Михаил Вешим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Вешим
български писател и сценарист
На Панаира на книгата в НДК, 11 декември 2010
На Панаира на книгата в НДК, 11 декември 2010

Роден
Михаил Георгиев Мишев

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Литература
Псевдоним Михаил Вешим
Жанрове разказ, фейлетон, роман
Известни творби „Английският съсед“ (2008)
„Нашингтон“ (2010)
Награди „Райко Алексиев“ (2008)
Семейство
Баща Георги Мишев

Михаил Георгиев Мишев, известен с псевдонима си Михаил Вешим, е български писател и сценарист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 септември 1960 г. в София в семейството на писателя Георги Мишев. През 1982 г. завършва Софийския университет, специалност журналистика. От същата година работи във вестник „Стършел“, където от 2003 г. заема поста главен редактор.

Автор е на стотици разкази и фейлетони.

През 2009 г. е член на журито на литературната награда „Хеликон“.[1]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

През 2002 г. негови разкази са включени в Антология на световния хумор, публикувана във Виетнам, наред с разкази на Марк Твен и Уди Алън.

През 2008 г. Михаил Вешим, заедно със сатирика Васил Сотиров, получава Националната награда за цялостно творчество в областта на хумора и сатирата „Райко Алексиев“.[2]

Романът му „Английският съсед“ е една от двете български книги (заедно с „Арката“ на Здравка Евтимова), номинирани за литературната награда на Европейския парламент.[3] По романа е направен сценарият на едноименния филм с режисьор Дочо Боджаков.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1991 – „Австрийците идват“,
  • 1992 – „И преди, и сега“ (сицилиански роман-епопея),
  • 1996 – „Бай Ганьо се завръща 101 години по-късно“ в съавторство с Кръстьо Кръстев и Йордан Попов,
  • 1998 – „Тримата мискетари“,
  • 1999 – „Писма от Нашингтон“,
  • 2000 – „Елате в страната на Арда“,
  • 2004 – „Край на цитата“,
  • 2008 – „Английският съсед“,
  • 2008 – „Смях в залата“,
  • 2009 – „Стари хипари“,
  • 2010 – „Нашингтон“.
  • 2013 – „Руският съсед“.
  • 2014 – „Когато бях морски капитан“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта