Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ (Велико Търново)
| Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Седалище | Велико Търново,  България |
| Патрон | Кирил и Методий |
 Местоположение във Велико Търново | |
Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ е едно от най-старите училища в град Велико Търново, България.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1836 г. възрожденския отец Зотик, прави опит за откриване на Първото взаимно училище. През есента на 1839 г. към църквата „Св. Никола“ възниква общинско училище. През следващата 1844 г. в училището постъпва на работа и даскал Петър (Пеню) Давидов от Лясковец. Тревненецът Кънчо Кесаров е назначен като учител през 1851 година. От тази година към църквата работят две училища: взаимно училище на даскал Никола Златарски и класовете с по-висок тип образование, което осъществява даскал Кънчо Кесаров. Седем години по-късно класното училище, се премества в сградата на бившето гръцко училище. От 1854 до 1885 училището е класно. Пръв директор на училището е д-р Васил Берон. Учители от други страни са били: Алонс Бюнтер от Швейцария, Александър Кулев от Болград, Иван Амзел – Унгария, Карел Шкорпил – Чехия, Ото Хорейши – Чехия, Райвонд Улрих – Грац.
Великотърновска държавна мъжка гимназия „Св. Кирил“[редактиране | редактиране на кода]
Училището „Св. Кирил“ прераства в гимназия през 1872 г. През 1885 – 1886 училището се преобразува в седемкласна гимназия „Св. Кирил“. През 1888 година учебното заведение получава статут на държавно училище. 472 ученика се обучават през учебната 1889/1890. През 1891, гимназията се структурира по следния начин: долна – с три учебни години и горна – с четиригодишен курс на обучение. През същата година към гимназията е открито Специално духовно училище, чиято учебна програма е подравнена с тази на Самоковската духовна семинария.[1] На 8 октомври 1898 г. започва строежът на нова училищна сграда. През 1901 – 1902 учебна година в „Св. Кирил“ работят 28 учители, от които почти 1/4 имат първа квалификационна степен, а 1/3 – втора. През 1905 г. се празнуват 50 години от възникването на първото класно училище във В. Търново и 25 – годишнината от прерастването на училището в гимназия. Тогавашният министър на просвещението проф. Иван Шишманов въвежда специални награди за изявени учители. Между наградените са и преподаватели в гимназията „Св. Кирил“ – Моско Москов, Йордан Кулелиев и др. През август 1909 година гимназистът Панайот Хитров редактира младежки есперантски вестник „Юнуло“. След Балканските войни, през 1916 г. се стига до тържественото честване на 11 май – Деня на славянските първоучители – и особено на 1000 – годишнината от смъртта на св. Климент Охридски (27 юли).
Пълно средно училище „Кирил и Методий“[редактиране | редактиране на кода]
През 1952 г. мъжката гимназия се преобразува в Пълно средно училище „Кирил и Методий“. През 1970 училището отново е реорганизирано в Единно средно политехническо училище (ЕСПУ). През учебна година (1956 – 1957) обаче средното училище е разделено на две самостоятелни учебни заведения: Първа гимназия „Кирил и Методий“ и Основно училище „Христо Ботев“. През 1987 година излиза „Негаснещо просветно огнище“ – сборник, посветен на 100 – годишнината от възникването на гимназията.
Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“[редактиране | редактиране на кода]
През 1992 година ЕСПУ „Св. св. Кирил и Методий“ се преобразува в Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“.[2] През 1993 година в училището се организира Втората национална конференция по история за ученици от хуманитарните гимназии.[3] От 2006 година в Хуманитарна гимназия съществува и Театрална студия. Участниците в тази студия представят:„Народните будители“, „Коледата е възможна“, „Криворазбраната цивилизация“, както и „Най-чудното чудо“.[4]
През 2015 г. в сградата на Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ е разкрит филиал на Медицински университет – Варна, в който се обучават студенти по специалностите от регулираните професии „Медицинска сестра" и „Акушерка" с образователно-квалификационна степен „бакалавър".[5]
Дарители на гимназията[редактиране | редактиране на кода]
- д-р Никола Пиколо – 12 000 франка
- Ахилей Теодориди – дарява библиотеката си, събирана 174 г.
- Наследниците на търговеца Илия Попов – 2500 златни лева
- Митрополит Иларион – 4000 лв. за подпомагане на доказано бедни деца
- Митрополит Антим, който оставя 9500 лв.
- Петър Керемекчиев – 25 000 златни лева.[6]
Директори на гимназията[редактиране | редактиране на кода]
- Сирманов - 1891 г.
...
- Цаню Василев 1940 – 1944
- Живко Георгиев 1944 – 1945
- Никола Церовски 1945 – 1948
- Илия Илиев 1948 – 1949
- Георги Георгиев 1949 – 1959
- Никола Джамбазов 1959 – 1963
- Йордан Кирвиков 1963 – 1969
- Димитър Папазов 1969 – 1972
- Анастасия Обретенова 1972 – 1979
- Митка Янева 1979 – 1992
- Милко Донев 1992 – 2005
- Славка Чехларова 2005 – 2010
- Тамара Драганова 2010 – 2013
- Галя Пенкова 2013 – 2014
- Донка Андреева 2014 – 2015
- Жоржета Ангелова 2015 – 2018
- Павлин Витанов 2018 –
Възпитаници[редактиране | редактиране на кода]
- акад.Никола Ирибаджаков
- проф. Илия Янкулов
- Асен Разцветников
- Антон Дончев
- Ангел Каралийчев
- Константин Кисимов
- Деньо Чоканов
- Рафаел Михайлов
- Матей Шопкин
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 12/13, 29 август 1891 год., стр. 8
- ↑ www.borbabg.com[неработеща препратка]
- ↑ www.hg-vt.com // Архивиран от оригинала на 2017-01-08. Посетен на 2017-08-26.
- ↑ Община Валико Търново
- ↑ МУ-Варна - Филиал Велико Търново
- ↑ www.borbabg.com, архив на оригинала от 29 август 2017, https://web.archive.org/web/20170829204044/https://www.borbabg.com/2013/07/19/%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%85%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F/, посетен на 29 август 2017
- Държавен Архив – Велико Търново Ф99К
