Оля Стоянова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Оля Стоянова
Родена 14 септември 1977 г. (40 г.)
Професия писателка, поетеса, журналистка
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, разказ, роман, драма
Награди „Веселин Ханчев“ (1999)
„Дора Габе“ (2000)
„Рашко Сугарев“ (2011)
„Добромир Тонев“ (2011)
„Наум Шопов“ (2012)
„Петър Ковачев“ (2012)
„Николай Кънчев“ (2013)
„Иван Николов“ (2013)
„Аскеер“ (2014)
Съпруг Живко Джаков

Оля Стоянова е българска писателка, поетеса и журналистка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Оля Стоянова е родена на 14 септември 1977 г. в София. Завършва журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. В момента е докторант в Софийския университет, специалност „масова култура“. В течение на 10 години работи като журналист във в. „Дневник“. Преди това е била редактор във в. „Литературен форум“.

Автор е на седем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Текстовете ѝ са превеждани на английски, немски, сръбски, унгарски, полски, руски, чешки, португалски, словашки и испански езици. Има много награди за поезия, проза и драматургия. Носител е на наградата за драматургия „Аскеер“ за 2014 година.

Пиесата на Оля Стоянова „Покана за вечеря“ печели Втория явен конкурс на Театър „София“ за написване на съвременна българска пиеса. Премиерата на „Покана за вечеря“ е на 13 март 2014 г. в Театър „София“ и е дело на творческия екип Тея Сугарева (режисьор), Каролина Далкалъчена (сценография) и Александър Костов (композитор).

От януари 2013 г. пиесата на Оля Стоянова „Малки ритуали за сбогуване“ се играе на сцената на ДТ „Никола Вапцаров“ в Благоевград, поставена от Явор Веселинов.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Печелила е награди за поезия, проза, драматургия и журналистика:

  • 1999 – Първа награда за поезия от Националния поетически конкурс „Веселин Ханчев“, приз „Златното яйце“,
  • 2000 – Първа награда за поезия в конкурс „Дора Габе“,
  • 2000 – Първа награда за поезия, конкурс на издателство „Мисъл“ и ЮНЕСКО,
  • 2002 – Първа награда от конкурса за поезия, организиран от в. „Литературен вестник“ и Младежки дом – Русе,
  • 2003 – Първа награда за белетристика в Национален студентски конкурс – Шумен,
  • 2011 – Първа награда от Националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“[1],
  • 2011 – Първа награда от Националния конкурс за поезия „Добромир Тонев“[2],
  • 2012 – Първа награда от Първия национален конкурс за българска пиеса на абсурда „Наум Шопов“ за пиесата „Малки ритуали за сбогуване“[3],
  • 2012 – Първа награда за драма в националния конкурс „Петър Ковачев“ в Плевен[4],
  • 2012 – Наградата на Театър „София“ в конкурса за съвременна българска пиеса[5] [6],
  • 2013 – Отличие в конкурса за съвременна българска драматургия „Иван Радоев“ в Плевен[7],
  • 2013 – Наградата за оригинален авторски текст на детска пиеса – фестивал „Михаил Лъкатник“, Ямбол,
  • 2013 – Първа награда за поезия на името на „Сирак Скитник“ – БНР, Благоевград,
  • 2013 – Носител на наградата „Николай Кънчев“[8] [9] [10],
  • 2013 – Носител на националната награда „Иван Николов“ (заедно с Йордан Ефтимов)[11] [12] [13],
  • 2014 – Носител е на наградата за драматургия „Аскеер“ за пиесата „Покана за вечеря“[14],
  • 2014 – Първа награда за поезия от Националния конкурс „От заник слънце озарени, алеят морски ширини“, Поморие[15].
  • 2015 – Първа награда за оригинална куклена пиеса за възрастни, Сдружение „Пиеро“ и Куклен театър – Стара Загора

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Фотографии (2000), издание на Националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев“
  • Проза, Пловдив: Жанет 45, 2002, 59 с. [16]
  • Пътна карта, Русе: Авангард принт, 2003, 45 с.
  • Улица „Щастие“, Пловдив: Жанет 45, 2013, 84 с. [17] [18] [19]

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Лични географии, роман, Пловдив: Жанет 45, 2005, 178 с. [20]
  • Какво сънуват вълците, разкази, София: Сиела, 2011, 148 с. [21] [22]

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Пътеводител на дивите места, Пловдив: Жанет 45, 2012 (в съавторство със Живко Джаков)[23]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Връчване на наградата „Рашко Сугарев“ за 14-ти път“, сайт на НДФ „13 века България“, 19 април 2011 г.
  2. „Оля Стоянова с Националната награда за поезия „Добромир Тонев“, „Културни новини“, 25.03.2011 г.
  3. „Малки ритуали за сбогуване“, „Факел“, 21 май 2012 г.
  4. Милена Милева, „Горе ръцете!“ под лашкането на полилея и бедните души“, в. „24 часа“, 27 юни 2013 г.
  5. „Резултати от втория явен конкурс на Театър „София“ за написване на съвременна българска пиеса“, сайт на театър „София“.
  6. Бистра Величкова, „Оля Стоянова спечели конкурса на Театър „София“ за съвременна пиеса“, „Offnews“, 12 декември 2012 г.
  7. Николай Колев, „Връчиха Голямата награда на международния конкурс „Иван Радоев“, Дарик Плевен, 30 март 2013 г.
  8. „Оля Стоянова е новият носител на Наградата за поезия Николай Кънчев 2013“, блог „Поетичен Никулден“, 9.12.2013.
  9. „Оля Стоянова с Наградата за поезия „Николай Кънчев“ 2013“, електронен бюлетин „Културни новини“, 9.12.2013.
  10. „Улица „Щастие“ донесе на Оля Стоянова награда на името на Николай Кънчев“, в. „Дневник“, 9.12.2013.
  11. „Оля Стоянова и Йордан Ефтимов спечелиха наградата за поезия „Иван Николов“, в. „Дневник“, 20 декември 2013 г.
  12. „Оля Стоянова и Йордан Ефтимов с наградата „Иван Николов“ за 2013“, „Аз чета“, 19 декември 2013 г.
  13. „Оля Стоянова и Йордан Ефтимов са най-добрите поети за 2013“, „Кафене.бг“, 20 декември 2013 г.
  14. „Наградите „Аскеер 2014“, сайт на Театър „Българска армия“, 25 май 2014 г.
  15. Мария Коева, „Приключиха „Яворовите дни“, pomorie.bg, 21 юли 2014 г.
  16. Пламен Антов, „Отвъд всекидневното: бит и мит в поезията на Оля Стоянова“. – рец. в „Литературен вестник“, 19-25.3.2003, бр. 11, с. 6-10.
  17. Откъс от стихосбирката „Улица „Щастие“ на Оля Стоянова, в. „Дневник“, 16 ноември 2013 г.
  18. „Оля Стоянова: Отивам на театър, ако утре свърши светът“, интервю на Милена Милева, в. „Труд“, 5 ноември 2013 г.
  19. Катя Атанасова, „Думи, които тежат“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 10.12.2013.
  20. Оля Стоянова, „Лични географии“ (роман), в електронния портал Словото.
  21. Милена Милева, „Какво сънуват вълците“, отзив във в. „24 часа“, 21.10.2011 г.
  22. Оля Стоянова, 3 разказа от сборника на Оля Стоянова „Какво сънуват вълците“, електронно списание Факел, 08.04.2013 г.
  23. „Оля Стоянова и Живко Джаков“, интервю за Sofia Live, 6 февруари 2012 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта