Асенов (квартал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Квартал Асенов)
Jump to navigation Jump to search
Асенов
— квартал —
Част от квартал „Асенов“ с Гарга баир
Част от квартал „Асенов“ с Гарга баир
Страна Флаг на България България
Област Област Велико Търново
Община Община Велико Търново
Част от Велико Търново
Надм. височина 220 m

Квартал Асенов или Асенова махала, е квартал във Велико Търново, най-старият квартал в града.

История[редактиране | редактиране на кода]

Втора Българска държава[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората Българска държава между основните крепостни хълмове Царевец, Трапезица и Момина крепост е създаден така нареченият – Нов град. Кварталът е бил разположен между бреговете на река Янтра. Новият град заедно с Френк хисар е бил обраден от крепостни стени, на юг и на север от долината на реката. Населението е съставено главно от българи. Българите живеещи в квартала, са били основно занаятчии и чиновници.На 80 метра от Манастирът "Великата лавра"(Храм "Св.Четиридесет мъченици") е била построена водостроснабдителна кула. От десно на Владишкия мост е била построена Шишмановата баня,която днес е консервирана. Според историците,тя е построена по време на последния влаетел на Второто българско царство - Иван Шишман. През квартала е преминавал брод,който е свързвал крепостите Царевец и Трапезица. Този брод е бил в най-ниската част на водното равнище.

Османско владичество[редактиране | редактиране на кода]

През този период, населението на квартала е било съставено основно от българи. През този период е построен и Владишкия мост.[1] От 1789-та година в махалата е имало елино-гръцко училище. Махалата е била частично разрушавана от набези и наводнения. По левия бряг на Янтра е имало работещи табахани. Затова махлата в някой регистри е била известна като Табашка. Първите табашчани в махалата са били от 1779-та година:Йован Табак и ходжи Костас и Георгиеос. Христо Табаков от Табаковия род е бил наричан "болярина". Табаханите са били 57-58. Учителят Недю Жеков е инициатор за създаване на Читалище "Трапезица" през 1842-ра година. Табашката къща на Смил Табаков била описвана със следните подразделения:табахана,ерсобасьь,маза,пешник,дървашник,пруст,соба,хашево,хает,чардак продорци с дървени капаци.

Трета българска държава[редактиране | редактиране на кода]

Георги Измирлиев е бил прекаран през Владишкия мост и изпратен със сълзи на очи от долномахленчани. В близост до хълма Трапезица в края на XIX век,до хълма Трапезица са били разположени три къщи от старобългаррски тип,но били разрушени в началото на XX век. През 1897 г. от братя Христо, Киро и Петко Малиеви построяват фабрика за трикотаж. През 1909-та година в града се открива основно училище,което носи името на търновския просветен благодетел Силвестър Пенов. По времето на ПЪрвата световна война железопътния мост е бил охраняван от немски гарнизон. През 1947-ма година училището е преименувано на Основно училище Христо "Смирненски". До началото на XX век в махалата са останали три стариинни търновски къши до склона на хълма Трапезица. На дървена врата на улица "Св.Патриарх Евтимий" е била изписана информация за железопътната линия от Горна Оряховица за Велико Търново.

Veliko Tarnovo - panoramio (5).jpg

В махалата е било създадено читалище "Поука". Из много от местата били открити средновековни зидове. Активизира се работата в килийното училище в квартала. Създават се работилници и мелници край река Янтра. В началото на XX век е построен железопътен мост в края на квартала, по жп линията РусеСтара Загора. По време на Втората световна война железопътния мост ебил охраняван. През 30-те години е построен мост към пътя за село Арбанаси.Създадено е през 1929 г. като акционерно дружество "Царевец" за производство и търговия на гьон, бланк и юфт предприятието е национализирано и превърнато в Държавно индустриално предприятие "Христо Смирненски". Днес училището е Помощно училище"Св.Теодосий Търновски". В квартала отваря врати и Помощно училище „Теодосий Търновски“. Отварят врати първите бакалници и ресторанти, обслужващи туристи и гости, също така и граждани на града. Построяват се и първите кожарски фабрики и една от най-големите текстилни фабрики – „Мавриков“. Железничарски общежития се построяват по протежето на железопътната линия. През 1985 е построен въжен мост към фабриката. През 50-те години край железопътната линия се построяват общежития за работници в Българските държавни железници. През 2009 г. отваря врати реставрираната българска църква „Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)“.

Църкви[редактиране | редактиране на кода]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1965 1975 1984 1991 2001 2012
население 2 100 2 056 1 970 1 780 970 800

Източници[редактиране | редактиране на кода]