Искра Ангелова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Искра Ангелова
българска журналистка и актриса

Родена
10 февруари 1973 г. (1973-февруари-10) (44 г.) [1]

Искра Асенова Ангелова е българска журналистка и актриса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Димитрина Гюрова и Пламен Марков. През 1993 г. следва един семестър и в италианската театрална академия „Silvio D’Amico“ в Рим. Искра е завършила и магистратурата си по телевизионна и радио журналистика в Университета Емерсън в Бостън, САЩ.

Журналистическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1997 г. заминава за Бостън, САЩ с американската стипендия Фулбрайт. Там тя завършва магистратура по телевизионна и радио журналистика в Университета Емерсън. През 1999 – 2000 г. тя работи като втори продуцент на сутрешното предаване The Early Show на националната телевизия CBS в Ню Йорк. При завръщането си в България Искра Ангелова е телевизионен водещ на сутрешния блок в телевизия bTV. От 2002 до края на 2004 г. е водещ и главен редактор на съботно-неделното сутрешно предаване „У нас“ на Нова телевизия. В момента е автор и водещ на неделното вечерно токшоу на БНТ „Нощни птици“.[2] Нейни текстове са излизали във в. „Дневник“, в. „Култура“, в. „Гласове“, в. „Новинар“, сп. „Жената днес“, сп. „Християнство и култура“, сп. „Театър“, сп. „Foreign Policy“, сп. „L'Europeo“, сайтовете Vesti и Mediapool. Искра е автор на следните документални филми, които прави за поредицата на БНТ „В кадър“:

„Хляб и шоколад“ – 2011 г., 28 мин., филм за изкуството на готвенето и готвенето в изкуството – голямата дива на Мексико, писателката-майка на магическия реализъм Лаура Ескивел разказва за най-сладкия талант.

„Въображението е моят куфар“ – 2012 г., 28 мин., филм за известната турска писателка Елиф Шафак и за жената-творец в борбата ѝ с клишетата.

„Чужденката“ –2014 г., 28 мин., филм за голямото завръщане на Юлия Кръстева в България (2014)

През 2014 Искра започва да работи по реализацията на портрет на Юлия Кръстева, който има своята премиера на 20 април, 2017 г. в кино Люмиер като част от фестивала „Master of art“. „Kой се страхува от Юлия Кръстева?“ е първи на Искра като режисьор и продуцент, той е ко-продукция между БНТ, НДК и Wonderland productions и е 85 минути.

Ангажименти в театъра[редактиране | редактиране на кода]

Като актриса Искра Ангелова участва в няколко филма и множество театрални представления, сред които „По-близо“ на Патрик Марбър в театър „Сълза и смях“, „Хоровод“ на Артур Шницлер в театър „Българска армия“, „Rondo“ на Артур Шницлер в ДТ "Стоян Бъчваров“, Варна, „Чайка“ на Антон Чехов в Somerville Theatre, Бостън, САЩ, „Красиви тела“ на Лора Кънингам в театър „Сълза и смях“ – сега в Младежкия театър „Николай Бинев“, в „Моногамният“ на Кристофър Кайл в Народен театър „Иван Вазов" и в „Още веднъж отзад“ на Майкъл Фрейн в Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Била е част от УС и трупата на Модерен театър, където играе в „Да играеш жертвата“ и „Клас“. Последният проект, в който участва е пиесата „Револверът“ на Майя Праматарова, режисьор Стилиян Петров, в галерия Етюд, като представлението се играе на български и английски език.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. издава романа „Обичам ли те?“ в съавторство с журналиста Петър Волгин.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Пиеси: „По-близо“, „Красиви тела“, „4000 мили“
  • Книги:
    • „Голямата промяна: историята на американските жени от 60-те години до днес“, Гей Колинс, издателство Изток Запад, 2010
    • „Атлас изправи рамене“, Айн Ранд, издателство Изток Запад и МАК, 2009, редактор
    • „Философията на йога“, Геше Майкъл Роуч и Кристи Макнали, издателство Жануа 98, 2012
    • „Геният на креативността“, Питър Фиск, издателство Изток Запад, 2013
    • „Кармата на любовта“, Геше Майкъл Роуч, издателство Жануа 98, 2013
    • „Силата на мисълта“, Емет Фокс, издателство Жануа 98, 2016 

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии
Интервюта
За нея