Петър Волгин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Волгин
български журналист
Роден

Учил вСофийски университет
Литература
Жанровероман

Петър Волгин е български журналист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 септември 1969 г. в София като Петър Петров Георгиев.[1] Прогимназиалното си образование завършва в 32 Единно средно политехническо училище с преподаване на руски език „Климент Охридски“ в София. След това става възпитаник на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“. Завършва Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Става известен със своето радиопредаване „Без контрол“, което стартира на 1 април 1998 г. в ефира на Българско национално радио (БНР)[2]. Негови гости са известни хора от културния елит на България. Някои от имената са: Косьо Минчев, Боряна Драгоева, Диана Попова, Георги Лозанов, Георги Анастасов, Велислав Величков, Татяна Дончева, Кольо Гилъна, Емил Кошлуков, Анжела Антонова, Маргарита Михнева, Ралица Димитрова, Иван Мудов, Десислава Димова, Йордан Ефтимов.

От 2005 до 2010 г. води авторско телевизионно предаване „Вярно с оригинала“ по телевизия TV7[3].

Автор и водещ на предаването „Деконструкция“[4], което се излъчва всяка събота между 12 и 14:00 часа в ефира на БНР от 2009 г. до 21 декември 2015 г. На 21 декември 2015 г. управителният съвет на БНР обявява[5], че преустановява предаването заради многобройни нарушения на Закона за радио и телевизия, както и заради акт за административно нарушение, наложен на БНР от Съвета за електронни медии (СЕМ) от 17 декември. Десетки хора протестират пред сградата на радиото с желание предаването да бъде възобновено. Хиляди от своя страна са доволни и препоръчват на Волгин да отиде в частна медия, защото в държавна липсата на плурализъм и едностранчивата пропаганда са недопустими.

Понастоящем Волгин е част от редакторския колектив на обедното предаване на БНР „12+3“. В началото на 2014 г. създатели на предаването „12 плюс 3“ по БНР излизат с позиция, осъждаща изявите на радиоводещия Петър Волгин. В отворено писмо журналистите Йордан Лозанов и Георги Папакочев заявяват, че се срамуват от това, че „напълно основателно повече от половин година протестиращите срещу правителството на антиевропейската, русофилска олигархия освиркват шумно и с нескрито презрение името на шефа и един от водещите на предаването – Петър Волгин“. Според тях изявите на Волгин сриват авторитета на предаването[6].

От октомври 2020 г. е водещ на ново предаване по БНР – „Политически НЕкоректно“, като му партнира Силвия Великова.[7] Волгин е известен с проруските си позиции, които предизвикват обществен скандал, като в 2022 година дори се стига до искане на оставката му и обществена реакция срещу разпространяваната дезинформация.[8] Разпространяването на дезинформация води до вътрешен мониторинг от страна на БНР на предаванията, на които Волгин е водещ.[9] На 10 април 2022 оперната певица Александрина Пендачанска подава оставка от обществения съвет на БНР, заради злоупотребите с дезинформация на г-н Волгин в националния ефир.[10]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Носител на наградата за радиожурналистика „Сирак Скитник“ за 2003 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Аз съм насилник и жертва едновременно, интервю на Ели Славова, сп. „Ева“, 24 декември 2006
  2. Нева Мичева, „Хартиени шумоления“, в. „Култура“, бр. 27, 13 юли 2001 г.
  3. Митко Новков, Вярно с оригинала, изневери в иронията“, в. „Култура“, бр. 16 (2455), 27 април 2007 г.
  4. Предаването „Деконструкция“ на сайта на БНР.
  5. БНР преустановява предаването, БНР, 21 декември 2015.
  6. Създатели на „12 плюс 3“ за Волгин: Срам ни е, Vesti.bg, 4 януари 2014.
  7. Политически НЕкоректно БНР
  8. Волгин, БНР и дезинформацията: защо това трябва да спре веднага. // Дойче веле. Посетен на 12 април 2022 г.
  9. БНР следи предаванията на Волгин за нарушения. // Дневник. 11 април 2022.
  10. Пендачанска подаде оставка от Обществения съвет на държавното радио заради Волгин. // Дневник. 10 април 2022.
  11. Митко Новков, „Медията никога не стига“, рец. във в. „Култура“, бр. 46, 17 ноември 2000 г.
  12. Георги Цанков, „Стратегията на лъжепророците“, рец. във в. „Литературен форум“, бр. 1 (442), 9 януари 2001 г.
  13. Откъс от Радикална еврейска енциклопедия на сайта на издателство Изток-Запад.
  14. Откъс от Радикална еврейска енциклопедия, e-vestnik.bg, 29 януари 2013 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии
Интервюта
За него