Население на Велико Търново
Населението на Велико Търново към 31 декември 2020 г. е 72 207 души, по данни на ГРАО.[1] Област Велико Търново е деветата област по големина на населението в България с 252 хиляди души.[2] В цялата област Велико Търново, едноименната община е с най – голяма с 89 900 жители.
Преброявания на населението[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[3] По времето на столичния период, градът е бил с население от приблизително 25000 души. Слез завладяването от Османците, населението намалява двойно. Петър Бакшев съобщава, че градът през 1640 година е с население от 10000 души. Константин Фотинов дава информация за населението на града през 1843 година в „Общое землеописание“ – 26 000 души.[4]
Велико Търново е един от четирите града в България с положителен естествен прираст през някакъв период от време след 1985 г. Населението му се е увеличило с 4,3 % между 2006 и 2014 г., а през 2015 г. отново е намаляло. В града към 1 февруари 2011 г. живеят 68 783 жители според данни от официалното преброяване на НСИ.[5][6][7]
Численост на населението според преброяванията извършени от НСИ през годините:
|  |
Прираст на населението[редактиране | редактиране на кода]
Механичен прираст[редактиране | редактиране на кода]
След падането на Търновград хиляди жители на града са избити или падат в робство. Част от населението в града мигрира във Влашко, Венеция, Русия и други места.[8] Градът се заселва с българи от други краища на страната и османци от Анадола. Въпреки това будни българи останали в Търново, но поради икономическите промени, мигрирали към по-оживените търговски градове – Свищов и Русе.
След Освобождението на България и в началото на XX век, много търновци мигрират към т.нар. „Нов свят“ и новата българска столица – София.
Напусналите Велико Търново за периода 1990 – 2005 се над 20 000 души. Голяма част от тях имигрират в страни като Германия, Италия и други. Голяма част от великотърновци се изселват и в българските градове: София, Варна и други. В града се заселват много жители от самата област и от областите: Плевен, Търговище, Русе и др.[9] Най-много жители в града се заселват през 2010 г. – 33,9‰.
Раждаемост[редактиране | редактиране на кода]
В община Велико Търново раждаемостта на 1000 души от населението се е увеличила до 8,7%. Най-стойност на раждаемостта е достигната през 2007 г. – 9,9%.
Смъртност[редактиране | редактиране на кода]
В община Велико Търново смъртността на 1000 души от населението е най-голяма през 2008 г. – 13,6%.
Естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]
Естественият прираст за Велико Търново за последните 20 години е най-висок през 2009 г. – -6,5% и най-нисък през 2011 г. – -8%.[10]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
През Средновековието българският етнос е бил основен. Освен това в града са живели и чуждестранни генуезки, венециански,дубровски, арменски и кумански поданици – търговци и дипломати.
През Осмавското владичество населението в града е преобраладаващо българско, но и със значително османско присъствие.
| Година | Немюсюлмански ханета | Мюсюлмански ханета |
|---|---|---|
| 1479 | 372 | 132 |
| 1516 | 450 | 248 |
| 1523 | 450 | 212 |
| 1541 | 394 | 226 |
| 1579 | 429 | 250 |
Според последните данни от преброяването от 2011 г. физическите лица, обявили своята етническа идентичност, са разпределени по следния начин:
- Недекларирани: 6330 (9,2%)
Общо: 68 883
Гъстота на населението[редактиране | редактиране на кода]
В община Велико Търново гъстотата на населението е 100 души/кв. км. Най-гъсто заселените райони в града са кварталите Бузлуджа и Колю Фичето.
Възрастова структура[редактиране | редактиране на кода]
Според възрастовите групи структурата е следната – от 0 до 17 г.(17.6%), от 18 до 64 г. – (69.1 %) и над 64 г – (13.2 %).[12]
Коефициентът на образованост в града е сравнително висок – 73%.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Население и демографски процеси във Велико Търново през 2020 г. // ГРАО. Посетен на 15 март 2021.
- ↑ Население и демографски процеси във Велико Търново през 2020 г. // НСИ. Посетен на 15 март 2021.
- ↑ „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“ // nsi.bg. Посетен на 13 май 2020.
- ↑ Светлин Кираджиев „Велико Търново“
- ↑ Население по области, общини, населени места и възраст към 1 февруари 2011 г.
- ↑ Стилиян Найденов „Велико Търново с население 68 859 души“ // НСИ. Посетен на 15 март 2021.
- ↑ Справка за населението на гр. Велико Търново, общ. Велико Търново, обл. Велико Търново Код по ЕКАТТЕ – 10447 // вестник „Борба“. Посетен на 15 март 2021.
- ↑ Съдбата на българската аристокрация след османското завоевание, bulgarianhistory.org
- ↑ Велико Търново Средното царство // вестник „Дневник“. Посетен на 15 март 2021.
- ↑ Общински план за развитие на Община Велико Търново за периода 2014 – 2020 г.
- ↑ Красимира Мутафова ТОПОСИ НА ГРАДСКОТО ПРОСТРАНСТВО В ОСМАНСКАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ ОТ ХVІ–ХVІІ ВЕК (НА ПРИМЕРА НА ТЪРНОВО, НИКОПОЛ И ВРАЦА)
- ↑ Областен управител Велико Търнов // посетен на 5.12.2020