Павел Калитин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Павел Калитин
руски офицер
Kalitinpavp.jpg
Роден
Псковска губерния, Русия
Починал

Националност Флаг на Русия Русия
Професия военен

Павел Петрович Калитин е руски офицер, подполковник, участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Павел Калитин е роден на 30 август 1846 г. в Псковска губерния, област с богати традиции във военното изкуство. Произхожда от небогат дворянски род. Следващ заветите на предците си, избира професията на военен. Постъпва на служба като юнкер на 25 август 1863 г. в Павловския Кадетски корпус. [1]

През 60-те години на XIX век, веянията на „Новото време“, известно още като епоха на велики промени, свързани с отмяна на крепостничеството и с големи военни реформи, привличат Павел Калитин. На 7 август 1865 г. талантливият 19-годишен юноша завършва с първи разряд Павловския Кадетски корпус и му е присвоено първо офицерско звание прапоршчик.

Пред младия офицер се открива възможност за блестяща военна кариера в столичния Санкт Петербург. Отхвърляйки предложенията на началниците за лека служба, приема разпределение последователно в Оренбургски Линеен батальон и 1-ви Туркестански Стрелкови батальон. Участва в покоряването на Средна Азия и превземането на Бухара, Хива, Коканд и Махрама (1862-1876). Награден с Орден „Свети Владимир“ IV ст. и Златно оръжие „За храброст“. Повишен във военно звание подполковник от 1876 г. [2]

Участие в Руско-турската война (1877-1878)[редактиране | редактиране на кода]

Участва в Руско-турската война (1877-1878). Командир на 3- а дружина от 2-ра бригада на Българското опълчение. В нейния състав е 3-та Знаменна опълченска рота, на която е поверено Самарското знаме.

Подвигът на подполковник Калитин при спасяването на Самарското знаме

Бие се храбро при овладяване на Шипченския проход от Предния Руски отряд (командир, генерал-лейтенант Йосиф Гурко). Загива в епичната Битка при Стара Загора срещу Централната османска армия (командир, Сюлейман паша) на 19/31 юли 1877 г., отбранявайки Самарското знаме от обградилите го турски войници.[3]. Пада от коня пронизан от турски куршуми, в мига, в който поема знамето. [4].

Стефан Кисов пише: " Юнаци! дайте ми знамето, извика подполковник Калитин, когато видя, че знаменосеца С. Минков падна убит, и като пое подаденото му знаме, скомандува: „подире ми, юнаци!“ и дръпна да възвие коня си. В този момент два неприятелски куршума единя в шията, другия в гърдите, свалиха героя Калитин от коня. Ний с Попова бяхме току до него. Когато се спуснахме и приповдигнахме нашия началник от земята, той беше неподвижен – мъртъв".[5].

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Подвигът на подполковник Павел Калитин е увековечен в много картини, изобразяващи го как със сетни сили, намушкан с щикове, предава Самарското знаме на своите другари – българските опълченци. Днес неговото име носят парк и улица в Стара Загора, улици в Габрово, София, Варна и Шумен, както и село Калитиново.

В руския град Холм, Новгородска област, е издигнат негов паметник. Намира се на едноименната улица и е дарение от жителите на Стара Загора.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карапеев, И., Славный сын России, герой Болгарии, 2009.
  2. Карапеев, И., Славный сын России, герой Болгарии, 2009.
  3. Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен спавочник, ДИ „П.Берон“, С., 1986, с.54-55
  4. Стефан Кисов, „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878. Действието на 3-та дружина от българското опълчение. Възпоминание“, София, 1897 с.204
  5. Стефан Кисов, „Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878. Действието на 3-та дружина от българското опълчение. Възпоминание“, София, 1897 с.204