Калоян Махлянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Калоян Андо
български сумист

Роден
Калоян Стефанов Махлянов

Националност Флаг на България България
Флаг на Япония Япония
Псевдоним Котоошу Кацунори
Семейство
Съпруга Асоко Андо
Калоян Андо в Общомедия

Калоян Андо, роден като Калоян Махлянов (на японски: 琴欧洲 勝紀 Котоошу Кацунори), е български и японски сумист, 16-ият чужденец и първият представител на България, който се състезава в най-силната категория в сумото. Състезава се в Япония от януари 2003 до март 2014 г., като записва 68 участия в официални турнири (башо) с 537 победи от 864 схватки.

На 24 май 2008 г. Калоян Махлянов-Котоошу влиза в историята на сумото, като става първият европеец, спечелил Купата на Императора.

„Котоошу“ се превежда от японски като „Европейското кото“. „Кото“ е традиционен китайски музикален инструмент (цин) с 13 струни, популярен и в Япония, често превеждан като „арфа“. Имената на всички борци от школата („бея“) Садогатаке, където тренира Котоошу, започват с „Кото-“.

През януари 2014 г. се отказва от българското си гражданство и приема японско, като с това приема и фамилията на съпругата си Асако Андо. От брака си с Асоко Андо има две деца, момче и момиче – Кирил и Мария.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е 1983 г. в село Джулюница (област Велико Търново).

Започва професионалната си кариера през 2002 г. и 2 г. по-късно се състезава в най-високата категория.

През 2000 г. е определен за най-добрия в Европа за възрастта си в категория до 100 кг. През май 2002 г. като студент се състезава в открития шампионат по сумо в Германия и е представен пред йокозуна Котодзакура – по онова време ръководител на школата Садогатаке.

През 2002 г. под псевдонима Котоошу българинът дебютира на професионалното дохьо. През март 2003 г. Котоошу получава травма на коляното и му е препоръчано да не участва в състезанията, но въпреки това участва на собствен риск, като завършва с резултат 6 победи и само 1 загуба. До март 2003 г. преминава последователно през дивизиите джонокучи, джонидан, санданме и макушита. Така Калоян Махлянов получава статус на секитори и правото да се състезава в категория джурио.

След само 2 турнира в джурю през септември 2004 г. дебютира във висшата дивизия макуучи, която обединява 42-мата най-добри сумисти. Дебютът на Котоошу в макуучи идва след само 11 турнира, което е рекорд в професионалното сумо.

През 2005 г. Котоошу влиза в саняку – елитната горна част на макуучи с ранг комусуби. След неуспешен турнир е понижен до маегашира 5, но след още 1 турнир отново е комусуби. Скоро след това става секиваке, а през декември същата година получава престижния ранг озеки.

През юли 2005 г. на турнира в Нагоя Котоошу започва със серия от 12 победи, като побеждава йокозуна Асашорю, с което прекъсва серия от 24 поредни победи на монголския сумист. В последния ден на турнира при равен резултат между Котоошу и Асашорю двамата играят допълнителен мач кетеи-сен, спечелен от Асашорю.

Следват още 2 много успешни турнира с ранг секиваке, победа над йокозуна Асашорю, 3 поредни 2-ри места в крайното класиране, общ резултат от 3-те турнира 36 – 9. Това е достатъчно Котоошу да бъде издигнат в ранг озеки (голям шампион).

Котоошу получава Купата на Императора през 2008 г.

Така Калоян Махлянов става първият европеец и едва 5-ия чужденец в историята на професионалното сумо, достигнал престижния ранг озеки. Общо 6 сумисти, родени извън Япония са достигали този ранг. Другите са Конишики и Акебоно от Хаваи, Мусашимару от Самоа, Асашорю и Хакухо от Монголия.

През май 2008 г. Калоян Махлянов печели Нацу Башо и влиза в историята на японското сумо като първият европеец, печелил Купата на Императора.

Обявява оттеглянето си от състезателна дейност на 30 май 2014 г.

Жени се за японка и се преселва да живее в Япония. Според съобщение на в. „Труд“ от 19.11.2013 г. той е подал молба за освобождаване от българско гражданство, тъй като е поканен да стане национален треньор и преподавател по сумо, за което се изисква японско поданство[2].

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Обявен е за Спортист номер 1 за 2005 г. на област Велико Търново[3]. През 2006 година е удостоен със званието „Почетен гражданин на гр. Лясковец“.

На 28 юли 2009 година е награден от президента на България Георги Първанов с най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“.

Заради добрия му външен вид японската публика го нарича Дейвид Бекъм на сумото – прякор, от който Калоян нееднократно е изразявал недоволството си.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]