Ботев“-Южна промишлена зона – ЖК"Чолаковци"
  • Линия №13:ЖК"Бузлуджа"-"булевард "Никола Габровски"-Съдебна палата-булевард „Васил Левски“-улица „Независимост“-улица „Христо Ботев“-ЖП гара Велико Търново-Великотърновски университет
  • Линия №20:ЖК"Бузлуджа"-булевард "Никола Габровски"-Съдебна палата-булевард „Васил Левски“-улица „Независимост“-улица"Стефан Стамболов"-площад „Царевец“
  • Линия №30:ЖК"Бузлуджа"-ЖК"Зона Б"-"булевард „Никола Габровски“-Съдебна палата-булевард „Васил Левски“-улица „Независимост“-улица „Христо Ботев“-ЖП гара Велико Търново-Великотърновски университет
  • Линия №40:ЖК"Картала"-ЖК"Акация--булевард "България"-Съдебна палата-булевард „Васил Левски“-пл."Майка България"-улица „Независимост“-улица"Стефан Стамболов"-площад „Царевец“
  • Линия №50:ЖК"Зона Б"-булевард „Никола Габровски“-Съдебна палата-булевард „Васил Левски“-улица „Независимост“-улица"Стефан Стамболов"-площад „Царевец“-ЖК"Асенов"
  • Линия №70:ЖК"Чолаковци"-булевард "Никола Габровски"-Съдебна палата-булевард „Васил Левски“-улица „Независимост“-улица „Христо Ботев“-ЖП гара Велико Търново-Великотърновски университет
  • Линия №110:ЖК"Чолаковци"-ЖК"Кольо Фичето"-"булевард „България“-Съдебна палата-булевард „Васил Левски“-улица „Независимост“--улица"Стефан Стамболов"-площад „Царевец“-ЖК"Асенов"

Крайградски:

  • Линия №3:Автогара Запад-булевард „Никола Габровски“-Съдебна палата-булевард „Васил Левски“-пл."Майка България"-Дебелец
  • Линия №6: Съдебна палата – Бул. Н. Габровски – МОБАЛ – Качица – Автогара Запад – Западна промишлена зона – Шемшево – Леденик
  • Линия №8: Автогара Запад – Бул. Никола Габровски – Кооп. пазар – Бул. България – Гробищен парк – Беляковец
  • Линия №10: Автогара Запад – Бул. Никола Габровски – Съдебна палата – село Самоводене – село Първомайци – гара Горна Оряховица – Горна Оряховица
  • Линия №12: Автогара Запад – Бул. Никола Габровски – Съдебна палата – село Арбанаси
  • Линия №14: Автогара Запад – Бул. Никола Габровски – Съдебна палата – село Шереметя – град Лясковец – Горна Оряховица
  • Линия №33: Автогара Запад – Бул. Никола Габровски – Съдебна палата – Дебелец – Килифарево
  • Линия №77: Автогара Запад – Бул. Никола Габровски – Съдебна палата – Присово – Пчелище – Ц. Кория – Капиново – Миндя

Източници[редактиране | редактиране на кода]