Асенов (квартал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Квартал Асенов)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асенов
— квартал —
Част от квартал „Асенов“ с Гарга баир
Част от квартал „Асенов“ с Гарга баир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Област Област Велико Търново
Община Община Велико Търново
Част от Велико Търново
Надм. височина 220 m

Квартал Асенов или Асенова махала, е квартал във Велико Търново, най-старият квартал в града.

История[редактиране | редактиране на кода]

Втора Българска държава[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората Българска държава между основните крепостни хълмове Царевец, Трапезица и Момина крепост е създаден така нареченият – Нов град. Кварталът е бил разположен между бреговете на река Янтра. Новият град заедно с Френк хисар е бил обраден от крепостни стени, на юг и на север от долината на реката. Населението е съставено главно от българи. Българите живеещи в квартала, са били основно занаятчии и чиновници. Според някои легенди там живеели леярни на царските камбани и ковачи. На 80 метра от манастира „Великата лавра“ (Храм „Св. Четиридесет мъченици“) е била построена водостроснабдителна кула. От десно на Владишкия мост е била построена Шишмановата баня, която днес е консервирана. Според историците, тя е построена по време на последния влаетел на Второто българско царство – Иван Шишман. През квартала е преминавал брод, който е свързвал крепостите Царевец и Трапезица. Този брод е бил в най-ниската част на водното равнище.

Османско владичество[редактиране | редактиране на кода]

През този период, населението на квартала е било съставено основно от българи. През този период е построен и Владишкия мост.[1] От 1789 година в махалата е имало елино-гръцко училище. Махалата е била частично разрушавана от набези и наводнения. По левия бряг на Янтра е имало работещи табахани. Затова махлата в някой регистри е била известна като Табашка. Първите табашчани в махалата са били от 1779 година:Йован Табак и ходжи Костас и Георгиеос. Христо Табаков от Табаковия род е бил наричан „болярина“. Табаханите са били 57 – 58. Учителят Недю Жеков е инициатор за създаване на Читалище „Трапезица“ през 1879 година. Табашката къща на Смил Табаков била описвана със следните подразделения:табахана, ерсобасьь, маза, пешник, дървашник, пруст, соба, хашево, хает, чардак продорци с дървени капаци.

Трета българска държава[редактиране | редактиране на кода]

Георги Измирлиев е бил прекаран през Владишкия мост и изпратен със сълзи на очи от долномахленчани.

В близост до хълма Трапезица в края на XIX век, до хълма Трапезица са били разположени три къщи от старобългаррски тип, но били разрушени в началото на XX век.

През 1897 г. от братя Христо, Киро и Петко Малиеви построяват фабрика за трикотаж. През 1909 година в града се открива основно училище, което носи името на търновския просветен благодетел Силвестър Пенов. По времето на ПЪрвата световна война железопътния мост е бил охраняван от немски гарнизон. През 1947 година училището е преименувано на Основно училище Христо „Смирненски“. До началото на XX век в махалата са останали три стариинни търновски къши до склона на хълма Трапезица. На дървена врата на улица „Св. Патриарх Евтимий“ е била изписана информация за железопътната линия от Горна Оряховица за Велико Търново.

Veliko Tarnovo - panoramio (5).jpg

На 12 август 1910 г. е основана първата българска фабрика за шевни конци „Трапезица“.[2] През 1951 година, фабриката се преименува на ДИП „Васил Мавриков“. Във фабриката са работели през най-силните и години над 1800 души. Работели са и 50 кубинки, които са живели в махалата. Към фабриката е имало и културен дом.[3]

Изглед от Гарга баир

В махалата е било създадено читалище „Поука“. Из много от местата били открити средновековни зидове.

Активизира се работата в килийното училище в квартала. Създават се работилници и мелници край река Янтра. В началото на XX век е построен железопътен мост в края на квартала, по жп линията РусеСтара Загора. По време на Втората световна война железопътния мост ебил охраняван. През 30-те години е построен мост към пътя за село Арбанаси. Създадено е през 1929 г. като акционерно дружество „Царевец“ за производство и търговия на гьон, бланк и юфт предприятието е национализирано и превърнато в Държавно индустриално предприятие „Христо Смирненски“. Днес училището е Помощно училище „Св. Теодосий Търновски“. В квартала отваря врати и Помощно училище „Теодосий Търновски“. Отварят врати първите бакалници и ресторанти, обслужващи туристи и гости, също така и граждани на града. Построяват се и първите кожарски фабрики и една от най-големите текстилни фабрики – „Мавриков“. Железничарски общежития се построяват по протежето на железопътната линия. През 1985 е построен въжен мост към фабриката. През 50-те години край железопътната линия се построяват общежития за работници в Българските държавни железници. През 2009 г. отваря врати реставрираната българска църква „Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)“.

Църкви[редактиране | редактиране на кода]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1965 1975 1984 1991 2001 2012
население 2100 2056 1970 1780 970 800

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Велико Търново“         Портал „Велико Търново          Портал „България“         Портал „България