Жоржо Момчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жоржо / Джорджо Момчев
български политик и общественик
Жоржо / Джорджо Момчев 
Роден: 1846 г.
Починал: 1903 г. (57 г.)
Народен представител в:
I ВНС   II ОНС   

Жоржо / Джорджо (Георги) Кръстев Момчев е обществен деец, 2 пъти депутат, 2 пъти кмет на Търново (дн. Велико Търново).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Търново през 1846 г. Син е на Кръстьо Момчоолу - богат търговец, епитроп на храма „Свети Никола“ и основен благодетел на класното училище (1846). Евгени Момчева, сестра на Жоржо, става съпруга на известния общественик и фабрикант Стефан Карагьозов. След завършване на класното училище и гимназия в родния си град продължава своето обучение в Париж.

Жорджо Момчев е вуйчо на Кръстьо Карагьозов и на Венка Карагьозова, съпруга на ген. Стефан Салабашев от Стара Загора, чиято дъщеря Смарайда Салабашева е съпруга на Атанас Буров.

В Търново открива кафене, известно като „Момчевото“. Там се събират най-известните и активни търновци, както и патриотично настроената търновска младеж. Съучредител и касиер на Народно читалище „Надежда“ (1869).

През 1860-те и 1870-те години в града и страната започва процес на революционализиране. В него с готовност се включват богатите търговски фамилии на Кабакчиев, Стефан Карагьозов и Кръстьо Момчоолу. Тяхната заслуга е в осигуряване на материална помощ за революционния комитет.

Жоржо Момчев е в лични връзки с Васил Левски и става член на Търновския частен революционен комитет. Сближава се със Стефан Стамболов. След залавянето му Васил Левски е отведен за разпознаване и разпит в Търново. Момчев и Стефан Карагьозов, повикани в конака като представители на обществеността, обсъждат по техни думи акция за освобождаване на Апостола.

След избухване на Априлското въстание (1876) Момчев е арестуван. Юрдан п. Тодоров в изследване на въстанието в Търновския край пише:

„А в Търново някои младежи, по съветите на Жоржo Момчев и Христо Караминков (Бунито), на два пъти се опитваха да запалят града, като поставяха огън на Каябаш„[1].

Влиятелните му близки и зет му Стефан Карагьозов ходатайстват за него и го освобождават; Момчев напуска родния град. Сред основателите е на Славянското благотворително дружество в Търново (1877).

След Освобождението от османско владичество се завръща в Търново и попада в обкръжението на Любен Каравелов. Присъединява се към посетителите на хана на Бела Бона.

В дома на Анастасия Златарска, ок. 1898 г.: Ж. Момчев (кмет на Търново, 3-ят седнал от дясно на ляво), проф. Георги Бончев (1-ят седнал от ляво на дясно), проф. Георги Златарски (прав на стълбите), проф. Степан Юринич (в дъното зад цветята)

Участието му в политическия живот започва като съмишленик на Стефан Стамболов. Народен представител е в Първото велико народно събрание, заедно с епископ Климент Браницки, Петър Оджаков и Петко Славейков. Ж. Момчев събира общо 290 гласа. Народен представител и във Второто обикновено народно събрание. Кмет е на Търново (1880-1881, 1894-1899).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Тодоров, Ю., Възпоминания по въстанията в Търновския санджак, Рс., 1897
  • Кюркчиев Н., Бърнев И., Епизоди от изграждането на новата Българска държава 1879-1896, изд. „Изток-запад“, 2007, с. 57
  • Бележити търновци, Вт., 1981
  • Радев И., История на Велико Търново XVIII - XIX век, изд. „Слово“, Вт., 2000, с. 701-702, 506, 719

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тодоров Юрдан, Възпоминания по въстанията в Търновския санджак, Русе, 1897 г., с. 5