Църкви във Велико Търново

През времето на Втората българска държава в нейната столица Търновград (дн. Велико Търново) и околностите са изградени множество църкви и манастири, превърнали се в средища на духовен и културен живот и станали места за съхранение на исторически книги и паметници на българската история. Днес в града има много църкви и параклиси, както и манастир.

Недействащи църкви[редактиране | редактиране на кода]

Днес паметници на културата са недействащите църкви:

Патриаршеска църква „Възнесение Господне, възстановена и изписана през 1981 г.
„Свети четиридесет мъченици“^[1]
„Свети Димитър Солунски“^[2]
„Свети Петър и Павел“^[3]
„Свети Георги“^[4]

В старата част на града са развалините на църквата „Свети Спас“ и Арменската църква.

Действащи църкви[редактиране | редактиране на кода]

катедрала „Рождество Богородично“
църква „Св. Кирил и Методий“
църква „Св. Константин и Елена“
църква „Св. Марина“
църква „Св. Никола“
църква „Св. Троица“
църква „Успение Богородично“ – на мястото на девическия манастир „Св. Богородица Темниска“
параклис „Св. Димитър“ – в двора на Професионалната гимназия по сградостроителство „Кольо Фичето“
параклис „Св. безср. Козма и Дамян“
параклис „Св. арх. Михаил“
параклис „Св. Седмочисленици“ – в двора на НВУ „Васил Левски“^[5]
параклис „Св. Мина“
римокатолическа църква „Дева Мария на Броеницата“

Търновски светци[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Построена, украсена и стенописана по заповед на цар Иван Асен II и посветена на голямата му победа при Клокотница на 9 март 1230 г. над епирския деспот кир Теодор Комнин. През XIII–XIV век е сред най-хубавите и най-богати църкви на манастира, наричан „Велика лавра“. В нея неведнъж е служил патриарх Евтимий.
↑ Намира се под североизточния склон на хълма Трапезица на десния бряг на река Янтра. Тя е най-старата и точно датирана средновековна търновска църква. Свързана е с обявяването на въстанието през 1185 г. под ръководството на болярите Петър и Асен за отхвърляне на византийското владичество. В нея са коронясали първите владетели от Асеновата династия – Петър, Асен и Калоян.
↑ Намира се в подножието на северния склон на хълма Царевец. Предполага се, че църквата е построена в началото на 13 век по инициатива на царица Анна-Мария Унгарска, за да бъдат поставени там мощите на Йоан Поливотски. В нея Калоян е бил провъзгласен за крал, а българският църковен глава – за примас.
↑ Намира се под южния склон на Трапезица на десния бряг на река Янтра, в кв. „Асенова махала“. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 10,4 х 5,12 м. Построена е през 1612 г. върху основите на средновековна църква, която най-вероятно е функционирала през столичния период на Търновград.
↑ Официален сайт на Българската православна църква^{[неработеща препратка]}

[1] Построена, украсена и стенописана по заповед на цар Иван Асен II и посветена на голямата му победа при Клокотница на 9 март 1230 г. над епирския деспот кир Теодор Комнин. През XIII–XIV век е сред най-хубавите и най-богати църкви на манастира, наричан „Велика лавра“. В нея неведнъж е служил патриарх Евтимий.

[2] Намира се под североизточния склон на хълма Трапезица на десния бряг на река Янтра. Тя е най-старата и точно датирана средновековна търновска църква. Свързана е с обявяването на въстанието през 1185 г. под ръководството на болярите Петър и Асен за отхвърляне на византийското владичество. В нея са коронясали първите владетели от Асеновата династия – Петър, Асен и Калоян.

[3] Намира се в подножието на северния склон на хълма Царевец. Предполага се, че църквата е построена в началото на 13 век по инициатива на царица Анна-Мария Унгарска, за да бъдат поставени там мощите на Йоан Поливотски. В нея Калоян е бил провъзгласен за крал, а българският църковен глава – за примас.

[4] Намира се под южния склон на Трапезица на десния бряг на река Янтра, в кв. „Асенова махала“. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 10,4 х 5,12 м. Построена е през 1612 г. върху основите на средновековна църква, която най-вероятно е функционирала през столичния период на Търновград.

[5] Официален сайт на Българската православна църква^{[неработеща препратка]}

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]