Търновска архитектура

Търновска архитектура e архитектурата на град Велико Търново. На територията на града, се намират 668 броя сгради – паметници на културата.

История

Търновската архитектура се е развивала през няколко епохи раннохристиянска, средновековната, възрожденска и от началото на Княжество България.

Средновековие

Ярък пример за архитектурата през средновековието е творческото наследство от архитектурата на Търновската художествена школа.

Крепостните стени, които са предпазвали главните ядра на Търновград, са били съставени от креалации. Между тях са се редували амбразури и мерлоните. Тези елементи са се наричали още „бойници“ и са служели за отбрана при нападение. Имало е вътрешни предпазни стени. Друго средство за защита е било т.нар. контрафорс. Според изворите височината на стените на хълма Царевец е варирала от 3,5 до 4,5 метра. Предполага се, че на такава височина са се издигали и стените на Трапезица и Момина крепост, а също така и на петте стени, които са заграждали Новия град. Дворецът е изграден на три нива, включващи Тронна сграда, Царски покои, други жилищни и административни зали, изби, водохранилище. Декориран е с мозайки, мраморни облицовки и стенописи. Много от болярските жилища са имали вътрешни дворове, в центъра на които е имало параклиси или църкви. Шишмановата баня е една от малкото автентични творения на Търновската архитектура.

Галерия Средновековни постройки

• 
  Останки от дворцов комплекс
• 
  Патриаршески комплекс
• 
• 
  Останки от дворцов комплекс
• 
• 
  МАнастир в местносттаФренкхисар

Възраждане

Най-значима следа в архитектурата през Възраждането остава българския гений от Дряново – Колю Фичето. Дряновския майстор е построил църквите:Църква Св. св. Константин и Елена, Църква Св.Марина, Църква Св. Никола, Църква Св. Спас,Църква Св. св. Кирил и Методий.. Дело на Колю Фичето е и емблематичният Търновския конак, където се е провело Учредителното събрание. Други негови обществени сгради са: Хан на хаджи Николи и Стамболовият хан. Други емблематични сгради: Сарафкината къща (построена през 1861 г.; пететажна с дървен парапет от осем дървени колонки с извити железни пръчки, които заграждат продълговатото осмостенно пространство на вестибюла), Къщата с маймунката (построена през 1849 г.), Къщата на Кокона Анастасия, Консулските къщи, Бейската къща и други. В града е съществувала голяма часовникова кула, изградена от камък.

Галерия Възраждане сгради

• 
  Църква Св.Св.Кирил и Методий
• 
  Църква Св.Никола
• 
  Църква Св.Св.Константин и Елена
• 
  Възрожденски къщи на ул."Гурко"
• 
  Фабрика на Ангел Попов
• 
  Възрожденска къща
• 
  Къща на Борис Денев
• 
  Възрожденски къщи в кв."Варуша"
• 
• 
  Сарафкината къща
• 
  Къщата с маймунката
• 
  Бейската къща
• 
  Консулските къщи, Велико Търново

Трета българска държава

След Освобождението на България в града се построяват няколко значими сгради:Хотел „Цар Борис“ през 1894 г.(по проект на Стоян Герганов).Сградата на Стария окръжен съвет (архитект Георги Козаров),Сградата на първата туристическа хижа,Сградата на старата поща (по проект на Станчо Белчовски).

Галерия сгради от периода на Трета българска държава

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
  Сградата на Мъжката гимназия
• 
• 
• 
  Къща на Леон Филипов
• 
  Сграда на ТЪрновска популярна банка
• 
  МОдернистична къща(реставрирана)
• 

Съвременно строителство

Архитектурата през модернизма е повлияна от архитекти от цялата страна. Решения за по-големите архитектурни проекти са вземани от главно архитектурно бюро в София. През този период са построени следните сгради: Интерхотел „Велико Търново“ (архитект Никола Николов и колектив),Сградата на МДТ „Константин Кисимов“ построена 1971 г.,Дворецът на културата и спорта „Васил Левски“ построен 1985 г..

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

Архитектура на Търновската къща

Ранновъзрожденските къщи (1750 – 1828 г.)

Характерно за ранновъзрожденските къщи каменно приземие и каменен или паянтов етаж и имат засводени каменни входове, големи дървени чардаци.

Къщи от периода на Възраждането

При тях се забелязва нов композиционен център – етажен вестибюл или салон (остъклен чардак), приземен етаж – приемен вестибюл с вътрешна стълба и покрит двор за стопанска дейност. На носещите греди, фасадите и вестилюба има възможност да бъдат украсени с апликации. За някои от къщите е характерно вграден гардероб.

Буржоазни къщи

Буржоазните къще се характеризират със замяната на паянтовия градеж с масивен, каменен и тухлен, на дървения гредоред с тухлени сводове, железни греди и стоманобетонна конструкция.

Паметници

Паметника на Обесените във Велико Търново е дело на италианския архитект Джовани Мосути. Светослав Йоцов е работил върху паметника Майка България.. Най-мащабния паметник в града - Паметникът Асеневци, е дело на Крум Дамянов, включва Иван Славов, Владимир Игнатов, арх. Георги Гечев и инженер Коста Цеков.

• 
  Паметник на Обесените през 1876 възстанници
• 
  Паметник Майка България
• 
  Паметник Асеневци