Анастас Гранитски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анастас Гранитски
български книжовник
Роден
1825 г.
Починал
23 май 1879 г. (54 г.)
Търново, Османска империя

Анастас Гранитски е български писател, преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анастас Гранитски е роден в Котел през 1825 г. (1830 според други източници). Баща му поп Петър, както и дядо му Стаю Чорбаджи са известни котленски първенци. Учи при Сава Доброплодни (който по това време е в Котел), в Сливен, в Цариград, където учи в Куручешменската гръцка гимназия, а по-късно – в Медицинско-хирургическата академия в Галата сарай. Коректор в печатницата на Йосиф Романов в Букурещ, секретар в сръбската легация в Цариград. Учител в Свищов, Шумен (1859 – 1863), Ловеч (1863) и Търново, където се установява в началото на 60-те години на 19 век. Тук се жени за Пелагия, дъщерята на местния първенец Никола Маждрака, една от основателките на женско благотворително и просветно дружество в града. Преподава френски, турски, гръцки и български език. В различни периоди е близък със Стефан Богориди, Георги Раковски, Неофит Бозвели, П. Р. Славейков, Иван Богоров, Любен Каравелов и др.

Един от редовните сътрудници на Цариградски вестник, сътрудник на редактора Александър Екзарх, а според собствените му твърдения и редактор на изданието. Сътрудничи на арменския печатар Тадей Дивитчиан, за когото „изправя“ (което вероятно ще рече „редактира“) няколко книги – Кратко описание за Света гора Атонска от священоиподидякона А. Хилендареца (1853) и поредното издание на Книга нарицаема митарства… (1853), включваща няколко произведения, едно от които е отново описанието на х. Антоний Хилендарец.

Книжовните му интереси са твърде широки. Първият му труд е превода на Сборниче за холерата. Тази книга е резултат от усилията на правителството да се справи с върлуващата по това време страшна болест. Написана на турски и преведена на езиците на народите в империята, тя съдържа кратки исторически сведения, описание на симптомите, препоръки за профилактика и лечение и пр. След три години превежда от френски, Гигиена. Начин за сохранение на здравието. Основното медицинско съчинение, преведено от Гранитски, е тритомната (общо 530 страници) Практическа медицина. Съчинение Д. Пирово. Другата обемна и много популярна навремето негова книга е Търговско ръководство, която се радва на много спомоществователи.

Гранитски съставя няколко гадателни книги, в които са представени божества от старогръцкия пантеон, вмъкнати са и негови авторски стихове – Пития или гледание за щастие и Знаменитаго астронома Казамий месецослов предвещателний. Содержающий всеобщое умозрение за лето 1850. Близък до тях е и превода му от гръцки на Поучителни речи на старите философи. Гранитски подготвя и някои религиозни книги – Краткий священий катихизис, Житие на светаго Кирила и Методий, Служба с житием Йоана Рилскаго. През 1865 г. Гранитски подготвя прегледаното и поправено поредно (трето) издание на Софрониевия „Неделник“ – Поучително евангелие. От Софрония Врачанскаго (1965).

Сред първите книжовни трудове на Гранитски е и Буквар за малките деца (Цариград, 1849), подготвен заедно с Андон Никопит, от който не са запазени екземпляри; съществуват обяви и за други негови трудове – Священа история, Учебник по френски език по Олендорфовата метода. Неговите статии за езика влизат в полемика с Найден Геров.

В историята на българската литература Гранитски вероятно ще остане като преводач. Той се насочва към две произведения с особено място в литературния живот от това време, публикувани като подлистници на Цариградски вестник, а след това и в самостоятелни книги – Индийска хижа (1850) и Павел и Виргиния от Бернарден дьо Сен Пиер. Преводите са направени от гръцките варианти в мерена реч, дело на българина Никола Пиколо, като е използван и френският текст. Двете повести са едни от върховите изяви на сантименталната книжнина на Българското възраждане, както и на взривно налагащото се по това време преосмислено отношение към любовта в литературата. През 1851 – 52 г. в Цариградски вестник е поместен един друг подлистник – Училище за децата, излязъл в самостоятелно издание през 1853 г. Към тази творба на френската писателка от ХVІІІ век Мари Льопренс дьо Бомон, преведена от Гранитски, по-късно се насочват Кръстьо Пишурка, Илия Блъсков и др. Техните преводи също са популярни, имат по няколко издания и много спомоществователи.

