Димитър Гимиджийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Гимиджийски
български адвокат и писател
Роден
Починал
16 декември 1966 г. (73 г.)
Литература
Жанрове роман, пиеса, мемоари
Известни творби „Бойка“ (1934)

Димитър Николов Гимиджийски е български адвокат, белетрист, драматург и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Получава основно образование в Троян. През 1911 г. завършва Габровската гимназия.

През 1912 г. е назначен за учител в махала Калчевска, Троянско. През ноември същата година е мобилизиран. Участва в Междусъюзническата и Първата световна война. С прекъсвания следва право в Софийския университет.

Дипломира се през 1919 г. и в периода 1920-1948 г. е адвокат в родния си град, където развива широка обществена дейност. Председател на читалището в Троян (1924-1944). Инициатор за създаване на Водния синдикат и негов пръв председател. Под негово ръководство Водният синдикат за три години изгражда водноелектрическа централа на р. Черни Осъм, което дава възможност за електрификация на Троян. За кратко е кмет на Троян след деветнадесетомайския преврат.

В началото на 1948 г. е изпратен от комунистическата власт за няколко месеца в трудовоизправителен лагер и 8 месеца е държан под домашен арест.

Литературна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Сътрудничи на литературния печат – списанията „Българан“, „Възраждане“, „Златорог“, „Изкуство и критика“.

За пръв път печата през 1914 г. През 1925 г. издава първата си книга - „Афоризми и парадокси“. От белетристичните му произведения по-значителен е романът „Жълтия албатрос“ (1931), в който разкрива безсмислието на войната.

През 30-те години на ХХ век Гимиджийски се посвещава на драматургията и пише пиесите „Бойка“, „Мъртви брод“ и „Бунтовници“. „Бойка“ е неговото най-известно произведение — претърпява две издания, играе се в различни провинциални и столични театри, а през 1947 г. е екранизирана от кинофирмата „Балкан филм“ на Димитър Минков. Драматичният конфликт в тази пиеса е построен върху сблъсъка на старото (привързаността към земята и частната собственост) с новото – освободената от предразсъдъци младежка любов.

Съвместно с Ламар прави преводи на произведения от руската класическа литература.

През 1949 г. създава мемоарния труд „Поглед към три войни“, издаден посмъртно едва след половин век.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Литературни произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Афоризми и парадокси, 1925
  • Жълтият албатрос. Роман, 1931
  • Бойка. Пиеса, 1934, 1937
  • Мъртви брод. Пиеса, 1935
  • Бунтовници. Пиеса, 1937
  • Поглед към три войни. Мемоари, 2005

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • М. Ю. Лермонтов, „Мцири“, „Беглец“ и „Хаджи Абрак“. АД „Хемус“, София, 1921
  • М. Ю. Лермонтов, Сихотворения. Изд. „Аврора“, София, 1926
  • А. С. Пушкин, „Кавказки пленник“ и „Бахчисарайски фонтан“. Книгоиздателство „Хемус“, София, 1920
  • Г. Линков, „Война в тила на врага“. Изд. „Народна култура“, София, 1954