Население на Велико Търново

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Населението на Велико Търново към 31 декември 2020 г. е 72 207 души, по данни на ГРАО.[1] Област Велико Търново е деветата област по големина на населението в България с 252 хиляди души.[2] В цялата област Велико Търново, едноименната община е с най – голяма с 89 900 жители.

Преброявания на населението[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[3] По времето на столичния период, градът е бил с население от приблизително 25000 души. Слез завладяването от Османците, населението намалява двойно. Петър Бакшев съобщава, че градът през 1640 година е с население от 10000 души. Константин Фотинов дава информация за населението на града през 1843 година в „Общое землеописание“ – 26 000 души.[4]

Велико Търново е един от четирите града в България с положителен естествен прираст през някакъв период от време след 1985 г. Населението му се е увеличило с 4,3 % между 2006 и 2014 г., а през 2015 г. отново е намаляло. В града към 1 февруари 2011 г. живеят 68 783 жители според данни от официалното преброяване на НСИ.[5][6][7]

Численост на населението според преброяванията извършени от НСИ през годините:

Година на
преброяване
Численост
18875700
191012 469
193413 963
194616 223
195624 648
196537 337
197556 522
198569 605
199267 540
199368 059
199467 865
199567 486
199666 269
199765 443
199865 017
199964 513
200063 460
200166 897
200266 819
200566 145
200967 099
201168 735
201668 320
201768 780
201868 859
201968 828
202069 605
202171 033
202272 207

Прираст на населението[редактиране | редактиране на кода]

Механичен прираст[редактиране | редактиране на кода]

След падането на Търновград хиляди жители на града са избити или падат в робство. Част от населението в града мигрира във Влашко, Венеция, Русия и други места.[8] Градът се заселва с българи от други краища на страната и османци от Анадола. Въпреки това будни българи останали в Търново, но поради икономическите промени, мигрирали към по-оживените търговски градове – Свищов и Русе.

След Освобождението на България и в началото на XX век, много търновци мигрират към т.нар. „Нов свят“ и новата българска столица – София.

Напусналите Велико Търново за периода 1990 – 2005 се над 20 000 души. Голяма част от тях имигрират в страни като Германия, Италия и други. Голяма част от великотърновци се изселват и в българските градове: София, Варна и други. В града се заселват много жители от самата област и от областите: Плевен, Търговище, Русе и др.[9] Най-много жители в града се заселват през 2010 г. – 33,9‰.

Раждаемост[редактиране | редактиране на кода]

В община Велико Търново раждаемостта на 1000 души от населението се е увеличила до 8,7%. Най-стойност на раждаемостта е достигната през 2007 г. – 9,9%.

Смъртност[редактиране | редактиране на кода]

В община Велико Търново смъртността на 1000 души от населението е най-голяма през 2008 г. – 13,6%.

Естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Естественият прираст за Велико Търново за последните 20 години е най-висок през 2009 г. – -6,5% и най-нисък през 2011 г. – -8%.[10]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

През Средновековието българският етнос е бил основен. Освен това в града са живели и чуждестранни генуезки, венециански,дубровски, арменски и кумански поданици – търговци и дипломати.

През Осмавското владичество населението в града е преобраладаващо българско, но и със значително османско присъствие.

Население на Търново XV – XVI век
Година Немюсюлмански ханета Мюсюлмански ханета
1479 372 132
1516 450 248
1523 450 212
1541 394 226
1579 429 250

[11]

Според последните данни от преброяването от 2011 г. физическите лица, обявили своята етническа идентичност, са разпределени по следния начин:

Етноси в град Велико Търново (2011)
Етническа група процент
българи
  
85.0%
турци
  
3.5%
цигани
  
0.5%
други
  
0.4%
недекларирани
  
7.0%
общо
  
100.0%
  • Недекларирани: 6330 (9,2%)

Общо: 68 883

Гъстота на населението[редактиране | редактиране на кода]

В община Велико Търново гъстотата на населението е 100 души/кв. км. Най-гъсто заселените райони в града са кварталите Бузлуджа и Колю Фичето.

Възрастова структура[редактиране | редактиране на кода]

Според възрастовите групи структурата е следната – от 0 до 17 г.(17.6%), от 18 до 64 г. – (69.1 %) и над 64 г – (13.2 %).[12]

Коефициентът на образованост в града е сравнително висок – 73%.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Население и демографски процеси във Велико Търново през 2020 г. // ГРАО. Посетен на 15 март 2021.
  2. Население и демографски процеси във Велико Търново през 2020 г. // НСИ. Посетен на 15 март 2021.
  3. „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“ // nsi.bg. Посетен на 13 май 2020.
  4. Светлин Кираджиев „Велико Търново“
  5. Население по области, общини, населени места и възраст към 1 февруари 2011 г.
  6. Стилиян Найденов „Велико Търново с население 68 859 души“ // НСИ. Посетен на 15 март 2021.
  7. Справка за населението на гр. Велико Търново, общ. Велико Търново, обл. Велико Търново Код по ЕКАТТЕ – 10447 // вестник „Борба“. Посетен на 15 март 2021.
  8. Съдбата на българската аристокрация след османското завоевание, bulgarianhistory.org
  9. Велико Търново Средното царство // вестник „Дневник“. Посетен на 15 март 2021.
  10. Общински план за развитие на Община Велико Търново за периода 2014 – 2020 г.
  11. Красимира Мутафова ТОПОСИ НА ГРАДСКОТО ПРОСТРАНСТВО В ОСМАНСКАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ ОТ ХVІ–ХVІІ ВЕК (НА ПРИМЕРА НА ТЪРНОВО, НИКОПОЛ И ВРАЦА)
  12. Областен управител Велико Търнов // посетен на 5.12.2020