Иван Пеев (музикален педагог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Пеев
български педагог
Роден
Иван Иванов Пеев
Починал
неизв.

Учил вНационална музикална академия
Научна дейност
ОбластПедагогика
Работил вНационална музикална академия
Тази статия е за музикалния педагог. За композитора вижте Иван Пеев (музикант).

Иван Иванов Пеев е български музикален педагог, професор в Българската държавна консерватория.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 декември 1907 г. в Горна Оряховица. Завършва Държавната музикална академия в София през 1932 г. До 1947 г. учителства последователно в София, Дупница и Горна Оряховица. През 1945 г. преподава цигулка и солфеж в Държавното музикално училище – Пловдив. От 1947 г. е преподавател, от 1950 г. – доцент, а от 1963 г. – професор по солфеж в Консерваторията. Междувременно ръководи хора при Пловдивското певческо дружество и художествения колектив „Лиляна Димитрова“ при ЦК на ДСНМ (1947 – 1951).

Първоначално Иван Пеев прилага системата за музикално ограмотяване „Стълбицата“ на Борис Тричков. По-късно заедно с Асен Диамандиев оформя система за обучение по солфеж. Автор е на сборници със солфежи и музикални диктовки и на цикъл учебници по солфеж за Детските музикални школи (ч.I-VIII).

Награден е с орден „Кирил и Методий“ I степен през 1962 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия на българската музикална култура, Издателство на БАН, София 1967 г., страница 347

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]