Никола Шипковенски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Шипковенски
български психиатър
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Медицина
Област психиатрия
Работил в Университетска невропсихиатрична клиника в София
Публикации „Schizophrenie und Mord“ (1938)
„Ятрогения или освобождаваща психотерапия – кръстопът на всеки лекар“ (1963)

Никола Спасов Шипковенски е виден български психиатър, професор, основоположник на психопатологията и в частност на модерната съдебна психиатрия в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в старопланинския град Троян на 19 декември 1906 г. След завършването на основното си образование, между 1925 и 1933 г., следва медицина в Софийския университет, след което работи година като участъков лекар в село Орешак.

От 1934 до 1937 г. е общински градски лекар в родния си град Троян, като същевременно се записва (1936) да специализира нервни и душевни болести в Мюнхен, Германия. През 1938 г. издава в Берлин Schizophrenie und Mord (бълг. „Шизофрения и убийство“), в която описва за първи път с помощта на примери двойствеността при самоубийствени импулси и тези, причинени от чужда агресия[1]. През 1939 г. завършва специализацията си и се завръща в България.

Между 1938 и 1939 г. Шипковенски е доброволен лекар, а от 1939 до 1942 г. е доброволен и редовен асистент в Университетската невропсихиатрична клиника в София. През 1943 – 1945 г. Никола Шипковенски е първоначално доброволен, а впоследствие и редовен асистент в Института по съдебна медицина при СМА и в Невро-психиатрична клиника на Софийския университет (1945 – 1947). През 1947 г. Шипковенски става редовен доцент в Университетската невро-психиатрична клиника на Софийския университет, а професор – през 1954 г.

От 1960 г. е член на Международния съвет по групова психотерапия. Издава във Виена „Болестни реакции на личността – невроза и психогенни психози“ (1961) и „Слабоумие и престъпление“ в Йена (1962). Особено интересна е публикацията му „Психопатология на ръкуването“, която и до днес е уникална в световната психиатрична литература.

През 1963 г. професор Шипковенски става член на Френското дружество за психосоматична медицина и на Световната федерация по неврология, издава на немски език „Ятрогения или освобождаваща психотерапия – кръстопът на всеки лекар“. През 1968 г. защитава дисертация на тема „Проблеми на шизофренните и циклофренните умъртвявания“ за научна степен „доктор на медицинските науки“.

Шипковенски има огромен брой научни публикации на немски, френски, италиански, полски и руски език. В България издига идеята за създаване на Институт по съдебна психиатрия, който да се ангажира с проблемите на съдебнопсихиатричната и съдебнопсихологичната експертиза.

Поддържа тесни контакти с проф. Карл Леонхард, който ръководи психиатричната клиника в болницата „Шарите“ в Берлин. Леонхард е бил негов гост в София и е изнасял публични лекции. Неговият наставник от годините на специализацията му в Германия – световноизвестният проф. Освалд Бумке, също е бил гост на Шипковенски в София и е изнасял публична лекция.

Шипковенски е обект на репресии по повод неговите контакти със западни психиатри и възгледите му в областта на психиатрията. В края на 1960-те и началото на 1970-те години се организират „публични“ дискусии, на които професорът е порицаван и заклеймяван за своята научна дейност с чисто политически мотиви.

Въпреки това той остава реалният основател на системното обучение по съдебна психиатрия в България. През 1971 г. Никола Шипковенски става консултант в Психиатричната клиника на Медицинската академия в София.

Публична известност придобива интервюто на проф. Шипковенски с Ванга, което е заснето от Българската телевизия и е част от документалния филм „Феномен“ (1976), на който той е сценарист [2].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Schizophrenie und Mord“ (бълг. „Шизофрения и убийство“) (1938)
  • „Умствена недоразвитост и невменяемост“ (1955)
  • „Съдебнопсихиатрични проблеми на травмената болест на мозъка“ (1955)
  • „Клинична психиатрия“ 1 част (1956)
  • „Циклофрения и убийство“ (1957)
  • „Болестни реакции на личността – невроза и психогенни психози“ (1961)
  • „Слабоумие и престъпление“ (1962)
  • „Ятрогения или освобождаваща психотерапия – кръстопът на всеки лекар“ (1963)
  • „Основни проблеми на съдебната психиатрия“ (1973)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Tilman Steinert, Aggression und Gewalt bei Schizophrenie, Waxmann Verlag, 1998, ISBN 3893256644, стр. 60.
  2. „Феномен“ (1976), филм на БТ, режисьор Невена Тошева, сценарист проф. Никола Шипковенски, оператор Йордан Стоянов.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]