Търновска архитектура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Търновска архитектура e архитектурата на град Велико Търново.

История[редактиране | редактиране на кода]

Търновската архитектура се е развивала през няколко епохи раннохристиянска, средновековната, възрожденска и от началото на Княжество България.[1]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Ярък пример за архитектурата през средновековието е творческото наследство от архитектурата на Търновската художествена школа.[2]

Крепостните стени, които са предпазвали главните ядра на Търновград, са били съставени от креалации. Между тях са се редували амбразури и мерлоните. Тези елементи са се наричали още „бойници“ и са служели за отбрана при нападение. Имало е вътрешни предпазни стени. Друго средство за защита е било т.нар. контрафорс. Според изворите височината на стените на хълма Царевец е варирала от 3,5 до 4,5 метра. Предполага се, че на такава височина са се издигали и стените на Трапезица и Момина крепост, а също така и на петте стени, които са заграждали Новия град. Дворецът е изграден на три нива, включващи Тронна сграда, Царски покои, други жилищни и административни зали, изби, водохранилище. Декориран е с мозайки, мраморни облицовки и стенописи.[3] Много от болярските жилища са имали вътрешни дворове, в центъра на които е имало параклиси или църкви. Шишмановата баня е една от малкото автентични творения на Търновската архитектура.

Галерия Средновековни постройки[редактиране | редактиране на кода]

Възраждане[редактиране | редактиране на кода]

Най-значима следа в архитектурата през Възраждането остава българския гений от Дряново – Колю Фичето. Дряновския майстор е построил църквите:Църква Св. св. Константин и Елена[4], Църква Св.Марина[5], Църква Св. Никола[6], Църква Св. Спас[7],Църква Св. св. Кирил и Методий.[8] Други емблематични сгради: Сарафкината къща (построена през 1861 г.[9]; пететажна с дървен парапет от осем дървени колонки с извити железни пръчки, които заграждат продълговатото осмостенно пространство на вестибюла), Къщата с маймунката (построена през 1849 г.)[10], Къщата на Кокона Анастасия,[11] Консулските къщи[12] и други.

Галерия Възраждане сгради[редактиране | редактиране на кода]

Трета българска държава[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението на България в града се построяват няколко значими сгради:Хотел „Цар Борис“ през 1894 г.(по проект на Стоян Герганов)[13].Сградата на Стария окръжен съвет (архитект Георги Козаров)[14],Сградата на първата туристическа хижа[15],Сградата на старата поща (по проект на Станчо Белчовски)[16].

Галерия сгради от периода на Трета българска държава[редактиране | редактиране на кода]

Съвременно строителство[редактиране | редактиране на кода]

Архитектурата през модернизма е повлияна от архитекти от цялата страна. Решения за по-големите архитектурни проекти са вземани от главно архитектурно бюро в София. През този период са построени следните сгради: Интерхотел „Велико Търново“ (архитект Никола Николов и колектив)[17],Сградата на МДТ „Константин Кисимов“ построена 1971 г.[18],Дворецът на културата и спорта „Васил Левски“ построен 1985 г.[19].

Архитектура на Търновската къща[редактиране | редактиране на кода]

Ранновъзрожденските къщи (1750 – 1828 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Характерно за ранновъзрожденските къщи каменно приземие и каменен или паянтов етаж и имат засводени каменни входове, големи дървени чардаци.

Къщи от периода на Възраждането[редактиране | редактиране на кода]

При тях се забелязва нов композиционен център – етажен вестибюл или салон (остъклен чардак), приземен етаж – приемен вестибюл с вътрешна стълба и покрит двор за стопанска дейност. На носещите греди, фасадите и вестилюба има възможност да бъдат украсени с апликации.[20] За някои от къщите е характерно вграден гардероб.[21]

Буржоазни къщи[редактиране | редактиране на кода]

Буржоазните къще се характеризират със замяната на паянтовия градеж с масивен, каменен и тухлен, на дървения гредоред с тухлени сводове, железни греди и стоманобетонна конструкция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Архитект Донка Колева: „Старата столица пази уникални архитектурни образци от четири исторически периода“ borbabg.com. Посетен на 3 февруари 2020 г.
  2. starotarnovo.ucoz.com
  3. nasamnatam.com
  4. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ – Велико Търново opoznai.bg
  5. Виталий Чеботар Църквата „Св. Марина“ във Велико Търново – един от шедьоврите на Колю Фичето
  6. Храм Св. Никола peika.bg
  7. Църкви на Кольо Фичето във В. Търново тънат в разруха. dveri.bg. Цитиране на статия от в. Борба. 12 август 2015]
  8. Църква Св.Св.Кирил и Методий в strannik.bg
  9. Музей „Сарафкина къща“ РИМ Велико Търново museumvt.com. Посетен на 3 февруари 2020 г.
  10. Хронология на строежите на Колю Фичето dryanovo.eu. Посетен на 3 февруари 2020 г.
  11. Стилян Найденов Възстановиха емблематичната къща на Кокона Анастасия, ще става хотел borbabg.com. Посетен на 3 февруари 2020 г.
  12. Здравка Христова. История за консулските къщи в старопрестолно Търново. desant.net]. Посетен на 3 февруари 2020 г.
  13. Стилян Найденов 116-годишният хотел „Цар Борис“ втора година чака позволителни за ремонт. borbabg.com. Посетен на 3 февруари 2020 г.
  14. Здравка МАСЛЯНКОВА Старият окръжен съвет се превърна в къща на ужасите dnesbg.com. Посетен на 3 февруари 2020 г.
  15. Румяна Николова На 24 май 2017 се навършиха 95 години от откриването на Първата туристическа хижа в България trapezitca1902.com. Посетен на 3 февруари 2020 г.
  16. Елица Илчева Старата поща във Велико Търново – недолюбвана някога и желана сега vestnikstroitel.bg. Посетен на 3 февруари 2020 г.
  17. арх. Анета Николова Василева БЪЛГАРСКАТА АРХИТЕКТУРА ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК Външни влияния и развитие на идентичността Архив на оригинала от 2018-05-17 в Wayback Machine.. Посетен на 3 февруари 2020 г.
  18. Официална страница МДТ „Константин Кисимов“. Посетен на 3 февруари 2020 г.
  19. Официалният сайт на Велико Търново ДКС „Васил Левски“. Посетен на 3 февруари 2020 г.
  20. veliko-tarnovo.bg
  21. Тодор Златев Българска битова архитектура. Книга 1
     Портал „Култура“         Портал „Култура          Портал „Велико Търново“         Портал „Велико Търново          Портал „България“         Портал „България