Специално място в творчеството на Гранитски заема една особена книга. Въпреки че за разлика от другите му текстове тя е подписана само с инициали – „съставил А. П. Г.“, това безспорно е най-личното му дело. Автобиографичният разказ и публицистичният патос се преплитат с тенденциозно представени, а вероятно и измислени факти и – Истинний глас на България… В нея е включена вероятно първата печатна изява на Георги Раковски – възторжено писмо по повод изданието.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Сборниче за холерата… Цариград, 1848, 1849
  • Християнско поучение или краткий священий катихизис. От греческото събинение А. Корай на болгарский язик превождал Анастасий П. Петров Гранитский, котялнин… В Константинополе, 1949
  • Пития или гледание за щастие. Превождал от греческии Анастасий П. П. Гранитский. Уроженец Казанский в Болгарии. Напечата ся сос настояние Георгия Андреевича. В Цариград. В Типографии Т. Дивичиана. 1849
  • Буквар за малките деца. Сочинение А. Гранитскаго и А. Никопита. Цариград, 1849
  • Знаменитаго астронома Казамии месяцослов предвещателний. Содержащий всеобщо умозрение за лето 1850
  • Разните фаси (четверти) на луната с примечание на приключения в них пророчества всеобщи… Издал Анастасий П. Петров Гранитски от Котел. В Цариграде, в типографии Т. Дивичиана, 1850
  • Индийската хижа. Басноистория от Бернарден дьо Сен Пиер. Побългарил А. Гранитский. Цариград, типография „Ц. вестника“, 1850
  • Павел и Виргиния Басноповест [от Бернарден дьо Сен Пиер]. Побългарил А. Гранитский. Цариград, типография „Ц. вестника“, 1850
  • Гигиена. Начин за сохранение на здравието [от Орфил] Превод от французки по болгарски. Цариград, типография „Ц. вестника“, 1851
  • Училище за децата. [от Мари Льопренс дьо Бомон] Превод от французки на болгарски [от А. Гранитски]. В типографията „Ц. вестника“, 1852
  • Истинний глас на България или оправдание на българити пред сами себе и пред своите иноземни доброжелатели и благодетели, срещу лъжите и безбожните постъпки и действия, что е учинил с народното българско имя Александър Стоилов Бойоглу Ескизаарец (самозван лъжно Бейоглу Екзарх Българский). Съставил А. П., Цариград, 1853
  • Практическа медицина. Разделена на три томове. Съчинение Д. Пирово. Превел на блъгарски Анастасий П. Петрович Кранитский от Котел или Казан… Константинопол, 1854
  • Поучителни речи на старите философи. Превел А. П. Петрович Гранитский, а изданни от братия Димитрия и Христа Х. Иванович Смрикареви, самоковци, които ги посвящават самоковскому и цялому болгарскому юношеству. Цареград, книгопечатня „Ц. вестника“, 1854
  • Тръговско ръководство за тръгувание, промишленост, мореплавание и за тръговски делания. Собствено пак за веществото на търговията; за състоянието на тръговията, на земледелието и на промишлеността в европейските дръжави; за монетити, камбиялити, теглилкити и меркити по тръговските градове; за дръжание на тръговски книги, за тръговски сметки и писмописания, за съчинение на главни търговски записи с нужните примири. С приложение на три сравнителни таблици за теглилкити и меркити по тръговските градища и едно по азбуки, оглавление за съдръжанието на книгата от К. Мелас. Преведено от гръцки и печятано с иждивението на Хр. Л. Хамамджиев. Превод А. П. Гранитскаго с няколко прибавления. Цариград, в печатницата Т. Дивитчиянова, 1858
  • Разговори французско-български и правила за произношението на французкити букви. Писал А. П. Гранитский, а издал със свое иждивение Георгий Дончов, книгопродавец. Букурещ, книгопечатница на Йосифа Романов и съдр., 1859
  • Житие на святаго Кирила и Методиа, съставил А. П. Гранитский, издал Петър Стоянов, търновец. Букурещ, в печатницата на Стефана Расидеска, 1865
  • Руско-български разговори. Съставил А. П. Гранитский. Издава Ст. Маринов. Издание първо. Търново, печатница Л. Каравелов, 1878

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Русев, М. Исторически преглед на медицинската книжнина в България. С., 1904
  • Уста-Генчев. Принос към дейността на Атанас П. Гранитски – Училищен преглед, № 8, 1927
  • Violino Primo. Анастас Гранитски. – Котленски край, 6, № 183 – 187, 1935.
  • Кулелиев, Й. Елена Ал П. Гранитска (интервю) – Общински вестник Велико Търново, 14, № 21, 4 септември 1937
  • Стефанов, В. Българската медицина през Възраждането. С., 1980
  • Аретов, Н. Анастас П. Гранитски. – Литературна история, 1991, № 20
  • Аретов, Н. Рецепцията на елинската митология в популярната книжнина. Анастас Гранитски и Пандели Кисимов