Ритини
|
Ритини Ρητίνη |
|
|---|---|
 Демархията в Ритини |
|
  Ритини  Ритини  Ритини |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Катерини |
| Географска област | Шапка |
| Надм. височина | 389[1] m |
| Население | 1674 души (2001) |
| Ритини в Общомедия | |
Ритини (на гръцки: Ρητίνη, в превод смола) е село в Северна Гърция, в дем Катерини, област Централна Македония. Населението му е 1674 души според преброяването от 2001 година. Основната църква в Ритини е „Света Троица“.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на около 23 километра северно от град Катерини, в склоновете на планината Шапка (Пиерия). На около 3 километра от Ритини се намира манастирът „Свети Георги“.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В църквата „Света Троица“ иконите „Кръщение“ (1852) и „Възкресение“ (1852) са дело на зографа Анастасиос от Литохоро.[2] Гробищната църква „Свети Атанасий“ и манастирът „Свети Георги“ са обявени в 1967 година за защитени паметници на културата.[3]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ретинаки има 480 жители гърци, а Ретина - 160 гърци християни, като и двете са отбелязани в Берска кааза.[4] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ретинаки (Retinaki) има 480 гърци.[5]
В 1910 година в Ретиния (Ρετίνια) има 750 жители патриаршисти.[4][6]
При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език гръцки и религия християнска.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 505 мъже и 460 жени. В 20-те години в селото не са настанявани гърци бежанци.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Ритини
Атанасиос Сясопулос (Αθανάσιος Σιασόπουλος), гръцки андартски деец, четник[8]- Василиос Томопулос (Βασίλειος Θωμόπουλος), гръцки андартски деец, ръководител на местния комитет[9]
- Йоанис Граматикос (Ιωάννης Γραμματικός), гръцки андартски деец от трети клас, ръководител и куриер на местния комитет[9]
- Георгиос Томопулос Гогос (Γεώργιος Θωμόπουλος ή Γκόγκος), гръцки андартски деец от втори клас, води чета в Олимп заедно със Стрембинас, Франгакос, Рокас и Анагностакос, участва в атаките срещу дейците на румънската пропаганда Апостол Хаджигогу и Ценга, също и в Балканските войни[8]
- Николаос Папаниколау (Νικόλαος Παπανικολάου), гръцки андартски деец, четник[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Координати от сайта www.fallingrain.com посетен на 22 юли 2012.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 162.
- ↑ ΥΑ 4701/3-3-1967 - ΦΕΚ 183/Β/16-3-1967. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 26 октомври 2014.
- ↑ а б Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ а б „Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927“, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен 5 декември 2012
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 135. (на гръцки)
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 134. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||
Портал „